Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С. ЧЛЕНОВЕ: Ю. Т. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 478 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на БЕТА-ИНШ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград, подадена чрез пълномощника адвокат Христозов, срещу решение № 146/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 130/2021 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение № 1012-16-47/1 от 21.04.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Разград и потвърденото с него Разпореждане № 9 от 17.03.2021 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ Разград. БЕТА-ИНШ ООД е осъдено да заплати на И. Б. сумата от 600 лв. разноски по делото. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 60 КСО, във вр. чл. 55 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспорените решение и разпореждане, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Разград не ангажира становище по касационната жалба.

Ответникът - И. Б. от гр. Ц. К. чрез адвокат Тодорова-Йорданова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което поддържа първоинстанционното съдебно решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-16-47/1 от 21.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Разград и потвърденото с него Разпореждане № 9 от 17.03.2021 г. на длъжностно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната злополука настъпила с И. Б. е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за установено, че със заповед № Ц-1015-16-9 от 08.04.2020 г. директорът на ТП на НОИ - Разград е разпоредил на основание чл. 58, ал. 1 КСО да се извърши разследване на злополуката, настъпила на 19.06.2018 г. с И. Б. в БЕТА-ИНШ ООД гр. Разград. Назначил е комисия в председател - инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Разград и членове - двама главни инспектори от Д. И. по труда - Разград. За резултатите от извършеното разследване на злополуката е съставен Протокол № 3 от 29.04.2020 г., в който е посочено, че И. Б. е работил в БЕТА-ИНШ ООД гр. Разград на длъжност кофражист, при условията на 8-часов работен ден, до завършване на определена работа, съгласно сключен Трудов договор № 20 от 30.05.2018 г. по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Трудовото правоотношение на Белберов с дружеството е прекратено на 05.09.2018 г. и е назначен отново на 01.10.2018 г. За периода 05.09.2018 г. - 01.10.2018 г. в Регистъра на трудовите договори има данни за сключен договор на лицето с ЕРБА 15 ООД. Работното му място се определя от ръководството на предприятието, в зависимост от възложените за изпълнение строителни обекти. В представената от работодателя длъжностна характеристика за длъжност кофражист са отразени основните му функции и задължения. В хода на проверката Белберов е дал обяснения, че в качеството си на кофражист във фирма БЕТА-ИНШ ООД с управител Б. Хаджийонуз на 19.06.2018 г. при изпълнение на трудовите си задължения е работил на обект в с. Ясеновец, където към 15:50 часа бил поразен от токов удар. От представен от осигурителя договор за техническо ръководство било видно, че на Хаджийонуз е възложено да изпълнява функциите на технически ръководител на строеж Двуетажна фамилна жилищна сграда, находяща се на адрес с. Ясеновец, област Разград, ул. Първи май № 47, УПИ XXII -1090, в кв. 31 по плана на селото. Комисията установила, че в началото на месец юни 2018 г. се пристъпило към полагане на бетонова смес, поръчвана от Хаджийонуз. Бетонът се изливал, като Белберов държал маркуча на стрелата на бетон-помпата и изливал бетона в кофража, а до него бил друг работник - Е. Чапраз, за да му помага, ако се наложи. В близост до обекта се намирал въздушен електропровод под напрежение 20кV. Сутринта на 19.06.2018 г. Хаджийонуз обяснил на работниците си Белберов и Чапраз какво следва да извършат през деня и си тръгнал. Към 15:50 часа Белберов държал маркуча на стрелата на бетон-помпата и изливал бетон в кофража на обекта в с. Ясеновец, когато внезапно възникнала волтова дъга между електропровода и бетон помпата и Белберов бил поразен от електрически ток. Пострадалият бил настанен за лечение в ОАИЛ към МБАЛ Св. И. Р. - Разград с диагноза [диагноза]. На 22.06.2018 г. Белберов бил транспортиран за лечение във Военномедицинска академия МБАЛ-Варна в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. В издадената епикриза му била поставена диагноза [диагноза]. По повод на лечението са били издадени три болнични листи общо за времето от 19.06.2018 г. до 31.08.2018 г. Въз основа на установените от комисията факти, тя направила извода, че И. Б., назначен в БЕТА-ИНШ ООД като кофражист и работещ на строеж Двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в с. Ясеновец, област Разград, ул. Първи май № 47, пряко подчинен на техническия ръководител Хаджийонуз е получил уврежданията си през време на извършване на работа, която е част от задълженията му, както и в интерес на осигурителя и е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и настъпилото увреждане, поради което в случая е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО.

Протоколът е връчен на осигурителя, пострадалия и Д. И. по труда - Разград. Осигурителят БЕТА-ИНШ ООД е направил възражения срещу така съставения протокол с твърдение, че в случая липсва трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не били налице фактическите основания, посочени в тази разпоредба. Въз основа на така изготвения протокол, контролен орган при ТП на НОИ - Разград издал задължително предписание № ЗД-1-16-00753259 от 12.05.2020 г., което задължило осигурителят БЕТА-ИНШ ООД да декларира пред ТП на НОИ - Разград злополуката, станала на 19.06.2018 г. с И. Б., по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, тъй като е установено, че злополуката има характер на трудова злополука. Така постановеното задължително предписание е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Разград, който с Решение № Ц 1012-16-26/1 от 11.06.2020 г. отхвърлил жалбата и потвърдил задължителното предписание. Решението било обжалвано пред Административен съд - Разград, който с решение № 118 от 26.10.2020 г. по адм. дело № 137/2021 г. на Административен съд - Разград, оставено в сила с Решение № 2317 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 158/2021 г. на ВАС, Шесто отделение, отхвърлил жалбата на БЕТА-ИНШ ООД срещу Решение № Ц 1012-16-26/1 от 11.06.2020 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград. На 10.03.2021 г. управителят на оспорващото дружество е подал декларация вх. № 5101-16-7 от същата дата за трудова злополука в която е посочил, че от злополуката е пострадал И. Б., същата е настъпила на 19.06.2018 г. в с. Ясеновец, ул. Първи май № 47 на случайно работно място. В декларацията злополуката е квалифицирана като трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО и е довела до временна неработоспособност. С разпореждане № 9 от 17.03.2021 г. началникът на отдел Краткосрочни плащания и контрол при ТП на НОИ - Разград като се е позовал на подадената декларация за трудова злополука и материалите по досието от разследването на трудовата злополука е приел, че декларираната с вх. № 5101-16-7/10.03.2021 г. от БЕТА-ИНШ ООД злополука, станала на 19.06.2018 г. с И. Б. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Разград с жалба от 26.03.2021 г., който с Решение № 1012-16-47/1 от 21.04.2021 г. е оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в случая оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа правни и фактически основания, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена процедурата, разписана в чл. 58 и 59 КСО, както и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Според съда оспореният административен акт съответства на материалния закон и целите му. Съдът е преценил, че е недоказано твърдението на жалбоподателя, че Белберов е пострадал по време, когато е бил в неплатен отпуск и по време на строителни работи, които той сам е договорил. Обоснован е решаващ извод, че увреждането на И. Б. е станало през време на извършване на работа, която е част от задълженията му, както и в интерес на осигурителя БЕТА-ИНШ ООД и е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и настъпилото увреждане.

Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд - Разград, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Трудовата злополука е регламентирана като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4. неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и 5. причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в случая не е налице изпълнение на работа в интерес на БЕТА-ИНШ ООД и липсва обективна връзка между извършваните от Белберов строителни дейности на датата на настъпване на злополуката 19.06.2018 г. и правата и задълженията му по сключения с дружеството трудов договор. От протокола за извършено разследване е видно, че злополуката е станала в работен ден 19.06.2018 г. вторник около 15.50 часа. Съгласно представеният по делото график на работещите в БЕТА-ИНШ ООД през месец юни И. Б. е определен за редовна смяна от 08.00 часа до 17.00 часа. Трудовата злополука е настъпила по време на работа в законоустановеното и договорено между страните по трудовото правоотношение работно време. Извършваните действия от лицето по време на инцидента са във връзка с основните му трудови задължения по представената длъжностна характеристика за длъжността кофражист. В момента на настъпване на злополуката Белберов е извършвал работа, пряко възложена му от управителя на дружеството работодател (към датата на настъпване на злополуката) Б. Хаджийонуз. Лицето присъства в приложен списък на лицата, работещи на строителен обект в с. Ясеновец, ул. Първи май № 47, изготвен и подписан от управителя на дружеството и заверен с печата на БЕТА-ИНШ ООД. Неоснователни и недоказани са релевираните от касатора твърдения, че към датата на настъпване на злополуката Белберов е ползвал неплатен годишен отпуск, с оглед което извършваният от него труд не е бил в полза на дружеството-касатор и в рамките на трудовото му правоотношение, а е осъществяван по лично договорена от него работа. В подкрепа на тези твърдения жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство е представил копие на молба за ползване на неплатен годишен отпуск от И. Б. за периода 04.06.2018 г. 29.06.2018 г. и копие на Заповед № 01 от 01.06.2018 г., с която ползването се разрешава. Съдът след като е констатирал, че жалбоподателят, настоящ касатор, не представя оригинални документи, в съдебно заседание с протоколно определение от 16.09.2021 г. му е указал да представи оригинал на подадената от Белберов молба, като е указал, че при непредставяне доказателството ще бъде изключено от доказателствената маса по делото. Съгласно чл. 183 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото. Съдът не може да основава своите изводи на преписа, който не е годно доказателствено средство. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 183 ГПК и по същество е изключил писмените документи, които не са представени в оригинал, респ. не е посочено местонахождението им, ако същите не се намират в жалбоподателя. В тази връзка правилно съдът е съобразил и дадените в съдебно заседание показания от свидетеля Чапраз и обясненията на ответника Белберов, в които се съдържат сведения, че пострадалият Белберов не е подавал молба за ползване на отпуск за посочения период. По делото липсват доказателства, че лицето е извършвало дейностите на основание съществуващи правоотношения със собственика на имота, в който е настъпила злополуката. С оглед гореизложеното, налице са изискуемите предпоставки за наличие на внезапно увреждане на осигурено за този социален риск лице, при съществуваща функционална връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилия неблагоприятен резултат.

При анализа на разпоредбата на чл. 55, ал.1 КСО се извеждат три форми, в които може да се прояви връзката между внезапното увреждане и изпълняваната по трудовото правоотношение работа. При първата форма увреждането настъпва през време на работа и във връзка с работата, при втората увреждането настъпва по повод на извършваната работата, а в третата хипотеза при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В конкретния случай увреждането е настъпило през време на работа и във връзка с работата. Връзката с работата е налице както при ефективното изпълнение на трудовите функции, така и при изпълнение на свързаните с тях предшестващи, съпътстващи и заключителни дейности подготвителни, спомагателни и заключителни действия. Предвид горното, неоснователни са възраженията на касатора за неустановен от съда търговски интерес на работодателя от извършваните строителни работи, обуславящи липсата на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл.55, ал.1 КСО.

Неоснователно е и инвокираното в касационната жалба възражение за неспазване на предвидения в чл. 57, ал. 2 КСО едногодишен срок за деклариране на злополуката. Както вече е посочил ВАС в мотивите към Решение № 2317 от 19.02.2021 г. по адм. д. № 158/2021 г., относно спор между същите страни за законосъобразността на Решение № Ц 1012-16-26/11.06.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Ямбол и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-І-16-00753259/12.05.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Разград, издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, този срок не е относим за административния орган, като по инициатива на контролните органи на НОИ могат да се предприемат действия за деклариране на трудова злополука, независимо от източника на узнаване, без ограничения от датата на злополуката, когато първоначално представените или допълнително събрани данни дават основание да се приеме, че злополуката е трудова. Този правен извод като правилен се споделя от настоящия съдебен състав.

Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване - чл. 55, ал. 1 КСО, обуславяща съответните правни последици по приемане на настъпилата злополука за трудова.

С оглед на изложеното Върховният административен съд - шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат от ответника И. Б., е основателна. Същите следва да се присъдят в размер от 600 лева (шестстотин лева), съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146/17.11.2021 г., постановено по адм. дело № 130/2021 г. по описа на Административен съд - Разград.

ОСЪЖДА БЕТА-ИНШ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Разград, да заплати на И. Б. от гр. Ц. К. съдебни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ