Производството е по чл. 294 ГПК.

С решение от 13.12.2017г. Върховният касационен съд, като е отменил решение от 11.04.2016г. по гр. д.№33/2016г. на ОС Силистр, е дал ход на делото за разглеждане по същаство пред ВКС.

Ищцата Г. С. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че предявените искове са основателни и моли да бъдат уважени.

Ответникът –Областна дирекция на МВР -С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че исковете са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 654/04.08.2014 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, като последната е заемала длъжността „системен оператор“ в „Пункт за персонализация“ към група „Български документи за самоличност“.

Според щатното разписание, одобрено със заповед №К-4245 от 27.12.2013г. и прието като доказателство по делото, щатните бройки за длъжността “системен оператор” в тази група са 7, но една е незаета, като със Заповед К-4547/22.05.2014г. са съкратени две от бройките за длъжността ситемен оператор в “Пункт за персонализация” от общо 7 и работодателят е бил задължен да извърши подбор.

В съответствие с разпоредбата на чл. 329 КТ, работодателят е назначил комисия, която да извърши подбора между всички служители на тази длъжност по критериите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа и дисциплинарно минало. В изпълнение на поставената задача комисията в Протоколи от 04.04.2014г. и от 22.04.2014г. е поставила оценки на служителите, като ищцата е с най-нисък брой точки- 18.

Настоящият състав споделя практиката, обективирана в решение по гр. дело № 1177/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о., решение по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. дело № 1566/2010г. на състав на ВКС, ІV г. о., разрешенията, в които са приети в съответствие с ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които протоколът за подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства при оспорване от ищеца на констатациите на работодателя за квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които е извършен подбора. В съдебната практика се приема, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и при въведен довод за нарушение разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, състоящо се в липсата на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът следва да провери, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, тъй като протоколът за подбор, като частен свидетелствуващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства.

При оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора и въпреки дадената му възможност и пред настоящата инстанция работодателят не агажира доказателства по съдържанието на протокола и заключението на комисията. Не бяха представени доказателства за това дали оценките на работодателя за служителите, участвуващи в подбора, включително ищцата, съответствуват на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълняваната работа. В конкретният случай работодателат не доказа, че оценката на ищцата съотвествува на действително притежаваните от нея квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Ето защо с оглед на изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че изръшеното със Заповед № 654/04.08.2014 г. на Директора на Областна дирекция на МВР-С. уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, при липсата на законно извършен подбор, е незаконно и следва да бъде отменено.

С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, поради което ищцата следва да бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението работа - „системен оператор“ в „Пункт за персонализация“ към група „Български документи за самоличност”.

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 2740 лева разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Г. С. Т., извършено със Заповед № 654/04.08.2014 г. на Директора на Областна дирекция на МВР-С. основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г. С. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „системен оператор“ в „Пункт за персонализация“ към група „Български документи за самоличност“ - Областна дирекция на МВР-С.,

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-С. да заплати на Г. С. Т. сумата 2740 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: