Р Е Ш Е Н И Е

№ 350

гр.София, 20.10.2015г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 1730/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Е. И. П., чрез адв. П. И. и от Ц. „С.”, представлявана от директора Е. П., чрез адв. П. И., срещу въззивно решение № 834/10.12.2013 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1020/2013 г., в частта, с която са уважени исковете на И. Д. К. и в частта на присъдените съдебноделоводни разноски.

Излагат се доводи за недопустимост на решението, както и за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна по двете касационни жалби - И. Д. К., чрез адв. Т. В., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбите са неоснователни.

Касационното обжалване е допуснато по въпросите за квалификацията на иска за обезщетение за вреди от дискриминация, която е установена по реда на Глава ІV, раздел І от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), кога има имуществено увреждане от уволнение, признато за дискриминационно, какъв е обемът на отговорността на работодателя и на конкретния служител, извършил акта на дискриминация, както и по процесуалноправният въпрос - ако в исковата молба се претендира пасивна солидарност, а съдът приеме, че такава, предвид материалното правоотношение, не е налице, допустимо ли е да се произнесе разделно, като осъди за...