Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

гр. София, 30 май 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 102/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационните жалби на подсъдимия Ю. М. Ш., подадени лично от него и чрез защитника му - адвокат И. Ц., срещу въззивно решение № 155/14.11.2023 г., постановено по в. н.о. х.д. № 274/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбите се твърди, че наложеното от въззивната инстанция наказание „доживотен затвор“ е явно несправедливо. Заявеното касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК, се аргументира с довода, че при определяне на санкцията не е отчетено направеното от подсъдимия самопризнание, изразеното от него съжаление и разкаяние за извършеното, както и това, че е имал възможност да напусне страната, но не избягал. Неправилно въззивният съд приел и че случаят е изключително тежък по смисъла на чл. 38а, ал. 2 НК, въпреки отсъствието на обстоятелства, които да налагат такъв извод. На това основание се прави искане за изменение на въззивното решение и налагане на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационните жалби и пледира за уважаването им по изложените в тях съображения.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите. Според него наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, тъй като при определянето му правилно са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е направен законосъобразният извод за това, че извършеното престъпление е изключително тежко...