Р Е Ш Е Н И Е

№ 492

гр. София, 14.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА ПАНЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н. д. № 742/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на н. о.х. д. № 177/24 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, депозирано от упълномощения за това защитник на осъдения Й. З. З..

С искането, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, се поддържа наличието на предпоставките за възобновяване, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от осъдения в проведената диференцирана процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, е следвало да бъдат подведени под състава на престъпление по чл. 343а НК, тъй като след деянието З. е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалите. С това съображение е развит доводът за нарушение на материалния закон. Без да е наведено изрично основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (като цифров израз), възведено е и оплакване за това, че съдът изобщо не бил обсъдил посткриминалното поведение на осъдения по оказване на помощ на двама от оцелелите, по която причина и достигнал до опущението на материалния закон.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е заявено единствено като последица от твърдяното нарушение на...