Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

София, 03 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Сийка Милева

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 281/2024 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Я. Н. Я., против въззивно решение № 2/03.01.2024 г., постановено ВНОХД № 724/2023 г. от Софийския апелативен съд.

С касационната жалба са ангажирани основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. В обхвата на първото от тях се изтъкват доводи, че извършеното деяние е несъставомерно по чл. 214 от НПК, защото няма доказателства свидетелят Р. да е заплашен и изнудван да предприеме определено действие, конкретно да даде подкуп. В тази връзка се поддържа, че свидетелят като дългогодишен земеделски производител е запознат с това кой служител може да затвори сергията му и да започне данъчна ревизия, което не е в правомощията на подсъдимия, а освен това Р. е подал и сигнал до ГД „БОП“. Изтъква се, че не само подсъдимият се е обаждал на свидетеля, но и последният го е търсил по телефона, за да се срещнат. Всичко това поставяло под съмнение неговите показания, в които твърди, че чувствайки се заплашен от подсъдимия със затваряне на търговския обект (сергията) е предоставил противно на волята си поисканата сума от 600 лева. При тези и аргументи се твърди, че апелативният съд не е обследвал всички обстоятелства по делото. Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с довод за ниската стойност на предмета на престъплението, което е налагало определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК и под една година лишаване от свобода. Отправят се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието лишаване от свобода от две години на под една година, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от три години.

В съдебното заседание подсъдимият Я. Я. и неговият защитник поддържат жалбата по изложените възражения и искания.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Софийският градски съд с присъда № 51/30.03.2023 г., постановена по НОХД № 2267/2022 г., признал подсъдимия Я. Н. Я. за виновен в това, че на 16.09.2021 г., в гр. София, на пазара в ж. к. Младост, в качеството си на длъжностно лице - инспектор по приходите в ЦУ – НАП поискал дар от А. С. Р. в размер на 600 лева, който не му се следва и на 21.09.2021 г. приел дар – сумата от 600 лева, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поради което и на основание чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. Подсъдимият Я. на основание чл. 302, ал.1, б.“а“ във вр. с чл. 37, т.6 и т. 7 от НК е лишен от правото да упражнява професия – данъчен инспектор или друга длъжност в НАП за срок от четири години. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия Я.. С атакувания въззивен съдебен акт апелативният съд на основание чл. 337, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК изменил първоинстанционната присъда, както следва : преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК в престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК за това, че за времето от 16.09.2021 г.- до 21.09.2021 г., в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага принудил А. Р. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му, като се разпореди със сумата от 600 лева и с това му причинил имотна вреда в същия размер. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е намалено от три години на две години, намален е и изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК на три години, както и размерът на глобата на 1 200 лева. Присъдата е отменена в частта относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от права на основание чл. 302, ал.1, б.“а“ във вр. с чл. 37, т.6 и т. 7 от НК.

Касационната жалба е неоснователна. Редакцията на нейното съдържание и формулираните касационни основания налагат известни уточнения. Най-напред следва да се подчертае, че на този етап от съдебното производство, при който касационната проверка се осъществява единствено по жалба на подсъдимия, първоначалното обвинение по чл. 302, т. 2 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК е безпредметно да се обсъжда при липса на протест срещу извършената от апелативния съд преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление. В този смисъл предложената в жалбата аргументация, насочена всъщност частично и към оспорване доказаността на елементи от престъпния състав на подкупа, не подлежи на обмисляне. На следващо място, в жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, но съдържанието на доводите и обосноваването им е свързано с неправилна интерпретация на доказателствения материал, което сочи на оплаквания за пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция (критично погледнати, възраженията говорят и за необоснованост). Тоест, макар и не съвсем прецизно, индиректно се въвежда второто от касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Независимо от неточната формулировка на доводите и отнасянето им към съответния касационен повод, недоволството на жалбоподателят е ясно, но е неоснователно.

Направеният в жалба собствен преглед на съдържанието на показанията на свидетеля Р. всъщност разкрива несъгласието с дадената им от въззивния съд оценка. Така касаторът настоява определени факти да бъдат интерпретирани единствено по предложения от него начин, противопоставяйки се на дадения в решението мотивиран прочит на изводимата от показанията на свидетеля релевантна информация.

Въззивният съд, за да изведе фактологията по престъпната дейност на подсъдимия, несъмнено се е облегнал на показанията на Р., но това не е сторено произволно.Процесът на тяхната проверка е законосъобразен. Показанията са анализирани в детайли, обсъдени са както самостойно, така и в контекста на останалия доказателствен материал. Оценени са по действителното им съдържание, като установените чрез тях данни относно очертаните в обвинителния акт факти правилно са поставени в основата на осъждането на подсъдимия. Съдът не се е отклонил от принципа за изграждане на релевантната фактическа обстановка по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Чрез извършения съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, която впрочем е била и еднопосочна, съдът е извел фактическите обстоятелства за поисканата от подсъдимия сума от 600 лева, упражненото от него психическо въздействие върху Р., изразяващо се в заплаха, че ще бъде затворена сергията и ще му бъде извършена данъчна проверка, ако не предаде същата сума, в резултат на което въздействие (принуда) свидетелят е пристъпил към акта на имуществено разпореждане.

Поддържаният в жалбата довод, че свидетелят като земеделски производител знае кой служител от приходната агенция може да извърши действията, с които е бил заплашен, поради което няма как да е изнуден да даде паричната сума, не допринасят съществено за защитната теза. Така поднесеното изявление съдържа предположение, че свидетелят заради осъществяваната от него дейност непременно има знание за правомощията на конкретните органи от приходната администрация. Освен това, както е изяснено в съдебната практика и в доктрината, за съставомерността на деянието по чл. 214 от НК, за което е осъден подсъдимия Я., няма значение дали заплашването е правомерно или неправомерно, като е достатъчно то да е обективно годно да въздейства върху свободната воля на изнудения и да внуши страх у него от засягане с едно бъдещо действие. Не е необходимо също така и деецът да е имал обективна възможност да осъществи заплашващото деяние.

Несъстоятелен е изтъкнатият в жалбата довод, че Р. е подал сигнал до правоохранителните органи, поради което не би могло да се счита за принуждаван чрез заплашване. В опит да разтълкува смисъла на заявеното настоящият състав отбелязва, че изпълнителното деяние при изнудването е довършено с употребената принуда от дееца, а сигналът от Р. е подаден след това. По същите съображения подлежи на отхвърляне и следващото възражение, че не само подсъдимият се е обаждал на свидетеля, но и последният го е търсил по телефона, настоявайки да се срещнат. Проследената хронология на събитията изключва вложения от защитата смисъл на това обстоятелство, защото последващата, инициирана от свидетеля, телефонна комуникация е свързана само с уточнението на деня и часа, в които той е следвало да посети сградата на НАП, за да предаде паричната сума, така както му е указал подсъдимия.

С оглед казаното дотук, втората инстанция не е допуснала пороци при формиране на убеждението си, което е основано на коректен прочит на съдържанието на свидетелствата и останалите доказателства. Затова, лишено от основание е недоволството на касатора, че апелативният съд не е изследвал всички обстоятелства по делото съобразно критериите на чл. 14 от НПК.

Тук е мястото да се вземе отношение, макар в жалбата да не се изтъква процесуален порок, свързан с правото на защита в светлината на правото на информация по чл. 6, § 3, б “а“ и б. „b“ от ЕКЗПЧОС. В тази връзка настоящият състав отбелязва, че в случая едни и същи факти са изпълнили обема на обвинителната претенция и осъдителните изводи на съда. Вярно е, че осъждането по чл. 214 от НК е извършено с въззивното решение, но подсъдимият е имал достатъчно време да се подготви и да проведе защитата си срещу преквалифицираното деяние при обжалване пред следващата касационна инстанция, която има възможност да провери законосъобразността на производството от процесуална и материалноправна гледна точка. В този смисъл правото на касаторът да бъде подробно информиран за естеството и причината за обвинението срещу него и да разполага с достатъчно време и условия, за да подготви защитата си, не е ограничено.

Извън казаното, в допълнение следва да се посочи, че в хода на съдебните прения пред първата инстанция, а и във въззивната жалба, защитата на подсъдимия е поднасяла и аргументи за елементите от обективната страна на изнудването по чл. 214 от НК, отнесени към квалифицирания състав на подкупа по чл. 302, т. 2 от НК, следвайки очевидно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №72/74 г. по н. д. № 65/74 г., ОСНК. З. промяната на правната квалификация на деянието не е предпоставило затруднения по организиране на защитата на подсъдимия и възможността му да изтъкне доводи за липсата на един или на всички от признаците на престъплението по чл. 214 от НК.

Явната несправедливост на коригираното от въззивния съд наказание, наложено на подсъдимия Я. съобразно приетата правна квалификация, се поддържа с пестеливи твърдения. Искането за приложение на чл. 55 от НК е обосновано единствено със стойността на предмета на престъплението, счетено от жалбоподателя за незначителна. Не са налице законовите предпоставки за определяне на санкцията при условията на тази разпоредба. Както е известно посочените правила се прилагат, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Разглежданият случай не попада в тази хипотеза.

Дефинираните смекчаващи обстоятелства не са необичайно много, за да обосноват в съвкупността си извод, че намаляват обществената опасност на извършеното. Никое от тях, вкл. и стойността на предмета на престъплението, не носи характеристиката на изключително, за да се обсъжда втората хипотеза, предвидена в чл. 55 от НК. Санкциите, определени на подсъдимия Я., отразяват констатирания превес на смекчаващи обстоятелства, като размерът на наказанията лишаване от свобода и глобата са ориентирани към минималния, предвиден от закона. Приложен е института на условното осъждане, като изпитателният срок също е коригиран от втората инстанция до три години. Така определени по размер и начин на изтърпяване наказанията не разкриват явна несправедливост и не налагат намесата на касационната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/03.01.2024 г. г., постановено по ВНОХД № 724/2023 г. от Софийския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.