Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр.София, 16.06.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4921/ 2016 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 342/ 24.03.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на М. С. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2448 от 25.03.2016 г. по гр. д.№ 769/ 2016 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Н. с.” към Т. у. - [населено място], искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 382/ 20.12.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог химически процеси” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 2 730, 48 лв.

В съдебно заседание пред касационната инстанция ответникът прави искане за прекратяване на производството поради недопустимост на касационната жалба. То обаче е неоснователно, тъй като съгласно чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК не подлежат на обжалване въззивните решения по трудови спорове, с изключение на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. В случая са предявени и съдът по същество се е произнесъл именно по искове с правна квалификация чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ, които не са изключени от обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Противно на поддържаното от касатора, по въпроса за допустимостта на касационните жалби срещу въззивни решения...