Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Ш. ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Г. У. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 1035 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "ЦБА Франчайз" ЕООД гр.Дебелец, срещу решение № 378/30.11.2021 г. постановено по адм. дело № 53/2021 г. по описа на Административен съд - В. Т. с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт №Р-04000419008247-091-001/20.10.2020 г. на ТД на НАП – В. Т. потвърден с Решение № 3/11.01.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Т. с който са определени данъчни задължения и задължения за лихви в общ размер на 33 016, 08 лв.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният РА. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Директорът на дирекция ОДОП гр. В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Х., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е ревизионен акт №Р-04000419008247-091-001/20.10.2020 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 3/11.01.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Т. с който са определени данъчни задължения и задължения за лихви в общ размер на 33 016, 08 лв.

С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на "ЦБА Франчайз" ЕООД против процесния ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките по фактурите издадени от „Мегокомерс“ ООД, „ЕС Мизия“ ЕООД, „Фортуна-Ком“ ООД и „ЦБА“ АД за процесните данъчни периоди, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочения доставчик.

Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и чл.69 ал.1 от ЗДДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Правилно съдът е посочил, че по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции – доставка на стоки.

Обосновано съдът е констатирал липсата на доказателства за реална доставка на документираните с процесните фактури доставки на стоки, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Липсват доказателства за реална доставка на стоките по процесните фактури, няма представени доказателства за транспорта на същите до съответните обекти на дружеството-получател, не са представени складови разписки. В случая безспорно се касае за родово определени вещи-различни млечни артикули, чорапи чорапогащници, по отношение на доставката на които е необходим установяването от обективна страна на получаването на стоката заедно с доказателства за индивидуализацията на стоката. В случая липсват доказателства за това, както и за произхода на фактурираната като доставена стока.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че редовното отчитане на фактурите и редовно водено счетоводство на ДЗЛ не са достатъчни за установяването на спорните понастоящем обстоятелства, тъй като счетоводните отчитания са взети само въз основа на самите фактури които са документално необосновани.

Становището на съда за липсата на реални доставки по смисъла на ЗДДС е съобразено и с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрираното лица, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги.

Изводите на органите по приходите, възприети от съда не се опровергават от заключението на назначената ССЕ. Наличието на издадени фактури не удовлетворява изискването за пълно доказване на наличието на реално изпълнени доставки.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1520, 48 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378/30.11.2021 г. постановено по адм. дело № 53/2021 г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА "ЦБА Франчайз" ЕООД гр.Дебелец да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1520, 48 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ