Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 461 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1, изречение трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Албемар“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, с управител М. Д., подадена чрез упълномощен адвокат П. В., против решение № 789 от 02.08.2021 г., постановено от Административен съд – София - област, по адм. дело № 1254/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 853 от 22.10.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК/179/2020 г. С касационната жалба, в допълнение към нея от 05.10.2021г., с писмена молба от 20.01.2023г., и с писмени бележки от 01.02.2023г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и се твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на извършени нарушения от КЗК при събиране на доказателства, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна. Счита, че изводите в решението на първостепенния съд са необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото, а проявеното от КЗК процесуално бездействие не е довело до изясняване на фактическата обстановка по преписката. Посочва, че нито КЗК, нито съдът са обсъдили представените доказателства за извършените от „ТиВиТи Пак“ ЕООД закононарушения, довели до загуба на клиенти и оттегляне на контрагенти на касатора. Претендира отмяна на оспореното съдебно решение и връщане делото на първостепенният съд със задължителни указания по прилагането на закона или произнасяне по същество и установяване на нарушенията на ЗЗК, извършени от „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции с представен списък за тях.

Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Чолаков, който пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора.

Ответникът - ТиВиТи Пак“ ЕООД, гр. Разград, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Е. Е., който в съдебно заседание, в писмен отговор от 27.10.2021г. и в писмена защита от 01.02.2023г. изразява становище, че към настоящия момент е налице окончателно решение на ВАС, с което е установено, че конкретното поведение по завеждане на осъдителен иск срещу касатора и „Ес Т. И. ЕООД не представлява нарушение на ЗЗК. Счита за неоснователни възраженията на касатора, че предявяването на граждански иск преди установяване на факта на нарушението от КЗК представлява форма на нелоялна конкуренция по ЗЗК. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото от фактите по делото и инициираните от ТиВиТи Пак“ ЕООД съдебни производства не се установява действителното увреждане на репутацията на касатора и подкопаване на доверието в него, какъвто вредоносен резултат е съставомерен по чл. 30 ЗЗК. Участващият по делото прокурор счита, че сезирането на съда с искания за процесуална защита не представлява форма на нелоялна конкуренция, като за такава не следва да се счита и изнесената от дружеството информация за наложените от органа ръководещ изпълнителното производство запори, поради факта, че същата е вярна.

По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Албемар“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Процесът пред Административен съд - София - област /АССО/ е образуван във връзка с оспорване на решение № 853/22.10.2020г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-179/2020г., с което комисията установява, че не е извършено нарушение по чл.30, по чл.36, ал.1 и по чл.29 от ЗЗК от страна на „ТиВиТи Пак“ ЕООД. Точно е установено, че производството по преписка № КЗК-179/2020г. е образувано на основание чл. 94, ал.1 ЗЗК по предявено от „Албемар“ ЕООД искане за установяване на извършени нарушения по чл. 29, чл. 30 и чл. 36 ЗЗК от страна на "ТиВиТи Пак" ЕООД, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона имуществени санкции. „Албемар“ ЕООД счита, че "ТиВиТи Пак" ЕООД е нарушило общата забрана за нелоялна конкуренция, злоупотребявайки с процесуални права; увредило е доброто име на дружеството чрез разпространяване на неверни твърдения и се е опитало да привлече клиентите на дружеството чрез недобросъвестни способи. Искателят твърди, че нарушенията се осъществяват от 10.09.2019 г., когато ответното дружество е инициирало налагането на запори върху активите на „Албемар“ ЕООД. От данните по адм. преписка е видно, че на 14.10.2020г. „Албемар“ ЕООД е уведомено, че искането му, с което е сезирана Комисията, ще се разгледа на 22.10.2020г. от 10 часа, като на това дружество е указано, че до датата на заседанието има възможност да се запознае с всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. От протокола от проведеното на 22.10.2020 г. заседание на КЗК се установява, „Албемар“ ЕООД е отправило искане за разширяване предмета на преписката с изследване на допълнително нарушение, но искането е било оставено без уважение със съображението, че КЗК е ограничена с фактите, наведени в искането, а други такива могат да се предявят по определения в закона ред. На представителите на искателя са предоставени копия от част от писмените доказателства въз основа на изрично направени от тях искания. Първостепенният съд е констатирал, че с оспореното решение Комисията е установила следните обстоятелства: От 2002 година "ТиВиТи Пак" ЕООД осъществява на територията на страната стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковки и опаковъчни материали и свързани с тях продукти - опаковъчно фолио (в т. ч. термосвиваемо фолио (полиолефин), pvc стреч фолио, палетизиращ стреч, престреч), EPS чинийки, тиксо, чембер-ленти, противоплъзгащи хартии, пластмасови купи, картонени ъгли, както и продажба на палетизиращи и опаковъчни машини. Дружеството оперира чрез девет офиса в градовете София, Благоевград, Разград, Пловдив, Плевен, В. Т. Русе, Варна и Хасково.

„Албемар“ ЕООД осъществява на територията на страната от 2006 г. стопанска дейност, свързана с търговия с опаковъчни материали – уплътняващи дунапрени, етикети, фолио, в т. ч. различни видове полиолефин, стреч фолио, чембер-ленти, с тикса, картонени ъгли, както и други картонени изделия, полиетиленови изделия и водонепромокаеми уплътнители, като осъществява търговия с опаковъчни материали основно от 2015 г. На 10.09.2019 г. "ТиВиТи Пак" ЕООД подава до Окръжен съд – Разград молба за обезпечаване на бъдещи искове, между които е иск за присъждане на сумата 600 000 лева, предявен като частичен иск от иск в размер на 814 464 лева, представляващ обезщетение по чл.45 ЗЗД за вреди, причинени в резултат на нелоялна конкуренция, който ще бъде предявен солидарно срещу "Ес-Т. И. ЕООД, "Албемар" ЕООД, С. Д., Г. Х. и "Пактрейд консулт" ЕООД. С определение № 248/10.09.2019 г., постановено по ч. т. д. 46/2019 г. Окръжен съд – Разград допуска обезпечение на бъдещите искове и налага обезпечителни мерки: запор върху банковите сметки на ответниците; запор на стоки, находящи се в складовете на „Албемар“ ЕООД и „Ес-трейд интернешънъл“ и запор върху вземанията на "Албемар" ЕООД и "Ес-трейд интернешънъл" ЕООД към трети лица. Разградският окръжен съд /РОС/ определя едномесечен срок за предявяване на исковете, както и 64 000 лева парична гаранция, вносима от „ТиВиТи Пак“ЕООД на основание чл.391, ал.2 от ГПК. С определение на Варненския апелативен съд, постановено по в. ч.гр. д. № 618/19г., определение № 248/10.09.2019 на РОС за допускане на обезпечаването на бъдещи искове е оставено в сила. Въз основа на определението на РОС и след внасяне на определената от съда парична гаранция, на „ТиВиТи Пак“ ЕООД са издадени обезпечителни заповеди № 248-1 и № 248-2 от 10.09.2019 за налагане на посочените по-горе обезпечителни мерки.

В дадения едномесечен срок "ТиВиТи Пак" ЕООД предявява пред Окръжен съд - В. Т. исковете, във връзка с които е допуснато обезпечение (искова молба вх.№ 9353/10.10.2019г.). С оглед на това КЗК е преценила, че ответното дружество - „ТиВиТи Пак“ЕООД, не е извършило нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 ЗЗК и е изложила подробни мотиви, обосноваващи формираните правни изводи. От съобразителната част на решението се установява, че направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с представените от ответното дружество доказателства, съдържащи търговска тайна.

С обжалваното решение № 789 от 02.08.2021 г. решаващият състав на АССО отхвърля жалбата на "Албемар" ЕООД като приема, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, а в хода на производството пред КЗК не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни мотиви за материалната законосъобразност на атакувания акт. С решението си съдът осъжда жалбоподателят да заплати на „ТиВиТи Пак“ ЕООД 1800 лева за разноски по производството на основание чл.143, ал.4 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото не може да се сподели оплакването на касационния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, свързани с отказания достъп до материалите в папка № 2 от административната преписка, съдържащи търговска тайна. Съдът точно е установил, че е бил представен опис на доказателствата, съдържащи "тайна" по см. на чл. 55 ЗЗК, който съдържа кратко описание и характеристика без същевременно да нарушава защитата на поверителната информация в тях. За да отговори на въпроса съществени ли са допуснатите нарушения на правилата за събиране на доказателства със съдържание по см. на чл. 55 т ЗЗК, съдът правилно съобразил, че е необходимо да се изследва отразило ли се е нарушението на крайния резултат, така че той да е различен от дължимия при липса на процесуални нарушения. АССО законосъобразно е счел, че позоваването от КЗК на приложените от искателя фактури, описи на фактури и др., съдържащи поверителна информация е било с цел установяване факта на осъществените продажби от страна на искателя, което е могло да се установи и въз основа на други доказателства по преписката, като е съобразено и че наличието на търговски отношения на жалбоподателя с цитираните дружества не е било спорно между страните. Определението на съда по допускане и събиране на доказателствата е постановено при спазване на правилата за събиране на доказателства, установени в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК и при отчитане на специалната разпоредба на чл.55 ЗЗК в относимата й редакция от ДВ, бр.77 от 2018г. При постановяване на решението си съдът е съобразил и обсъдил само тези доказателства, които са били приети и приобщени към материалите по делото по надлежния ред, поради което не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения в тази насока.

Касационният съдебен състав намира, че атакуваното решение на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не са налице основанията по чл.146 АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на КЗК, което е постановено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, в писмена форма, с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал.1 ЗЗК. Обоснован е и изводът на АССО, че в рамките на производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателя, поддържани и в касационното производство, са свързани с неспазване на установения в закона тримесечен срок за приключване на проучването; неравностойно третиране на страните в производството пред КЗК; нарушаване на чл.55 ЗЗК при събирането на доказателства, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна; несъбиране на всички относими доказателства; както и съществено нарушение на принципите на състезателност и непосредственост. Всички тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и изложените от него мотиви в тази връзка се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно АПК следва да се препрати към тях. Според настоящия съдебен състав сроковете за проучване и произнасяне, определени от чл.96 ЗЗК са инструктивни и неспазването им не води до незаконосъобразност на постановения от КЗК акт. При направеното проучване са установени обективно и пълно действителните факти, които са от значение за правилното разрешаване на случая. Оспорващото дружество не е било лишено от възможността да вземе участие в административното производство. Откритото заседание в КЗК, обективирано в Протокол № 919 е проведено на 22.10.2020г. с участието на процесуалния представител на касационния жалбоподател и е изцяло съобразено с правилата на ЗЗК.

Без правно основание е релевираното от касационния жалбоподател оплакване, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно твърдяното нарушение на чл. 55 ЗЗК (в относимата му редакция от ДВ, бр.77 от 2018г.), във връзка с т.12, 15, 25 и 27 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена тайна. В случая следва да се има предвид факта, че на касационния жалбоподател е била предоставена възможност да се запознае със събраните в хода на проучването доказателства и той се е възползвал от нея. В материалите по преписката се съдържат писмените становища на ответното дружество - „ТиВиТи Пак“, в които изрично е посочено, че дружеството представя „конфиденциални доказателства“. В проведеното открито заседание на КЗК, в което дружеството е било представлявано от адв. В., на страните е била дадена възможност да заявят своите искания по доказателствата, но въпреки това процесуалният представител на „Албемар“ ЕООД не е направил валидно и своевременно искане по реда на чл.55, ал.3 ЗЗК. След като липсват доказателства, че искателят е поискал достъп до доказателства, които са представени от ответника по преписката и такъв достъп му е бил отказан, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл.55, ал.2 ЗЗК (ред. ДВ, бр.77 от 2018г.), тъй като ответникът по искането не е изпълнил вмененото му от цитираната норма задължение да представи в производството пред КЗК същите материали и във вариант, в който са заличени данните, които смята за поверителни, то това нарушение не е съществено и не е ограничило правата на касационния жалбоподател, доколкото тези доказателства са били преценени от КЗК като неотносими към спора, не са обсъждани в постановеното решение, а направените от КЗК фактически установявания не са обосновани с тези доказателства.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на нарушения на чл.30, чл.36, ал.1 и чл.29 ЗЗК също се възприемат изцяло от касационния съдебен състав. Верни и обосновани са изведените изводи от страна на КЗК, както и от първоинстанционния съд относно изискуемостта на кумулативно посочените в чл. 29 ЗЗК елементи от фактическия състав на този нормативен текст, които обуславят проявлението на конкретните състави на нелоялна конкуренция. Безспорно е установено, че двете спорещи дружества са предприятия по смисъла на 1, т.7 ЗЗК, които извършват стопанска дейност, свързана с търговия на едро и дребно с опаковъчни материали на територията на страната, което ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. КЗК правилно е счела, че с оглед изложените от „Албемар“ ЕООД твърдения за предприети от „ТиВиТи Пак“ЕООД действия, осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика, изразяващи се в завеждане на молби за обезпечаване на бъдещи искове, предявяване на искове и свързано с тях разпространение на неверни твърдения, увреждащи доброто име на касационния жалбоподател, следва да се прецени наличието на извършени нарушения по чл.30, чл.36 и чл.29 ЗЗК. Чл. 30 ЗЗК регламентира забрана за увреждане на доброто име и доверието към конкурентите чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения или чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е налице нарушение на тази забрана, е необходимо да се установи твърдението или разпространението на неверни сведения или изопачени факти. Правилно и КЗК, и АССО приемат, че излагането на твърдения за нелоялна конкуренция в подадените от „ТиВиТи Пак“ЕООД молба за обезпечение на бъдещ иск, искова молба и молба за отстраняване на нередовности, не може да се определи като нарушение на забраната на чл.30 ЗЗК. Съобразно правилата на ГПК ищецът (респ. молителят) е задължен да изложи обстоятелствата, на които се основава претенцията му и тези факти подлежат на доказване в хода на съдебното производство. Информацията, съдържаща се в изпратените от частен съдебен изпълнител запорни съобщения до контрагенти на касационния жалбоподател също не може да се квалифицира като „неверни сведения или изопачени факти“ по смисъла на чл. 30 ЗЗК. Запорните съобщения се изготвят в установена от закона форма и съдържат данни относно допуснатите от съда обезпечения. Направеният от КЗК извод, че в разпространеното от „ТиВиТи Пак“ЕООД писмо, не се излагат факти относно дейността на касационния жалбоподател, а относно дейността на физически лица - бивши служители на „ТиВиТи Пак“ЕООД също се обосновава от доказателствата по делото. Обосновани са правните заключения на КЗК и АССО и относно липсата на нарушение по чл. 36,ал.1 КЗК във връзка с твърденията на касационния жалбоподател, че „ТиВиТи Пак“ЕООД е осъществявало нелоялна конкуренция, насочена към отклоняване на клиентите и доставчиците на жалбоподателя и привличането им към ответника, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване за отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на всички кумулативно формулирани от законодателя условия, включени в съдържанието на този нормативен текст, а именно: нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. Фактите по делото не установяват кумулативното наличие на признаците от състава на нарушението по чл. 36, ал.1 ЗЗК, тъй като съдът не е установил извършване на активни недобросъвестни действия от страна на „ТиВиТи Пак“ЕООД, които да са довели до прекратяване или нарушаване на договори на „Албемар“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав намира за правилни формираните изводите от решаващия състав на АССО относно приложението на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК. В допълнение към изложените мотиви във връзка липсата на извършено нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК следва да се отбележи само, че подаването на искови молби, жалби или сигнали е установеният от закона начин, по който правните субекти могат да търсят защита, ако считат, че техни права и законни интереси са засегнати. Съобразно залегналия в чл. 3 ГПК принцип на добросъвестност, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави под страх от отговорност за вреди. Злоупотреба с право (включително процесуално) е налице само тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други субекти, както и в противоречие с интересите на обществото. В тази връзка следва да се отбележи, че основателността на съответната претенция (иск, искане за обезпечаване на доказателства, жалба) не е процесуална предпоставка за предявяването й, а въпрос, по който съдът или съответният орган следва да се произнесе с акта си по същество след приключване на съответното производство. Ето защо само по себе си, упражняването на едно твърдяно или предполагаемо право също не представлява злоупотреба с право. Такава ще е налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му. Отделно от това, дали заведеният иск, респ. молба за обезпечение, е допустим, е въпрос, който се разрешава от съда, компетентен да разгледа иска. Този въпрос е от процесуално естество и не може да бъде преценяван инцидентно от друг орган в рамките на различно производство. С оглед на това не може да се сподели развитата в касационната жалба теза, че ответникът целенасочено и злонамерено е предявил недопустим и неоснователен иск. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че по отношение допустимостта на образуваното исково производство вече се е произнесъл Върховният касационен съд със свое окончателно определение № 350 от 29.07.2022г., постановено от Търговска колегия, Второ отделение, по ч. т.д. № 59/2020г., от което е видно, че решаващият съдебен състав на ВКС е ДОПУСНАЛ касационно обжалване на определение № 380 от 06.08.2021г. по в. ч.гр. д. № 168/2021г. на Апелативен съд - В. Т. ОТМЕНИЛ е определение № 380 от 06.08.2021г. по в. ч.гр. д. № 168/2021г. на Апелативен съд - В. Т. както и потвърденото с него определение № 011 от 17.02.2021г. по гр. д. № 931/2019г. на Окръжен съд – В. Т. делото е ВЪРНАТО на ОС – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия по него. С. В. касационен съд вече е решил спора относно допустимостта на иска, подаден от „ТиВиТи Пак“ЕООД срещу „Албемар“ ЕООД пред ОС - В. Т. приемайки, че този иск е допустим, с което е опровергано твърдението на настоящия касационен жалбоподател за предявяване на недопустим иск, целящ единствено да нанесе вреди на „Албемар“ ЕООД. Дали впоследствие гражданските съдилища ще преценят иска на „ТиВиТи Пак“ЕООД за основателен не е въпрос, който е относим към приложението на текстовете на чл. 30, чл.36, ал.1 и чл.29 ЗЗК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение.

На основание чл. 143, ал.3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците разноски за настоящата инстанция - на Комисия за защита на конкуренцията сумата 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а в полза на „ТиВиТи Пак“ЕООД - разноски, възлизащи на 1800 лв., представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 789 от 02.08.2021 г, постановено от Административен съд – София - област, трети състав, по адм. дело № 1254/2020 г.

ОСЪЖДА „Албемар“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, с управител М. Д., да заплати на Комисия за защита на конкуренцията, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Албемар“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, с управител М. Д., да заплати на „ТиВиТи Пак“ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, с управител В. Т., сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща направени разноски в касационното дело - договорено и внесено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА