Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 11.04.2016г. по гр. д.№33/2016г. на ОС Силистра, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Жалбоподателят – Г. С. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът –Областна дирекция на МВР -С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне.

С решение № 289/03.02.2016 г. по гр. д. № 2564/2015 г. на ВКС, III г. о., е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Силистра, с указания да се изложат мотиви за законосъобразнността на подбора, като се направи правилна преценка за разпределението на доказателстваната тежест и за доказателствената тежест на протокола за подбор.

С обжалваното решение, при новото разглеждане на делото, съдът е постановил, че потвърждава решение от 16.10.2014г. по гр. д.№1357/2014г. на РС Силистра, с което са отхвърлени исковете на Г. Т. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ да се признае уволнението й за незаконно и да се отмени Заповед № 654/04.08.2014 г. на директора на ОДМВР-С., да бъде възстановена на длъжността „системен оператор“-пункт Персонализация към група „Български документи за самоличност“.

Съдът е приел, зе установено по делото, че със Заповед № 654/04.08.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата - жалбоподател на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, като последната е заемала длъжността „системен оператор“ в „Пункт за персонализация“ към група „Български документи за самоличност“.

При наличие на задължителни указания на ВКС дадени при първото разглеждане на делото от тази инстанция, съдът без да изложи собствени мотиви и при спор за законността на уволнение, е приел за безспорно, че се съкращават 2 бр. „системен оператор“ в ПП към група „Български документи за самоличност” и че е проведена законосъобразна процедулра по подбор. Съдът е посочил, че в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на ищцата не е оспорил съдържанието на Протокол № 13525/06.06.2014 г. на комисията за подбор по чл. 329 КТ, поради което работодателят не е бил длъжен да ангажира допълнителни доказателства по съдържанието на протокола и заключението на комисията. Изложил е съображения, че протоколът на комисията за подбор съдържа преценка по основните критерии на чл. 329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата, като се е работило по подкритерии, зададени от работодателя и уточнени със синдикалната организация, като ищцата е събрала най-малко точки при оценяването (18) при максимална оценка 32 точки, като Националния синдикат е дал изрично писмено съгласие за прекратяване трудовото й правоотношение.

При тези данни съдът е счел, че е извършен законосъобразен подбор, но не е постановил свое решение, макар че е инстанция по съществото на спора, а е постановил, че решението на районния съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е правилно.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за точното приложение на разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК, т. е. дали същата задължава въззивния съд да се съобрази с указанията на касационната инстанция, за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за доказателствената тежест на работодателя за обстоятелствата, опразени в протокол за подбор, за доказателствената сила на протокол на комисията по подбора за констатациите на комисията и има ли обвъзваща съда материална доказателствена сила при въведен довод за фиктивен подбор, следва ли съдът да извърши съдебен контрол за извършения подбор на база на представени пред него доказателства. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя множество решения на състави на ВКС и на въззивни съдилища, в които се дава отговор на поставените въпроси.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса за точното приложение на разпоредбата на чл. 294, ал. 1 ГПК, т. е. дали същата задължава въззивния съд да се съобрази с указанията на касационната инстанция, по който съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС. При първото разглеждане на делото от ВКС е даден отговор на част от поставените и в настоящето изложение въпроси: за задължението на съда да изложи собствени мотиви, за доказателствената тежест на работодателя за обстоятелствата, опразени в протокол за подбор, за доказателствената сила на протокол на комисията по подбора за констатациите на комисията и има ли обвъзваща съда материална доказателствена сила при въведен довод за фиктивен подбор, следва ли съдът да извърши съдебен контрол за извършения подбор на база на представени пред него доказателства. ВКС е споделил практиката, обективирана в решение по гр. дело № 1177/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о., решение по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. дело № 1566/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о., разрешенията, в които са приети в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които протоколът за подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при оспорване от ищеца на констатациите на работодателя за квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора. По въпроса за обвързващата съда материална сила на протокола за подбор, при въведен в исковата молба довод за извършен фиктивен подбор съставът е споделил разрешенията, приети в цитираната задължителна съдебна практика, съгласно които преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и при въведен довод за нарушение разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, състоящо се в липсата на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът следва да провери, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Състават е възприел и дадените разрешения в задължителна съдебна практика, съгласно които протоколът за подбор, като частен свидетелствуващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. С оглед на така дадените отговори на въпросите съдът е дал и задължителни указания на въззивнята инстанция да се съобрази с правните разрешения в посочената практика и да изложи собствени мотиви по спора, които въззивният съд е пренебрегнал.

Предвид изложените съображения, съдъто п р е д е л и:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2016г. по гр. д.№33/2016г. на ОС Силистра.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: