О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. София, 05.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
В. К. С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВАкато изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 1327 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:Производствата са по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувани са по „жалба“ с характер на частна жалба, подадена от присъединения кредитор „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Б. А. М., и касационна жалба, подадена от ответника „В. И“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. П. А. Б. срещу решение № 76 от 05.03.2020 г. по в. т. дело № 309/2019 г. на Апелативен съд В. Т, 1 състав.
Присъединеният кредитор „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, въззивник в производството пред Апелативен съд В. Т, обжалва въззивното решение в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него въззивна жалба срещу решение № 105 от 30.05.2019 г. по т. дело /несъстоятелност/ № 68/2018 г. на Окръжен съд Габрово. Прави оплакване за неправилност на решението в посочената част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че неправилно въззивната инстанция е направила извод за недопустимост на въззивната жалба на присъединения кредитор, липсват аргументи защо съдебният състав не възприема разрешението на ВКС, дадено по сходен казус в определение № 113/23.02.2016 г. по ч. т. д. № 2002/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Частният жалбоподател излага съображения, че в противоречие с разпоредбата на чл. 625 ТЗ е ограничена процесуалната му легитимация в производството. Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд В. Т за разглеждане на въззивната жалба на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/.
„Обединена българска банка“ АД /„ОББ“ АД/, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. П. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на извода за липса на правен интерес на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/ да обжалва първоинстанционното решение, доколкото решението по чл. 630 ТЗ формира сила на пресъдено нещо не относно вида, размера, обезпеченията и изискуемостта на вземането, а само относно състоянието на неплатежоспособност и началната му дата. Непризнаването на търговския характер на сделката, от която произтичат вземанията на присъединения кредитор, няма отношение към правилността на обжалваното решение, тъй като възраженията относно конкретно вземане не са преклудирани и могат да бъдат установени във фазата на предявяване на вземанията и оспорването им чрез възражения или в производството по установителния иск по чл. 694 ТЗ. В представения писмен отговор е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
„В. И“ ООД /в несъстоятелност/ не изразява становище по частната жалба.
Касаторът „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е обявена неплатежоспособността на „В. И“ ООД с начална дата 31.12.2017г., открито е производство по несъстоятелност на посоченото дружество, същото е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е назначен временен синдик. Прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и решението е очевидно неправилно:
1. Преценката за неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, следва ли да се ограничава до счетоводните данни за стойностите на актива и пасива или следва да е основана на обективни данни и техния анализ? - противоречие с решение № 55/17.07.2019 г. по т. д. № 618/2018 г. на ВКС, ТК, I г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. При данни за свръхзадълженост/неплатежоспособност на база краткотрайните активи и налично значително имущество под формата на дълготрайни активи в производство по чл. 625 ТЗ следва ли решаващият състав да назначи служебно експертиза, която да изследва характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, реализуемост и реална пазарна цена? По този въпрос касаторът поддържа дпускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с неговото разрешаване ще се разкрие точния смисъл на разпоредбата на чл. 630, ал. 2 във връзка с чл. 631, предл. 2 ТЗ.
3. Следва ли съдът в производството по несъстоятелност да разрешава правния спор относно вземането/вземанията на кредитора, инициирал производството, или това е извън предмета на особеното исково производство по чл. 625 ТЗ? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4. Касаторът поддържа също, че въззивното решение е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно поради това, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е подписана от надлежен представител на „Обединена българска банка“ АД, тъй като липсват писмени доказателства, че лицето, подписало молбата е в служебно или трудово правоотношение с банката, нито са представени диплом за завършено висше юридическо образование, удостоверение за положен практико-теоретичен изпит за правоспособност.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Р. оспорва касационната жалба на „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ и изразява становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради това, че по посочените три правни въпроса въззивният съд не се е произнесъл и същите не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Поддържа, че цитираното решение № 55/17.07.2019 г. по т. д. № 618/2018 г. на ВКС, ТК, I г. о. е неотносимо, защото касае свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 ТЗ, докато в настоящия случай производството по несъстоятелност е открито поради неплатежоспособност на длъжника. Относно третия въпрос поддържа също, че въззивният съд не е дал разрешение на съществуването или несъществуването на вземанията на банката, а единствено е изследвал предпоставките за постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК ответникът излага следните съображения: липсата на надлежна представителна власт на юридическо лице е факт, на който може да се позове единствено самото юридическо лице, което може и да потвърди действията на представляващия го; от представените доказателства се установява, както наличието на трудово правоотношение между банката и представляващото я лице, така и надлежно учредена представителна власт; решението не е очевидно неправилно. Ответникът прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
По жалбата на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, имаща характер на частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решението на Апелативен съд В. Т в частта, имаща характер на определение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по несъстоятелност пред Окръжен съд Габрово /т. дело по несъстоятелност № 68/2018г./ е образувано по молба на „Обединена българска банка“ АД, [населено място] с вх. № 2999/28.08.2018г. за откриване производство по несъстоятелност на „В. И“ ООД, [населено място]. В хода на производството по реда и в срока по чл. 629, ал. 4 ТЗ. „Х. В. Т“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Б. А. М., е подало молба вх. № 3475/10.10.2018г. за присъединяване с твърдения, че е кредитор на „В. И“ ООД по търговска сделка - договор за наем от 04.01.2016г. и две споразумения от 04.09.2017г., по които задълженията за заплащане на сумата общо в размер 5 002 211, 17 лв. с падеж 15.09.2018г., от която 3 746 731, 17 лв. – стойност на подобрения в наетите имоти, а 1 255 480 лв. – неустойка поради лишаване от достъп и ползването на наетите имоти, не са изпълнени от „В. И“ ООД. С определение № 450 от 05.11.2018г. по същото дело „Х. В. Т“ АД /в несъстоятелност/ е конституирано като присъединен кредитор.
С решение № 105 от 30.05.2019г. по т. дело /несъстоятелност/ № 68/2018г. на Окръжен съд Габрово молбата на „Х. В. Т“ АД /в несъстоятелност/ за откриване на производство по несъстоятелност на „В. И“ ООД е отхвърлена по съображения, че вземанията, с които „Х. В. Т“ АД /в несъстоятелност/ се легитимира като кредитор спрямо „В. И“ ООД не произтичат от търговска сделка, поради което присъединеният кредитор не притежава активна легитимация по смисъла на чл. 625 ТЗ. Със същото решение по молбата на „ОББ“ АД първоинстанционният съд е обявил неплатежоспособността на ответника „В. И“ ООД, определил е началната й дата, открил е производство по несъстоятелност на „В. И“ ООД, обявил е дружеството в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността на предприятието, обща възбрана и запор на имуществото на дружеството, прекратил е правомощията на органите на длъжника, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановил е започване на осребряване на имуществото, назначил е временен синдик и е свикал първо събрание на кредиторите.
Решението на Окръжен съд Габрово е обжалвано с въззивна жалба от присъединения кредитор в частта, с която молбата му е отхвърлена, и от ответника „В. И“ ООД в останалата част. С въззивното решение № 76 от 05.03.2020г. по в. т. дело № 309/2019 г. на Апелативен съд В. Т, 1 състав подадената от „Х. В. Т“ АД /в несъстоятелност/ въззивна жалба е оставена без разглеждане като недопустима, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. За да направи извод за недопустимост на въззивната жалба на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, въззивният съд е изложил следните съображения:
1/ В частта, с която е отхвърлена молбата на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, тъй като е постановено решение, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника и е открито производство по несъстоятелност спрямо него, като решението има действие спрямо всички съгласно чл. 630, ал. 3 ТЗ и вземането на присъединения кредитор може да бъде предявено по реда на ТЗ в откритото производство по несъстоятелност на длъжника.
2/ В частта, с която е назначен временен синдик решението не подлежи на обжалване.
Решението на въззивната инстанция в частта, имаща характер на определение, е правилно. Правният интерес от обжалване на решението по чл. 630 ТЗ за присъединения кредитор е обусловен от предмета на спора, а именно – откриване производство по несъстоятелност на съответния длъжник. Частният жалбоподател в качеството си на присъединен кредитор в образуваното преди това производство по несъстоятелност е молител с искане да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника. Поради това с постановеното решение за обявяване неплатежоспособността на ответника „В. И“ ООД, определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и обявяването му в несъстоятелност е постигнат целеният и от присъединения кредитор резултат – положително решение по чл. 630 ТЗ. Решението по чл. 630 ТЗ формира сила на пресъдено нещо относно състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост на длъжника и началната дата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността. По отношение на твърдяното вземане не се формира сила на пресъдено нещо, а неговото установяване е относимо към преценката за наличие на активна материалноправна легитимация по смисъла на чл. 625 ТЗ за иницииране на производството по несъстоятелност. Отхвърлянето на молбата на „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/ по чл. 625 ТЗ поради това, че твърдените от него вземания не произтичат от търговска сделка, не формира сила на пресъдено нещо относно дължимостта или недължимостта на вземанията по смисъла на Глава 43 „Предявяване на вземания“ от ТЗ. Преценката относно дължимостта на вземанията, тяхното основание и размер се извършва от синдика, респективно от съда в производствата по чл. 686 и сл. ТЗ, съответно чл. 694 ТЗ.
Въз основа на изложените съображения решението в частта, имаща характер на определение, е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП частният жалбоподател следва да заплати на „ОББ“ АД сума в размер 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
По касационната жалба на „В. И“ ООД /в несъстоятелност/:
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения по чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да направи извод за основателност на молбата на „ОББ“ АД по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на „В. И“ ООД, въззивният съд е приел, че са налице трите предпоставки, предвидени в посочената разпоредба, а именно:
1/ „В. И“ ООД е търговец по смисъла на ТЗ, като не са налице изключенията на чл. 612 ТЗ.
2/ Молителят „ОББ“ АД е кредитор с вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и в такъв смисъл легитимирано лице по чл. 625 ТЗ. Въз основа на представените писмени доказателства съдебният състав е установил, че по договор за кредит от 30.03.2010г., изменен и допълнен с 6 бр. допълнителни споразумения, кредитополучателят „Х. В. Т“ АД и съдлъжникът „В. И“ ООД дължат на банката сума в размер 1 320 318, 28 евро; по договор за кредит от 30.07.2010г., изменен и допълнен със 7 бр. допълнителни споразумения, и договор за встъпване в дълг кредитополучателят „В. Б 2002“ ЕООД и встъпилият в дълга „В. И“ ООД дължат на банката сума в размер 799 604, 48 лв.; по договор за кредит от 04.06.2007г., изменен и допълнен с 13 бр. допълнителни споразумения, кредитополучателят „В. Б 2002“ ЕООД и съдлъжникът „В. И“ ООД дължат на банката сума в размер 596 992, 42 евро; по договор за кредит от 04.06.2007г., изменен и допълнен с 11 бр. допълнителни споразумения, кредитополучателят „В. Б 2002“ ЕООД и съдлъжникът „В. И“ ООД дължат на банката сума в размер 492 878, 84 евро.
3/ Длъжникът „В. И“ ООД е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки. За да направи този извод, съдебният състав се е позовал на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, необорена от длъжника, и въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е анализирал коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за периода от 2015г. до 2018г. вкл., констатирал е, че след 31.12.2016г. същите са под единица и е приел, че след 31.12.2016г. длъжникът е имал сериозни финансови затруднения при извършване на плащанията на задълженията си. Въззивният съд е посочил, че дълготрайните /нетекущите/ активи не служат за извършване на плащанията на краткосрочните /текущите/ задължения, тъй като без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, ако ги осребри. В случая основната търговска дейност на длъжника е отдаване под наем на дълготрайните си активи – недвижими имоти и реализиране на приходи от тази дейност, поради което не е налице изключение от този принцип, както би било ако дружеството се занимаваше със строителство на жилищни сгради и продажбата им. Съдебният състав е изложил съображения, че помощните коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост са под приетите минимуми за целия изследван период и показват, че предприятието на длъжника няма финансова автономност, а задлъжнялостта е в процес на рязко увеличаване.
Относно началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2017г., въззивната инстанция е посочила, че още през 2016г. и 2017г. длъжникът е преустановил по-голяма част от плащанията, извършвал е плащания чрез трето лице – „В.Б.Т“ ООД, като в резултат на това е формирал дълг към това трето лице.
По отношение на прекратяване на дейността на предприятието на длъжника съдебният състав е приел наличието на предпоставката по чл. 630, ал. 2 ТЗ, тъй като е очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1, 2 и 3 от изложението правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за делото, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.
Първите два въпроса са във връзка с възражението и доводите на касатора, че преценката за неплатежоспособносттта, съответно свръхзадължеността следва да се извърши и въз основа на характеристиката на активите, тяхното действително съществуване, реализуемост и средна пазарна цена, като предвид наличието на значително имущество под формата на дълготрайни активи трябва да се изследва тяхната реализуемост и средна пазарна цена.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 163/06.02.2020г. по т. д. № 271/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 80/08.10.2015г. по т. д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 139/29.11.2019г. по т. д. № 653/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./ неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредитори от кръга на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово-икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност на активите. В решение № 80/08.10.2015г. по т. д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер, може да настъпи и рязко, ако в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до този момент задължения на длъжника /вкл. когато са само към един кредитор/, които се трансформират в краткосрочни, ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез визираните по-горе икономически показатели. В решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. е изяснено значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност. Посочено е, че от значение относно преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в неговото формиране /материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства/. Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че за отразяване на действителното финансово-икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти. При възникнал между страните спор относно компонентите на актива и пасива съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. При наличие на данни за документална необоснованост на водените от търговеца счетоводни записвания и/или за включени в балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи вземания, също е необходимо да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, съобразено с действителната ликвидност на всички активи.
Съгласно трайно установената практика на ВКС дълготрайните /нетекущите/ активи не служат за извършване на плащания на краткосрочните/текущите задължения и по тази причина не влияят върху преценката за платежоспособност. Дълготрайните активи са предназначени да обслужват дейността на предприятието и ако се осребряват с цел погасяване на текущи задължения, би се стигнало до преустановяване - изцяло или частично, на работата на предприятието. От посоченото правило са възможни изключения в случаите на преобразуване/преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта за доказване на което се носи от длъжника, и в случаите, когато с оглед на конкретно извършваната търговска дейност определени дълготрайни активи се третират като стока и могат да формират парични потоци, служещи за погасяване на задълженията.
В конкретния случай въззивният съд, като е съобразил, че дълготрайните материални активи не играят роля при изчисляването на коефициентите за ликвидност, поради което е отказал да допусне исканите от „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ във въззивната жалба съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, не е допуснал нарушение на константната практика на ВКС по релевантните правни въпроси. Съдебният състав не е допуснал нарушение и на решение № 55/17.07.2019г. по т. д. № 618/2018г. на ВКС, ТК, ТК, тъй като при преценката за характера на активите – недвижими имоти е взел предвид извършваната от „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ основна търговска дейност – отдаване под наем на недвижимите имоти и реализиране на приходи от тази дейност, поради което е направил извод, че не е налице изключение от принципа, че дълготрайните /нетекущите/ материални активи не служат за извършване на плащанията на краткосрочните /текущите/ задължения.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в изложението трети процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба.
Съгласно константната практика на ВКС /решение № 139/29.11.2019г. по т. д. № 653/2019г. на ВКС, ТК, II т. о./ вземанията на кредитора, инициирал производството по чл. 625 ТЗ, са от значение за преценката дали този кредитор е активно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, както и за определяне на действителното финансово-икономическо състояние на търговеца-длъжник. В случаите, когато производството пред съда е инициирано от лице, различно от длъжника, откриването на производство по несъстоятелност предполага и доказване на активната материалноправна легитимация на молителя, обусловена от принадлежността му към кръга на субектите по чл. 625 ТЗ. Задълженията на длъжника към кредитора, инициирал производството по чл. 625 ТЗ са относими и към показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения.
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 от 03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че след срещу подадената от кредитор молба по чл. 625 ТЗ длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на първото съдебно заседание правото за възражения и доказателства се преклудира, като преклузията настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата /за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др./, но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. След като съдът по несъстоятелността може по всяко време служебно да събира доказателства относно платежоспособността на длъжника, не би могло да се отрече правото на длъжника да прави възражения и да ангажира доказателства в тази връзка и след приключване на първото заседание по делото. В конкретния случай в сроковете по чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ длъжникът /настоящ касатор/ не е направил възражение за несъществуване на твърдените от „ОББ“ АД правоотношения по договорите за инвестиционен банков кредит, договорите за кредитна линия и договорите за заместване и встъпване в дълг, нито за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др.
Спорният въпрос между страните е относно изискуемостта на задълженията на „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ към „ОББ“ АД. В съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд е съобразил, че задълженията на „В. И“ ООД /в несъстоятелност/ към „ОББ“ АД са станали изискуеми и следователно краткосрочни, и ги е отчел при определяне на показателите за ликвидност и цялостното финансово-икономическо състояние на длъжника, съдебният състав не се е отклонил от практиката на ВКС. Въз основа на събраните доказателства съдебният състав по отношение на договора от 30.03.2010г. е посочил, че крайният срок за връщане на кредита е настъпил на 03.06.2016г.; по договора от 30.07.2010г. крайният срок за връщане на дължимите суми е настъпил на 30.03.2016г.; по договора от 04.06.2007г. всички плащания към 13.05.2015г. са спрени, поради което банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем; по другия договор от 04.06.2007г. всички плащания към 02.11.2015г. са спрени, поради което банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. С оглед обстоятелството, че през периода от 2016г. до края на изследвания период задълженията по договорите за инвестиционен банков кредит и договорите за кредитна линия са били изискуеми, същите в съответствие с константната практика на ВКС са включени като краткосрочни задължения при изчисляване на коефициентите за обща ликвидност, абсолютна ликвидност, бърза и незабавна ликвидност. Обстоятелството, че през 2015г. част от вземанията не са били изискуеми, не се отразява на извода за трайно влошено финансово-икономическо състояние на длъжника за периода след 31.12.2016г. и начална неплатежоспособност към 31.12.2017г.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на вероятната му недопустимост е неоснователен. Съгласно константната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай въззивното решение е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявената допустима молба по чл. 625 ТЗ, подадена от надлежно легитимирано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител, не е бил десезиран, не са налице отрицателни процесуални предпоставки и по въззивна жалба, подадена от надлежно легитимирано лице в преклузивния седемдневен срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 32, т. 3 ГПК, държавните учреждения и другите юридически лица могат да бъдат представлявани в съдебното производство по пълномощие, както от юрисконсулти, така и от други техни служители с юридическо образование. В конкретния случай двама от изпълнителните директори на „ОББ“ АД заедно са учредили надлежна процесуална представителна власт на юрисконсулт Т. П., видно от представеното в първоинстанционното производство пълномощно с нотариална заверка на подписите и на съдържанието на 23.06.2017г. Характерът на правоотношението между „ОББ“ АД и процесуалния му представител /трудово или служебно правоотношение/ е без значение за процесуалното представителство по пълномощие по чл. 32, т. 3 ГПК. Съдът не следи служебно дали упълномощеният от страната юрисконсулт по чл. 32, т. 3 ГПК или адвокат по чл. 32, т. 1 ГПК имат юридическа правоспособност. В конкретния случай в първоинстанционното и въззивното производство не е направено оспорване на юридическата правоспособност на упълномощения от двамата изпълнителни директори на банката юрисконсулт.
По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Апелативен съд В. Т не е очевидно неправилно, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. Т. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП трябва да заплати на „ОББ“ АД сума в размер 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 05.03.2020г. по в. т. дело по несъстоятелност № 309/2019г. на Апелативен съд В. Т в частта, с която е потвърдено решение № 105 от 30.05.2019 г. по т. дело /несъстоятелност/ № 68/2018 г. на Окръжен съд Габрово и „В. И“ ООД е осъдено да заплати на „Обединена българска банка“ АД сума в размер 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, и по сметка на Апелативен съд В. Т сума в размер 125 лв. – държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА „В. И“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Триадица“, [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА „В. И“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Р. Б държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 05.03.2020г. по в. т. дело по несъстоятелност № 309/2019г. на Апелативен съд В. Т в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, [населено място] въззивна жалба срещу решение № 105 от 30.05.2019 г. по т. дело /несъстоятелност/ № 68/2018 г. на Окръжен съд Габрово.
ОСЪЖДА „Х. В. Т“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], местност „Дълга лъка“ да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], район „Триадица“, [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.