Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 961 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“ с адрес: [населено място], [улица], представлявано от д-р П. С. против Решение № 1449 от 10.11.2021 г., постановено по административно дело № 1762/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкция № РД-11-410/6/21.07.2021 г., издадена от директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, установени в чл.59, ал.11, т.1, б. „а“ ЗЗО във връзка с чл. 154, ал. 1 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2020-2022г. (НРД за ДД за 2020-2022г.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на РЗОК – Варна, чрез процесуален представител началник на отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ Й. Й., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Заповед за налагане на санкция № РД-11-410/6/21.07.2021 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 59, ал.11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО и чл. 154, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-3/23.12.1019 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2020-2022 г., поради отчетена дентална дейност, която не е извършена, е наложена санкция „прекратяване на договор“ № 030221/05.02.2020 г., сключен между НЗОК и „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“, представлявано от д-р П. С. – частично относно изпълнението по пакет „Първична дентална помощ“ от д-р П. С..

След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дентална дейност д-р П. С. по отношение на здравно осигуреното лице В. Ж. е отчел дейности, които не са извършени – обстоен преглед за установяване на орален статус (код 101), обтурация с амалгама ли химичен композит на 21-ви зъб (код 301) и екстракция на постоянни 12 – ти и 22 – ри зъб, включително анастезия ( 2х код 509). Вписаната в амбулаторния лист на лицето здравноосигурителна книжка № 03266781 е анулирана към датата на отчитане на дейностите. След направена справка в ИИС на РЗОК е установено, че пациентът В. Ж. е бил с обеззъбена горна и долна челюст. През 2018 г. били извършени дейности по възстановяване на дъвкателния апарат с поставена горна и долна плакова протеза. При проведена по телефона анкета пациентът В. Ж. е потвърдил, че от 2018 г. е със зъбна протеза, поставена от ИДП д-р В. В..

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормите на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод досежно законосъобразното налагане на санкция „прекратяване на договора“ – частично, по пакет „Първична дентална помощ“, по отношение на д-р П. С..

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

По делото липсва спор между страните, че нарушението е първо, респ. не е извършено повторно. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ по см. 1, т. 2 от ДР на НРД за ДД 2020-2022 г., съгласно който повторно е нарушението извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 59, ал. 13 от ЗЗО. Съществено за изхода на спора е обстоятелството, че д-р П. С. е единственият лекар полагащ труд в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска дейност по дентална медицина“. Според касационния жалбоподател при потвърждаване на издадената Заповед за налагане на санкции № РД-11-410/6/21.07.2021 г. на директора на РЗОК – Варна, ще се прекрати изцяло, а не частично, т. е. в хипотезата и при последиците на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО.

В процесната заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г., в която е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „прекратяване на договора“ при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно чл. 154, ал. 2 от НРД за ДД за 2020-2022 г., при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло.

В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО също е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност.

Договорът с изпълнителя се прекратява изцяло при повторно извършване на нарушението. По силата на чл.59, ал.13 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 ЗЗО препраща съответно към ал.11, т.1 и ал.11, т.2 на чл. 59 ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило договорът се прекратява частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение.

Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“, на практика означава загубване на качеството „лечебно заведение“ на цялата практика и тя не може да бъде страна по договор с НЗОК.

„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“, представлявано от д-р П. С. е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице д-р П. С.. В конкретния случай нарушението е извършено от д-р С., като физическо лице и правилно административният орган е сакционирал само лекарят, неизвършил съответната отчетена дейност, като се прекрати договора само с него. Амбулаторията може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, които да я упражняват. В този случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има в случай на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“ следва да бъде осъдена да заплати на РЗОК – Варна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1449/10.11.2021 г., постановено по административно дело № 1762/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина“ БУЛСТАТ: 103821793, с адрес на лечебното заведение: [населено място], [улица]да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна разноски в размер на 100.00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. С. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ