О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50022

гр. София,16.05.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 386 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано въз основа на касационни жалби на насрещните страни против решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София и по жалба на ищеца срещу постановеното по същото дело по реда на чл.247 и чл.250 ГПК решение № 704/16.11.2021г. по същото дело.

Касаторът - ищец по делото „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД атакува решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 1303/09.09.2020г. по т. д. № 7753/2016г. на Софийски градски съд в частта да отхвърляне на иска му с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ против „СИЛИСТРА ЛЕНД” АД (универсален правоприемник на „СИЛИСТРА ЛЕНД” ЕООД) за сумата над 340 277.84 лева до пълния претендиран размер от 4 160 834.94 лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба - 21.10.2016г. до окончателното плащане на главницата. Твърди, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Ответникът по жалбата и по делото, „Силистра ленд” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Постъпила е и касационна жалба от „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД против постановеното по реда на чл.247 и чл.250 ГПК решение № 704/16.11.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г. на Апелативен съд - София в частта, в която е допусната поправка на ОФГ по молба с вх. № 14917/25.08.2021 на[Фирма 1] и в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 14751 от 23.08.2021 с правно основание чл.247 ТПК от „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” (ЕТГ) АД. Твърди се, че решението в едната обжалвана част е недопустимо, съответно във всички обжалвани части е очевидно неправилно.

В писмен отговор ответникът по жалбата и по делото, „Силистра ленд” АД, иска при допускане на касационното обжалване на решението по чл.247 и чл.250 ГПК, същото да бъде потвърдено.

Касаторът - ответник по делото, „Силистра ленд“ АД иска отмяна на решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София, в частта, в която, след частична отмяна/потвърждаване на решение № 1303/09.09.2020г. по т. д. № 7753/2016г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от „Ю. Т. Г. АД срещу „Силистра ленд“ АД иск, с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, за сумата от 340 277,84 лева, представляваща стойността на дружествения дял, дължима поради прекратяване на членственото правоотношение, ведно със законната лихва от 21.10.2016 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” (ЕТГ) АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Касаторът и ищец по делото, „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД, е депозирал и искане за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.629, ал.3 ГПК относно това дали разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ противоречат на Правото на Европейския съюз и по-конкретно на чл.1 от ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ към ЕКЗПЧОС и чл.17 ХОПЕС, както и на принципите на пропорционалност, за защита на оправданите правни очаквания и за недопускане на неоснователно обогатяване, които принципи са част от първичното правото на Европейския съюз ( в този смисъл се позовава на решение № 16/02.03.2021г. по гр. д. № 1914/2020г. на ВКС и решение № 14/15.02.2021г. по гр. д. № 5165/2016г. на ВКС ). Също така моли, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно това дали правото на ЕС допуска националноправната уредба (тази на чл.125, ал.3 ТЗ) относно уреждането на имуществени отношения между прекратил участието си съдружник и дружество с ограничена отговорност.

Ответникът по делото, „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД, намира искането за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Предявен е иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ от „Юръпиан трейдинг глобал“ /ЕТГ“ АД срещу „Силистра ленд“ ООД.

Апелативният състав е приел за безспорна следната установена още от първостепенния съд фактическа обстановка:

На 03.09.12г. е учредено търговско дружество „С. Л. ООД, със съдружници: ищцовото дружество „Юръпиан трейдинг глобал /ЕТГ/ АД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република П., и „Г. Б. С. ЛТД, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в САЩ, с притежавани от всеки от съдружниците 25 дружествени дяла.

На 15.04.2014г. е проведено извънредно Общо събрание на „Силистра ленд“ ООД, на което е взето решение за изключването на „Юръпиан трейдинг глобал“ /ЕТГ“ АД, което е отменено с влязло в сила на 28.10.2016 г. решение по предявен на основание чл.74 ТЗ иск.

На 12.09.2014г. /преди влизане в сила на решението по иска по чл.74 ТЗ/ „Силистра ленд“ ООД е заличено, поради прекратяването му без ликвидация в резултат на преобразуването му в акционерно дружество „С. Л. АД.

За установяване размера на дължимия дял по делото са приети основна и пет допълнителни заключения на съдебно - счетоводни експертизи, както и заключение на съдебно - оценителна експертиза. Във връзка с оспорване истиността на представени по делото документи, е прието и заключение на съдебно - почеркова експертиза.

При така установената фактическа обстановка апелативният съд е приел от правна страна следното:

На първо място са изложени съображения за допустимост на предявения иск, тъй като към момента на отмяната по чл.74 ТЗ на решението за изключване на „Юръпиан трейдинг глобал“ /ЕТГ/“ АД като съдружник, дружеството, с което той е бил в членствено правоотношение - „Силистра ленд“ ООД, вече не е съществувало, като възстановяване на членство в новоучреденото чрез преобразуване дружество е правно невъзможно, в която хипотеза членственото правоотношение се явява прекратено, независимо от позитивното решение по иска по чл.74 ТЗ. Посочено е, че с факта на преобразуване на дружеството ищецът не придобива автоматично качеството на акционер. Към 15.04.2014г. е заличено за в бъдеще прекратяването на членственото правоотношение на ищеца във вече несъществуващото “Силистра ленд“ ООД, но като правна последица от неговото преобразуване в АД, е изгубване ipso facto на качеството му на съдружник - в този смисъл определение № 316/01.06.2010г. на по т. д. № 41/2010г. на 2ро т. о. на ВКС.

За да се произнесе, решаващият състав е намерил за неоснователен довода на ищеца, че за определяне дела на прекратилия участието си съдружник не следва да се вземат предвид ЗСч. и НСС, към които чл.125, ал.3 ТЗ не препраща. Въззивната инстанция се е позовала на трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, че при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, стойността на дружествения дял се определя по нарочен баланс, към последния ден на месеца, в който е настъпило прекратяването, съгласно изискването на чл.125, ал.3 ТЗ. Достоверността на финансовия отчет, съставна част от който е счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Именно всеобхватността и достоверността на счетоводството поставя изисквания към съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети, както и към лицата които ги съставят, които изисквания, насочени към неопределен кръг от правни субекти, следва да бъдат определени със задължителна сила - в случая със ЗСч. /обн. в ДВ, бр.98/16.11.2001 г., отм. с ДВ, бр. 95/08.12.2015г./. Съгласно чл.4, ал.3 ЗС /отм./, счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с основни счетоводни принципи, изброени в чл.4, ал.1, т.1,-т.8 ЗСч /отм./. Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, спазвайки изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство - чл.4, ал.3 ЗС /отм./, като съгласно чл.13, ал.З ЗС /отм./, активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие именно с приложимите счетоводни стандарти.

Счетен е за неоснователен и довода на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ АД, че в случая земеделските земи следвало да се оценят като „инвестиционни“ по смисъла на НСС № 40, а не като „ДМА“, отчитани по реда на НСС № 16. Посочено е, че дори да се приеме, че процесните имоти следва да бъдат квалифицирани като инвестиционни, то съгласно изричният текст на т.3.2. от НСС № 40, ползваните в дейността на дружеството имоти се отчитат като дългосрочни материални активи и се отчитат по реда на НСС - Дълготрайни материални активи, независимо от това, дали се изграждат, или разработват. За пълнота е отбелязано, че твърдението, че земеделските земи следва да се оценяват като „инвестиционни“, а не като „ДМА“ е заявено за първи път едва с въззивната жалба на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ АД, което не е възразило срещу първоначалното заключение на ССЕ, както и срещу доп. заключения в частта на отразяването от вещото лице на земеделските земи като ДМА. В тази връзка съдът е намерил за неоснователно и оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ от 31.01.2019г. и приложение № 1 към него, тъй като вещото лице не било взело предвид, че земеделските имоти не са ДМА, а инвестиционни имоти.

Не е споделен и довода на ищеца, че вещото лице не е работило по представените нот. актове за придобиване на земеделските земи, а единствено по представените от ответното дружество инвентаризационни книги. В тази връзка е посочено, че при отразяване на проверените документи и книжа относно наличната документация, приета по делото, вещото лице изрично е препратило към посочените в основното му заключение документи, между които са и представените от „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ АД 4-ри класьора нот. актове „за закупени дълготрайни материални активи“.

Съдът е счел за неоснователно и твърдението на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ за наличие на несъответствия в заключението на допълнителната ССЕ от 31.01.2019г. Установил е от неоспореното от страните заключение, че при извършения съпоставителен анализ на представените инвентаризационни книги, плана за преобразуване и нот. актове, вещото лице е констатирало ценово сходство, като разликата между плана за преобразуване и инвентарната книга е в размер на 3,22 лева. Според вещото лице, разминаването в посочените в отделените колони суми се дължи на това, че в част от нотариалните актове са отразени земеделски земи, които не са включени в плана за преобразуване на „Органик ленд корпорейшън“ ЕООД, но поради представяне на обобщена цена в нот. актове за всички имоти, купени с конкретната сделка, в таблица № 1 на приложение № 1 от заключението са посочени и имоти, които са извън обхвата на експертизата. В голяма част от нот. актове с една покупка за закупени няколко поземлени имота, като договорената цена е обща за всички тях, а в последствие част от имотите не са включени в патримониума на „Силистра ленд“ при отделянето на активи от „Органик лен корпорейшън“ ООД, поради което и експертизата не може да определи конкретна цена на определен имот по нот. акт. Относно увеличението на цената спрямо нот. актове и плана за преобразуване, вещото лице е посочило, че тя се дължи на разходите по придобиване на недвижимите имоти и/или на разлики, дължащи се на обединени покупки, и впоследствие включване само част от тези имоти в плана за преобразуване. Посочено е, че именно с оглед твърдяната от ищцовото дружество нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите и пасивите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.З ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта е използвана експертизата на вещо лице.

Съдът е намерил за неоснователно оплакването на ищеца за преклузия на искането на ответника за допълнителна ССЕ. Констатирал е, че от мотивите на постановеното от първоинстанционния съд определение № 2473/04.05.2018г., допускането на допълнителната комплексна експертиза, за изготвянето на която е назначено вещото лице О. К., е по инициатива на съда, с цел установяване размера на дружествения дял на ищеца, а не във връзка и то със своевременно направеното от ответника искане с молба от 27.04.2018г.

Апелативният състав не е споделил и довода на касатора - ищец за неправилност на извода на първата инстанция, че историческата цена на актива следва да се определи към момента на придобиването му. Позовал се е на трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС, че при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, чието членство в дружеството е прекратено, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, по себестойност, или справедлива цена, които възможности се прилагат в зависимост от начина на придобиване на активите, като не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал, резервите и финансовия резултат. Прието е, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база на пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял. Заключил е, че първоинстанционният съд, като е изложил аргументи относно определяне на стойността на дълготрайните материални активи в счетоводния баланс по реда на чл.13, ал.1 ЗСч /отм./ - според историческата им цена, представляваща цената на придобиване, и според правилата, установени в съответния счетоводен стандарт - НСС № 16, не се е отклонил от тази практика. Пояснил е, че в случая придобиването е резултат от преобразуване, в която хипотеза чл.263з, ал.2 ТЗ предвижда съставяне на встъпителен баланс на новоучреденото дружество на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена. Справедливата цена е приложима само когато няма данни за цената на придобиване, каквато цена на придобиване в случая се съдържа в плана за преобразуване по см. на чл.263, ал.2 ТЗ. Както не оспорва и самият ищец, справедливата цена е приложима само, когато няма данни за цената на придобиване, каквато цена на придобиване в случая се съдържа в плана за преобразуване по см. на чл.263, ал.2 ТЗ. Посочено е, че по своята права същност планът за преобразуване е частен свидетелстващ документ, който обаче се съставя в писмена форма и се подписва от лицата, представляващи преобразуващото се и приемащото дружества - чл.265д, ал.1 и 2 ТЗ и се приема от общото събрание на съдружниците, както на преобразуващото се дружество, така и на приемащото дружество /чл.265, ал.1 ТЗ/- в случая и от съдружника „Одек“- праводател на ищцовото дружество. На осн. чл.262л ТЗ планът за преобразуване е проверен и от нарочен проверител. „Силистра ленд“ ООД не е избрало самоволно прилагания СС, а НСС №16, който именно стандарт е приложим. Като член на ОСС на „Силистра ленд“ ООД, ищцовото дружество също е участвало при формиране на счетоводната политика на „Силистра ленд“ ООД, вкл. е приело плана за преобразуване, както и ГФО на дружеството за 2012г. и 2013г. Посочено е, че при изготвянето на междинните финансови отчети, предприятията прилагат същата счетоводна политика, която е приложима при съставянето на ГФО - чл.4.1 от НСС № 34- „Междинно счетоводно отчитане“, както и същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставяне на ГФО - чл.5.1 НСС № 34. Въз основа на изложеното апелативният състав е заключил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в междинния баланс стойността на ДМА следва да бъде определена като историческа цена на придобиването им при преобразуването, съгласно чл. 263з, ал.2, пр.1 ТЗ, а не като справедлива пазарна цена, поради което и съдът не е обсъдил доводите на ищеца във връзка с искането за кредитиране заключението на вещото лице С. К..

Въззивната инстанция е приела за неоснователни и доводите на касатора – ищец, относно съществуване на вземания на ответното дружество към 30.03.2014г, невключени в актива на междинния му баланс, като са изложени следните съображения:

Първо, относно вземане на ответното дружество към Х. М. Ян Термеер в размер на 35 000 лева, представляващо неотчетени средства от касовата наличност, на основание чл.300 ГПК, съдът се е позовал на влязла в сила присъда № 2/31.01.19г. по в. н.о. х.д. № 833/18г. на САС, задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, с която е установено, че Х. Термер не е извършил деянието - присвояване в качеството си на управител на дружеството на чужди средства в размер на 35 457,10 лева, поверени му да ги управлява, т. е. не е изтеглил сумата от касата на „Силистра ленд“ ООД, поради което и за това дружество не е възникнало вземане за нейното връщане.

Второ, относно вземане в размер на 5 130,61 лева, представляващо лихви върху главница от 17 060 евро, решаващият състав е споделил приетото от първоинстанционния съд, че от представения от самия ищец двустранно подписан протокол от ОСС, проведено на 15.04.14г., се констатира връщане на сумата от 17 060 евро от „Ю. Т. глобъл“ /ЕТГ/ АД на „Силистра ленд“ ООД, за което на събранието са представени документи за връщане по банков път. Поради това главницата от 17 060 евро не е включена в актива като вземане, като дори да е съществувало вземане за връщане на даденото без основание, то е било погасено най-късно на 15.04.14г., т. е. преди 30.04.2014г. Посочено е, че по делото липсват ангажирани от ответника доказателства в подкрепа на твърдението му за симулативност на договора за консултантски услуги, а оттук и че е съществувало задължение за връщане на даденото по симулативния договор, по отношение на което задължение ищецът би могъл да изпадне в забава. Намерил е възражението, че сумата от 17 060 евро е включена като налична по банкови сметки към 30.04.2014г., за преклудирано, като направено от ищеца едва в о. с.з. на 22.07.2020г. С оглед на това първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение, като за установяване на стойността на дружествения дял на ищцовото дружество по делото са приети основно и пет допълнителни заключения. Посочено е, че съдът е длъжен служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, но при съобразяване на изложените от страните факти и твърдения.

Трето, относно вземане на ответника спрямо „Екомит“ ЕООД в размер на 136 104,89 лева апелативният състав е намерил, че противно на изложеното от ищеца, съдът не е допуснал твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.155 ГПК. Фактът, че на 24.07.2014г. е образувано т. д. № 134/14г. по описа на Окръжен съд - Монтана по искова молба на „Силистра ленд“ ООД срещу „Екомит“ ЕООД, с цена на иска 140 321,58 лева, което е приключило с влязло в сила решение от 25.10.2017г., с частично уважен иск, е доведен до знанието на съда и на другата страна именно от пълномощника на ,, Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД, чрез представяне на съдебно удостоверение изх. № ЧТ 131/14 от 23.01.2020г., издадено от ОС - Монтана, поради което и за съда не е съществувало задължение за съобщи на страните този факт. Посочено е, че присъдените разноски се дължат след влизане на 25.10.2017г. на решението в сила, а не към 30.04.14г., към който момент е недължима и присъдената с решението лихва за забава в размер на 1 377,29 лева, дължима за периода 07.05.14г. - 23.07.14г., поради което е приел за правилно включване в актива на баланса на главницата в размер на 64 798,93 лева, без включване в него на разноските и на лихвата за забава.

Четвърто, относно вземането на ответното дружество към „Екомит“ ЕООД в размер на 162 881,95 лева, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД, която изрично установява възможността сключеният чрез мним представител - без представителна власт, договор да бъде потвърден. Пояснил е, че единствено непоправим и непреодолим тежък порок на правната сделка е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие, напр. изтръгнато с насилие изявление, направено без намерение за обвързване - на шега, и др. подобни. Намерил е, че сключеният в хипотезата на чл.42 ЗЗД договор не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 2-ро ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Поради изложеното и с оглед представената по делото декларация – потвърждение, на осн. чл.42, ал.2 ЗЗД, решаващият състав е приел, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици за мнимо представляваното лице Г. Н.. Същевременно е намерил, че „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД е трето за споразумението лице, поради което и не може да прави възражение за ненадлежно представителство – Тълкувателно решение № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, като не може да се позовава и на разпоредбата на чл.301 ТЗ, тъй като не е търговецът, който е бил ненадлежно представляван при сключването на това споразумение. В резултат на изложеното, съдът е счел, че вземането е редовно осчетоводено от „Силистра ленд“ ООД по сметка 4921 /допълнително заключение № 3 на вещото лице О.К./, поради което е приел, че към 30.04.14г. в полза на „Силистра ленд“ ООД е съществувало вземане срещу „Екомит“ ЕООД в размер на 162 881,95 лева.

Пето, относно вземанията по договори за аренда, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, в случая към 30.04.14г., към който момент липсват ангажирани от ищеца доказателства за твърдяното наличие на вземания по договори за аренда, които да не са включени в междинния баланс. Намерил е, че от представения по делото счетоводен баланс за 2013г. не се установява, че „само за една календарна година - единствено от отдаването под аренда на процесните 8000 декара земеделска земя /въпросните 666 недвижими имота/ ответникът е реализирал положителен финансов резултат от 360 000 лева на година“, като отразената в представения от самия ищец баланс текуща печалба е в размер на 256 000 лева, и от който баланс не може да се направи извод за основанието за нейното формиране. Счетено е, че наличие на твърдяното вземане към 30.04.14г. не се установява и от приетите по делото заключения на ССЕ, поради което съдът е приел за правилно невключването на това вземане в актива.

Шесто, относно вземане към X. Термеер в размер на 60 000 лева - обезщетение за вреди от сключване на договор за заем с „Екомит“ ЕООД (вземането по договора за заем за 60 000 лева към „Екомит“ ЕООД е включено в актива), като няма основание една и съща сума да бъде осчетоводена като актив на две различни основания. Съдът е отчел, че вземането не е осчетоводено, като предявяването на иск за него (по т. д. № 1204/2018г. на СГС) не е самостоятелно основание за възникването му. Посочено е, че вземането, за което е предявен иск, има несигурен, условен характер. За да възникне това вземането е необходимо да се докажат предпоставките за възникването му, както и неговия размер, каквито доказателства не са ангажирани, поради което правилно вземането не е включено в актива.

Седмо, относно вземанията по договор за заем, сключен на 12.12.20213г. с „Брехт“ ЕООД за предоставяне от ответника на паричен заем в размер на 110 000 евро, и по договор за заем, сключен на 25.11.2013 г. с „Екомит“ ЕООД за предоставяне на паричен заем в размер на 165 000 евро, съдът е приел следното: С т. 2.3. от протокола от ОСС, проведено на 15.04.2014 г., „Ю. Т. Г. С.А., действащо чрез Х. Термеер, се е съгласил да подпише писмено споразумение, с което се съгласява „Силистра ленд“ ООД да не дължи на „Ю. Т. Г. С.А. сумата от 275 000 евро по договор за заем от 01.12.1Зг., текстът на което предложено споразумение е неразделна част от протокола. От мотивите на постановената по обвинението срещу Х. Термеер присъда е констатирано, че със споразумение, сключено съгласно т.2.3. от протокола от ООС от 15.04.14г., е прието, че „Берхт“ ЕООД и „Екомит“ ЕООД няма да дължат връщане на сумите от 110 000 евро и 165 000 евро на „Силистра ленд“ ООД, а ще ги заплатят на „Ю. Т. Г. АД, както и че „Силистра ленд“ ООД не дължи на „Ю. Т. Г. АД заема от 275 000 евро, послужили за предоставяне на заемите на „Брехт“ ЕООД и „Екомит“ ЕООД, наличието на което споразумение не се оспорва от страните. Предвид изложеното, съдът е приел за правилно, невключването на тези вземания в актива. Същевременно решаващият състав е констатирал, че обратно на изложеното в жалбата на Ю. Т. Г. С.А., споразумението не е налично по делото, тъй като не е представено от ответника към отговора на исковата молба, поради което и съдът е обективно възпрепятстван да установи, „че освен 17 060 евро, по банкова сметка на СИЛИСТРА ЛЕНД са постъпили и още 130 000 лева, които не са отразени в междинния счетоводен баланс към 30.04.2014г.“.

Относно доводите за налични парични средства в брой апелативният състав е изложил следните съображения: Съгласно съставения баланс от вещото лице К. по основното му заключение, към 30.04.2014 г. касовата наличност е в размер на 4 408,08 лева. С влязла в сила присъда Термеер е бил признат за невинен относно повдигнатото му обвинение за присвояване на сумата от 35 457,10 лева, т. е. прието е, че деянието не е извършено, тъй като сумата е била възстановена и е била налична, но в началото на 2014г. Ето защо, на при съобразяване на чл.300 ГПК и при липсата на данни за налични към 30.04.2014г. в касата на „Силистра ленд“ ООД парични средства в брой в размер на 35 457,10 лева /сумата от 35 457,10 лева е включена от вещото лице като налични парични средства в касата само въз основа на направеното в този смисъл от пълномощника на „Ю. Т. Г. АД искане, а не и с оглед налични данни за това/, съдът е приел, че касовата наличност е в размер на 4 408,08 лева.

Въззивната инстанция е счела за неоснователни твърденията на ищеца за включване в пасива на баланса на несъществуващи задължения, предвид следното:

Първо, относно доводите за задължения към доставчици в размер на 276 893,09 лева: Посочено е, че за установяване на задълженията на ответното дружество към трети лица са изслушани първоначално заключение на ССЕ, както и допълнително заключение вх. № 13188/31.01.19г., в които е посочена една и съща структура на задълженията: 276 893,09 лева - към доставчици до една година, и други в размер на 1 305 384,25 лева или общо в размер на 1 582 277,34 лева. Констатирано е, че при изслушване на първоначалното заключение ищецът не е оспорил установената стойност на задълженията към доставчиците, а е аргументирал необходимостта от допускане на допълнително заключение относно стойността на недвижимите имоти /доп. молба от 16.04.18г./. Също така при приемане на допълнителното заключение вх. № 13188/31.01.19г. в открито съдебно заседание на 08.02.2019г. пълномощникът на ищцовото дружество е направил искане за допускане на допълнително заключение, което да даде отговор и на въпроса от кои първични счетоводни документи произлизат задълженията на „Силистра ленд“ ООД в размер на 1 305 384,25 лева, без да е заявил оспорване на сумата от 276 893,09 лева. Такова оспорване не е направено и в съд. заседание на 25.09.19г., както и в молбата от 26.09.19г., вкл. и в последващите молби /с тях се оспорват др. задължения в размер на 1 305 384,25 лева и разходите за обезценка, за установяването на които са допуснати доп. заключения № 3 и №4/, поради което апелативният състав е намерил за правилно приетото от първоинстанционния съд, че направеното едва в съд. заседание на 27.11.19г. оспорване на това задължение е преклудирано. Посочено е, че при оспорване на изготвения от ответника баланс, дружественият дял по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица, с което се изчерпва задължението на съда служебно да събира доказателства за определяне на дружествения дял. Евентуалното оспорване на това заключение следва да бъде своевременно заявено, с конкретно наведени твърдения от оспорващата го страна, налагащи възлагането на допълнително или повторно заключение за установяване на своевременно оспорените фактически твърдения. Поради изложеното съдът е счел, че сумата от 276 893,09 лева следва да бъде включена в пасива. Предвид приетото, че оспорването на сумата от 276 893,09 лева е несвоевременно заявено, съдът е счел за правилен отказа на първоинстанционния съд да допусне допълнителна ССЕ за тяхното установяване, както и прилагането на всички първични счетоводни документи, установяващи задълженията към доставчици в размер на 276 893,09 лева.

Второ, относно задължението към „Трабана“ ЛТД апелативният съд е счел, че твърдяното от ищеца процесуално нарушение на нормата на чл.185 ГПК е отстранено от въззивната инстанция чрез приетото от нея, неоспорено от страните, заключение на извършената преводаческа експертиза. Констатирал е, че съгласно плана за преобразуване, „Силистра ленд“ ООД е придобило задължения и към „Трабана“ ЛТД по договор за заем от 29.07.11 г. в частичен размер от 899 681,80 лева, който именно размер е определил за предмет на настоящия спор, а не пълният размер на задължението по договора за покупко-продажба от 20.12.12г. Поради изложеното е намерил за ирелевантен за делото пълният размер на задължението, с твърдян от „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ АД размер от 950 000 евро, надвишаващ процесната сума от 899 681,80 лева.

Трето, решаващият състав е намерил за неоснователен и доводът на ищеца за неправилност на извода на съда за включване в пасива на сумите 449 840,90 лева - главница и 36 684,53 лева - обезщетение за забава, тъй като такива пасиви не били отразени в ГФО на „Силистра ленд“ ООД за 2013г. В тази връзка е отбелязано, че задълженията не възникват с факта на включването им в ГФО, а при наличието на съответните предпоставки за това. Посочил е, че на 27.11.19г. в открито съд. заседание вещото лице О. К. изрично е заявило, че „заемът към „Трабана“ е заведен счетоводно и като първичен източник е посочен планът за преобразуване; в плана за преобразуване е посочено това задължение“, което задължение е отразено в пасива на дружеството и от самото вещо лице. Съдът е приел за правилно изключването на основание чл.183 ГПК от първоинстанционния съд от доказателствата по делото на представения от ищеца в заверено от адв. В. копие от договор за цесия от 07.01.13г., сключен между „Трабана“ ЛТД и „Одек“ Инк., с предмет вземането към „С. Л. ООД /стр.1196, т.5/. Посочил е, че в случая се касае за заверен по реда на чл.32 ЗЗД /а не по реда на чл.591 ГПК/ документ, в който заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗЗД в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно, единствено, ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир /в този смисъл решение № 173/03.05.12 по гр. д. № 668/11, IV г. о. на ВКС и решение № 225/07.01.19г. по гр. д. № 567/18г. на III г. о. на ВКС/, какъвто не е настоящият случай, в който ответното дружество изрично е оспорило съществуването на този документ към 07.01.2013г. Поради изложеното съдът е приел за правилно сумите от 449 840,90 лева и 36 684,53 лева - обезщетение за забава, да бъдат включени в пасива.

Четвърто, относно посочените в пасива данъчни задължения апелативният състав е намерил за неоснователен доводът на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/“ АД, че към 30.04.14г. не е имало задължения по ЗКПО, поради липсата на акт, които да ги определя и установява. Посочил е, че данъчното задължение възниква по силата на материална данъчна норма, докато актовете конкретизират и установяват нещо вече съществуващо, станало; те индивидуализират признаците на дълга и в този смисъл имат само спомагателно, помощно действие по установяване, а не конститутивно такова. Установителния, декларативен характер на актовете /декларация ревизионен акт/ не влияе върху момента на възникване на данъчния дълг, тъй като данъчното задължение възниква по силата на самия данъчен закон. Поради изложеното е приетото, че не е налице основание за корекция на баланса в частта относно данъчните задължения.

Пето, по отношение на вписаното в пасива задължение по договор за заем от 08.09.11г. със заемодател А. П. за сумата от 40 000 лева е посочено, че видно от допълнително заключение № 5 на ССЕ, че след сключването на договора за заем от 08.09.11г., са извършвани множество банкови операции от различни банкови сметки, както и „на каса“, с различни по размер суми (включително и със сума, равна на заетата) и към различни лица, което освен, че не може да се приеме за необичайно, предвид търговската дейност на ответника и качеството на П. като управител, не води до единствено възможния извод, че преведените по заема пари са изтеглени обратно от заемодателя. Твърдението, че част от тези суми са били теглени от К. К. С. /брат на Е. С., от която А. П. имал две деца, което твърдение е и недоказано/ и от С. Д. /бивша секретарка на А. П., което твърдение също е недоказано/ само по себе си не води до друг извод. Съдът е счел за обективно невярно и твърдението на ищеца, че за тегленията в общ размер на 120 000 лева нямало разходно оправдателен документ, като вещото лице - счетоводител не е имало задача да извършва проверка за наличието на такива документи. Също така е намерил за обективно невярно, че ГФО за 2012г. не е приложен по делото и в който ГФО сумата от 40 000 лева е включена като получен заем от свързани лица – пояснителни сведения – приложение към ГФО от 2012г., подписан от Х.Термеер - ръководител, и приет на проведеното на 03.06.13г. ОСС на „С. Л. ООД, включително с гласа на ищцовото дружество.

Шесто, относно посочените в пасива задължения за лихви в размер на 47 929,77 лева към „М. К. ООД решаващият състав е посочил, че за да приеме, че договорът за цесия от 14.12.11г. между „Югоброкеридж“ ЕООД - цедент, и „М. К. ЕООД - цесионер, за прехвърляне на вземането по фактури за доставка на слънчоглед, с длъжник „О. Л. К. ООД и в размер на 121 901,64 лева, е бил сключен, първоинстанционният съд не се е позовал на договора за цесия /оригиналът на който договор, като сключен между трети лица, няма как да се държи от „Силистра ленд“ АД/, а на включването на това задължение в ГФО за 2012г., в Приложение „Пояснителни сведения“, представени от самия ищец. Намерил е за правилно приетото от Софийски градски съд, че задължението за лихва възниква с факта на забавата, а не с факта на осчетоводяването му, поради което и без правно значение е, че осчетоводяването му е извършено с фактура от 01.05.14г.

Предвид приетото, че в междинния баланс стойността на ДМА следва да бъде определена като историческа цена на придобиването им при преобразуване, съгласно чл. 263з, ал.2, предл. 1 ТЗ, а не като справедлива пазарна цена, съдът е намерил за неоснователно направеното с въззивната жалба искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, тъй като е насочено към установяване на факти, който са неотносими към спора.

Също така въззивният съд е съобразил, че в случая, „Силистра ленд“ АД не спори, че задължението на „Силистра ленд“ ООД към „Трабана“ е погасено от ескроу сметката, като при липсата на спор, искането за събиране на доказателства в този смисъл е намерено за безпредметно.

Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника по делото „Силистра ленд“ АД относно включените в актива вземания към „Екомит“ ЕООД в размер на 60 000 лева и на 64 798,93 лева, както и на вземане към „Берхт“ ЕООД в размер на 2 095 лева. Споделил е приетото от първоинстанционния съд, позовавайки се на съдебната практика, че за да е противопоставима на съдружника инвентаризацията, респ. преоценката или отписването на вземанията, като част от актива на дружеството, е необходимо тя да е извършена в съответствие с нормативните изисквания - погасяване по давност, погасяване по чл.739 ТЗ, данни за несъбираемост вкл. при позоваването на НСС № 32. Отчетено е, че в случая ответникът твърди, че обезценката е извършена правилно и в съответствие с НСС № 32, но доказателства за твърдяната несъбираемост на тези вземания не са ангажирани по делото, в които смисъл са и разясненията на вещото лице К..

Решаващият състав е счел за неоснователни и оплакванията на „Силистра ленд“ АД за неправилно приложение на разпоредбата на чл.181 ГПК относно споразумението за опрощаване на дълг, сключено между „Одект“ Инк, действащо чрез пълномощника си Х. Термеер, и „Силистра ленд“ ООД, действащо чрез управителя си Х. Термеер. Посочено е, че съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато изявлението обхваща датата на документа, т. е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл.154, ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването – чл.164, ал.1, т.6 и чл.165, ал.2 ГПК. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181, ал.1 ГПК относно достоверната дата т. к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Посочено е, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е антидатиран, не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК и не може на това основание да се позовава на липсата на достоверна дата. В случая, ответното дружество не е ангажирало надлежни доказателства във връзка с оспорване на достоверността на датата на споразумението за опрощаване - на осн. чл.164, ал.1, т.6 ГПК свидетелските показания за опровергаване съдържанието на изходящ от „Силистра ленд“ ООД частен документ, са недопустими, а представеният от „Силистра ленд“ АД счетоводен баланс към 31.12.2013г., наличен в отдел „Статистически изследвания“ на НСИ /стр.1055 и сл./, не носи подписите на ръководител и на съставител /какъвто подпис за X. Термеер е положен единствено на стр.1 и 2 на Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2013г/, поради което и не може да бъде ценен като извънсъдебно признание на пълномощника на ищцовото дружество, като в него не е отразено и съществуване на задължение в твърдения от „Силистра ленд“ АД размер от 899 681,80 лева. С оглед изложеното е прието, че посочената в договора за опрощаване дата - 25.01.13г., е достоверна.

Въззивната инстанция е намерила за неоснователни и доводите на ответника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за неавтентичност на положения под споразумение от 07.04.14г. подпис на Н.Н.. На основание представената по делото декларация - потвърждение и въз основа на чл.42, ал.2 ЗЗД съдът е приел, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици за мнимо представляваното лице Г.Н.. Ищецът е трето за споразумението лице, поради което не може да прави възражение за ненадлежно представителство - Тълкувателна решение № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, като не може да се позовава и на разпоредбата на чл.301 ТЗ, тъй като не е търговецът, който е бил ненадлежно представляван при сключването на това споразумение. Съответно вземането е редовно осчетоводено от „Силистра ленд“ ООД по сметка 4921 /допълнително заключение № 3 на вещото лице О.К./, поради което и следва да се приеме, че към 30.04.14г. в полза на „Силистра ленд“ ООД е съществувало вземане срещу „Екомит“ ЕООД в размер на 162 881,95 лева, която сума следва да бъде включена в актива.

Апелативният състав относно доводите във връзка със задължение по договор за заем от 02.04.2014г. е споделил и приетото от първоинстанционния съд, че „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД е трето за сключения на 02.04.14г. договор за заем и не може да прави възражение за ненадлежно представителство - ТР № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, поради което не може да се приеме, че не е налице валидно изразено съгласие на Н. Н. за сключването на този договор. Поради което и с оглед представената по делото декларация – потвърждение, на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД, е прието, че сключеният на 02.04.2014г. договор за заем и издадената на същата дата разписка са породили с обратна сила целените с тях правни последици за мнимо представляваното лице Н.. Вземането е редовно осчетоводено от „Силистра ленд“ ООД по сметка 1511 /допълнително заключение №3 на вещото лице О.К./, поради което е прието, че към 30.04.14г. в пасива на „Силестра ленд“ ООД следва да се включи задължение към А. П. в размер на 5000 лева.

Предвид гореизложеното въззивният съд е достигнал до извода, че в стойността на актива следва да се включи и сумата от 162 881,96 лева или общата стойност на актива възлиза на сумата от 1 598 309,75 лева, а в стойността на пасива следва да се включи сумата от 5000 лева или общата сума на пасива възлиза на 917 754,07 лева, с оглед на което превишението на актива над пасива е в размер на 680 555,68 лева. Тъй като ищцовото дружество е притежавало 50 % от дяловете в капитала, съдът е заключил, че стойността на дружествения му дял възлиза на сумата от 340 277,84 лева, до която и предявеният на основание чл.125, ал.3 ТЗ иск е уважен, като е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата до пълния претендиран размер от 4 160 834,94 лева.

На следващо място, с решението е приета за неоснователна частната жалба на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК на СГС от 20.12.2020г. Аргументирано е, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица, но адресати на нормата са само физически, но не и юридически лица, тъй като юридическо лице няма как да бъде квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., в каквато насока е и константната практика на ВКС. Споделено е и приетото от първоинстанционния съд, че позоваването на ЕКЗПЧОС и на формираната съдебна практика относно освобождаването от държавна такса не променя извода за неприложимост на разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. о. юридическите лица.

С постановено по реда на чл.247 ГПК и чл.250 ГПК решение апелативният съд е приел следното:

Първо, намерил е за неоснователно искането на „Силистра ленд“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното решение, като на стр.15-16 вместо „към 30.04.14г. в полза на „Силистра ленд“ ООД е съществувало вземане срещу „Екомит“ ЕООД в размер на 162 881,95 лева“ да се посочи „че към 30.04.14г. е съществувало задължение за „С. Л. АД в полза на Г.Н. в размер на 162 881,95 лева“, тъй като допуснати от съда фактически грешки в мотивите на решението не подлежат на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Посочено е, че, на основание чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, производството по чл.247 ГПК е допустимо единствено относно решението по смисъла на чл. 236, ал. 1 ГПК, т. е. по отношение на диспозитива му.

Второ, въззивният съд е счел за основателно искането на ответника за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на сумата, която „С. Л. АД трябва да заплати на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД, като вместо 340 277,84 лева, се чете 258 836,87 лева, тъй като съдът не е отчел, че сумата от 162 881,96 лева (която е включил и в актива като вземане на „Силистра ленд“ АД от „Екомит“ ЕООД) следва да бъде включена и в пасива като задължение на „Силистра ленд“ АД към Г. Н., спрямо който в мотивите на решението по жалбата на „Силистра ленд“ АД е прието, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици, при което сумата на пасива възлиза на 1 080 636,03 лева. Или превишението на актива от 1 598 309,75 лева над пасива от 1 080 636,03 лева, е в размер на 517 673,72 лева и тъй като ищцовото дружество е притежавало 50% от дяловете в капитала, то дружественият му дял възлиза на сумата от 258 836,86лв., а не както погрешно е пресметнал съда - на 340 277,84лв., която очевидна фактическа грешка e е прието, че следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Трето, апелативният съд е намерил за неоснователно искането на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, като е противно на изложеното от този молител, в диспозитива на постановеното от първоинстанционния съд решение няма произнасяне, че искът следва да се отхвърли за 3 899 498,08 лева, т. е. липсва такъв диспозитив, който да бъде потвърден. Подчертано е, че в решението си апелативният съд изрично е отразил в диспозитива, че отхвърля иска за разликата над 340 277,84 лева до пълния предявен размер от 4 160 834,94 лева, която разлика е именно сумата от 3 820 557,10 лева.

Четвърто, решаващият състав е счел за неоснователна молба с вх. № 14916/25.08.21г на ответника за допълване на постановеното решение. Изложени са съображения, че тъй като съдът е формирал воля относно сумата от 162 881,95 лева, като по жалбата на „Силистра ленд“ АД в мотивите на решението е приел, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици и по отношение на Г. Н., но е съдът е допуснал грешка в пресмятането, като не е включил тази сума в пасива като задължение към Г. Н., която грешка в пресмятането следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, както е прието по-горе, а не чрез допълване на решението.

Пето, в частта за разноските съдът е намерил, че уважаването на молбата на „Силистра ленд“ АД по чл.247 ГПК обуславя промяна и в размера на дължимите на страните разноски, като с оглед изхода на спора „Силистра ленд“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер общо на 15 782,99 лева, а „Ю. Т. Г. /ЕТГ/ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Силистра ленд“ АД направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер общо на 72 657,07 лева.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

По приложението към касационната жалба на ищеца:

В преклузивния срок в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда (наведените по – късно въпроси са преклудирани): „1/ Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрали доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото? Твърди се, че въззивният съд е действал в противоречие с: решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 134/30.12.2014г. по т. д. № 34/2013г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 222/6.04.2017г. по т. д. № 425/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 68/3.05.2012г. по гр. д. № 1808/2010г. на 4-то г. о. на ВКС и решение № 75/20.06.2016г. по т. д. № 1608/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно - релевантни факти по делото?; Поддържа се несъответствие с: решение № 310/08.01.2019г. по гр. д. № 915/2018г. на ВКС, решение № 411/27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, решение № 112/02.05.2017г. по гр. д. № 3356/2016г. на ВКС, решение № 195/16.07.2013г. по гр. д. № 757/2012г. на ВКС, решение № 426/05.04.2016г. по гр. д. № 820/2015г. на ВКС, решение № 97/08.04.2016г. по гр. д. № 5363/2015г. на ВКС.; 3/ Длъжен ли е въззивният съд при разрешаване на спора да разгледа всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?; Сочи се противоречие на атакувания акт с: решение № 198/10.08.2015г. по гр. д. № 5252/2014г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 107/25.06.2019г. по гр. д. № 2737/2018г. на 3-то г. о. на ВКС.; 4/ Задълженията на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се несъответствие на въззивния акт с решение № 160/03.12.2020г. по т. д. № 2634/2019г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 5/ Длъжен ли е съдът да уведоми страните, че ще приеме за доказан определен факт, за който не са събрани доказателства по делото по правилата на чл.155 ГПК, независимо от това по какъв начин е узнал този факт?; Сочи се наличие на противоречие с: решение № 40/17.06.2021г. по гр. д. № 2041/2020г. на 1-во г. о. на ВКС.; 6/ Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение? Твърди се несъответствие с: решение № 241/23.10.201Зг. по гр. д. № 3194/201Зг. на 1-во гр. о. на ВКС, решение № 108/16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на 4-то гр. о. на ВКС, решение № 762/20.07.2011г. по гр. д. № 1371/2009г. на 1-во гр. о. на ВКС и решение № 60/25.03.201Зг. по т. д. № 475/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС.; 7/ Когато основният актив на ответника по иск по чл.125, ал.3 ТЗ са недвижими имоти, притежавани с цел генериране на доходи, а не с цел краткосрочна продажба или използване за собствени нужди, като инвестиционни имоти по смисъла на НСС № 40 или като дълготрайни материални активи следва да бъдат определени от съда и по какъв начин се оценяват тези имоти съгласно приложимите счетоводни стандарти - по цена на придобиване или по справедлива цена?; 8/ При преобразуване на дружество чрез отделяне, представлява ли планът за преобразуване източник на информация за цената на придобиване на активите от отделящото дружество, в хипотеза в която ищецът не е гласувал „за“ или подписвал плана за преобразуване, а е придобил членствени права след отделянето? Каква е доказателствената сила на плана за преобразуване?; Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по въпроси 1-6), по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (по въпроси 7-8) и чл.280, чл.2, предл. последно ГПК.

Във връзка с поставените от ищеца въпроси № 1-4 и 6 настоящият състав на ВКС констатира следното:

Твърдението на касатора, че апелативният съд е игнорирал основен довод във връзка със счетоводния баланс, на базата на който се определя стойността на дружествения дял, е изведено въз основа на превратно интерпретиране на мотивите на обжалваното решение. Многократно във въззивното решение е посочено, че тази стойност се определя въз основа на междинния баланс към 30.04.2014г. - края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, като изрично е посочено, че за него се прилагат, съобразно т. 4.1 и 5.1 от НСС 34, правилата за годишния финансов отчет /ГФО/. Мотивите на съда, че счетоводният баланс е съставна част от финансовия отчет, която достоверност е водеща за имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ, са във връзка с обсъждането на довода на ищеца, че не следвало да се вземат предвид ЗСч и НСС, тъй като чл.125, ал.3 ТЗ не препращало към тях (виж чл.23, ал.1 ЗСч /отм/ .- ГФО и МФО, вр. чл.26, ал.1 ЗСч /отм./) както и с оглед оспорването от ищеца на междинния баланс към 30.04.2014г.

Невярно е твърдението, че съдът не е обсъдил довода на касатора, че имотите на ответника не са ДМА, а са инвестиционни имоти по см. на НСС 40, като съдът бил преформулирал този довод, посочвайки, че оплакването е, че имотите следвало да се „оценят“ като инвестиционни, поради което е дал отговор на възражение, което не е направено. Въпреки че възражението е направено за първи път във въззивната жалба, същото е разгледано, като съдът е посочил, че „дори да се приеме, че процесните имоти следва да бъдат квалифицирани като инвестиционни, то съгласно изричният текст на т.3.2. от НСС № 40, ползваните в дейността на дружеството имоти се отчитат като дългосрочни материални активи и се отчитат по реда на НСС - Дълготрайни материални активи, независимо от това, дали се изграждат, или разработват“.

Противно на твърденията на касатора: 1/ съдът не е игнорирал, доводите на ищеца, че вещото лице не е работило по нотариалните актове, но не ги е възприел, тъй като нотариалните актове са били част от посочените материали, по които е работило вещото лице; 2/ съдът е обсъдил, че част от имотите в тези актове не са преминали към ответното дружество, съгласно плана за преобразуване чрез отделяне, поради което има несъответствие в цените в колоните на таблицата – приложение към заключението, дължащи се и вкл. на разходите при придобиването, както и на формиране на обща цена на прехвърлените множество имоти с един и същ нотариален акт, част от които не са предмет на плана за преобразуване.

Във връзка с изложеното, въпрос шести от изложението не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като съдът не е направил изводи, които не се съдържат в соченото заключение вх. № 13183/31.01.2019г., като в таблицата, приложение към заключението, са отразени и цени по нотариални актове, а несъответствията между колоните от таблицата са възприети от съда, така както са обяснени от вещото лице и са обсъдени по-горе.

Невярно е и твърдението на ищеца, че съдът не е обсъдил оплакванията, че вземането към „ЕКОМИТ“ в размер на 60 000 лева произтича от договорно основание, а вземането към Термеер - на деликтно, поради което и двете вземанията следва да бъдат включени в актива на баланса, както и че ответникът е направил извънсъдебно признание за съществуване на вземането, чрез предявяване на иск за него. Въззивната инстанция е дала отговор на възраженията, като е посочила, че „няма основание една и съща сума да бъде осчетоводена като актив на две различни основания“, предвид вкл. в актива на вземане за заем в размер на 60 000 лева към „Екомит“ ЕООД, при предявен иск за деликтна отговорност към управителя за обезщетение за вреди от сключването на същия договор за заем, като е посочено, че е необходимо да се докажат предпоставките за възникването на вземането към Термеер, както и неговия размер, каквито доказателства не са ангажирани, като фактът, че е предявен иск за вземането сочи на неговия несигурен, условен характер (не е посочено от съда, че вземането следва да бъде съдебно установено, а че не са ангажирани доказателства относно фактическия състав, от който произтича, и че същото е спорно, след като е заведен иск за него). Водещ за невлючването на вземането в актива на баланса е изводът на съда, че една и съща сума не може да се впише в баланса на две различни основания. Фактът, че той не се споделя от касатора, не може да се приравни на необсъждане на възраженията му, поради което не е основание за допускане на касационния контрол.

Обратно на твърдяното от ищеца, съдът е обсъдил и доводите относно вземанията от 165 000 евро и от 110 000 евро, съответно за вземанията от 130 000 лева и 17 060 евро, посочвайки вкл., че споразумението по протокола от 15.04.2014г. не е представено по делото. Следва да се има предвид, че ако се приеме, че вземанията от 165 000 евро и от 110 000 евро съществуват и следва да се включат в актива на баланса, то тогава съответно в пасива ще трябва да се отрази и задължението на ответника към ищеца за сумата от 275 000 евро по договор за заем от 01.12.1Зг., поради което чистата стойност на актива по баланса (актив – задължения/пасив/) не би се променила, а от там и размера на определения дружествен дял.

Вярно е твърдението на ищцовото дружество, че в различни части на решението, съдът, въз основа на един и същи документ - оправдателната присъда, е приел за установени различни факти: че Х. Т. не е изтеглил сумата от 35 457,10 лева, съответно, че е изтеглил същата, но я е върнал в началото на 2014г. Доколкото на основание чл.300 ГПК от присъдата се установява второто – изтегляне и връщане на сумата в началото на 2014г., така както се поддържа и от самия ищец, обсъждането на присъдата в различен смисъл от решаващия състав не се отразява на извода му, че вземане към Термеер не съществува. Това не е от значение и за правилността на извода, че в размер на тази сума не съществува и актив като парични средства, доколкото, както е посочила въззивната инстанция, сумата е върната в началото на 2014г., докато релевантният момент, към който следва да се докаже, че тя е налична е 30.04.2014г., към който касовата наличност е в размер на 4 408,08 лева, като следва да се има предвид, че предприятието е действащо, не е прекратена търговската му дейност, за да се приеме, че меродавното състояние на имуществото му към 01.01.2014г. е относимо и към 30.04.2014г.

Твърдението на ищеца, че при обсъждане на задълженията в пасива към доставчици в размер на сумата от 276 893,09 лева, съдът е игнорирал довода, че следва служебно да събира доказателства за определяне на дружествения дял е несъстоятелно. Видно от мотивите на атакувания акт, съдът е приел, че с оглед оспорване на изготвения от ответника междинен баланс, дружественият дял по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертиза на вещи лица, с което обаче се изчерпва задължението на съда служебно да събира доказателства за определянето му. Подчертано, че евентуалното оспорване на това заключение следва да бъде своевременно заявено, с конкретно наведени твърдения от оспорващата го страна, налагащи възлагането на допълнително или повторно заключение за установяване на своевременно оспорените фактически твърдения. Подробно е пояснено, че за установяване на задълженията на ответното дружество към трети лица са изслушани първоначално заключение на ССЕ, както и допълнително заключение вх. № 13188/31.01.19г., в които е посочена една и съща структура на задълженията: 276 893,09 лева - към доставчици до една година, и други в размер на 1 305 384,25 лева или общо в размер на 1582277,34 лева. Констатирано е, че при изслушване на първоначалното заключение ищецът не е оспорил установената стойност на задълженията към доставчиците, а е аргументирал необходимостта от допускане на допълнително заключение относно стойността на недвижимите имоти /доп. молба от 16.04.18г./. Също така при приемане на допълнителното заключение вх. № 13188/31.01.19г. в отрито съдебно заседание на 08.02.2019г. ищцовото дружество е направило искане за допускане на допълнително заключение, което да даде отговор и на въпроса от кои първични счетоводни документи произлизат задълженията на „Силистра ленд“ ООД в размер на 1 305 384,25 лева, без да е заявил оспорване на сумата от 276 893,09 лева. Такова оспорване не е направено и в съд. заседание на 25.09.19г., както и в молбата от 26.09.19г., вкл. и в последващите молби /с тях ищецът оспорва др. задължения в размер на 1 305 384,25 лева и разходите за обезценка, за установяването на които са допуснати доп. заключения № 3 и № 4/, като едва в съдебното заседание на 27.11.19г. са оспорени задълженията към доставчици от 276 893,09 лева. Видно от изложеното, съдът е обсъдил възраженията на ищеца, като е приел за изпълнено задължението му за служебно назначаване на експертиза за определяне на дружествения дял и за преклудирано несвоевременното оспорване на експертизите в частта за дълга от 276 893,09 лева, с оглед на което е счетено, че не са налице и предпоставките за допускане на допълнителна ССЕ за установяване на задълженията към доставчиците.

Във връзка с констатираното по-горе, формулираният от касатора въпрос № 4, относно задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като не е налице твърдяното противоречие с решение № 160/03.12.2020г. по т. д. № 2634/2019г. на 2-ро т. о. на ВКС, което да обуслови проявлението на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото решение по чл.290 ГПК на ВКС е постановено при различна фактическа обстановка, а именно - представяне на доказателства от ищцата (относно активи, за които е твърдяла, че има взети счетоводни операции) в откритото съдебно заседание по приемане на заключението на ССЕ относно редовното водене на счетоводството, като вещото лице е посочило, че не е виждало документите, които са били свързани с оспорване на заключението на вещото лице относно отговора на въпроса за редовността на воденото счетоводство и във връзка с които е поискано поставянето на допълнителната задача на вещото лице, какъвто не е настоящият случай.

Противно на поддържаното от касатора, апелативният съд е обсъдил значението на акта за установяване на данъчно задължение /декларация, ревизионен акт/, като е посочено, че данъчното задължение възниква по силата на материална данъчна норма, докато актовете конкретизират и установяват съществуващо задължение, поради което е счетен за неоснователен доводът, че към 30.04.14г. не е имало задължения по ЗКПО /данък печалба за предходната 2013г./, с оглед липсата на акт, който да ги определя и установява. Необсъждането на писмо вх. № 133448/ 31.10.2019г. от ТД на НАП, не е от значение за извода на съда, че към 30.04.2014г. е дължим данък печалба от 41 037,96 лева във връзка с формираната печалба за предходната 2013г. (наличието на печалбата не само не се оспорва от ищеца, а се твърди от него), като безспорен е и фактът, че към 20.04.2014г. не е била подадена пред НАП декларация за корпоративния данък за 2013г., но фактът, че към тази дата НАП не разполага с данни за данъка, което е посочено в удостоверението, е ирелевантен за фактическия състав, от който възниква задължението за него, така както е прието по същество от апелативния състав.

В несъответствие с мотивите на обжалваното решение, е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил, че заемът от 40 000 лева, даден от А. П., е изтеглен обратно от него или негови подставени лица в трикратен размер месец след предоставянето му, като съдът бил игнорирал заключение с вх. № 69222/14.07.2020г. и е анализирал само ГФО за 2012г. Съдът се е позовал именно на установеното от допълнителното заключение № 5 на ССЕ, че след сключването на договора за заем от 08.09.11г., са извършвани множество банкови операции от различни банкови сметки, както и „на каса“, с различни по размер суми (включително и със сума, равна на заетата) и към различни лица, но е приел, че това не само не е необичайно, предвид търговската дейност на ответника и качеството на П. като управител, но не води до единствено възможния извод, че преведените по заема пари са изтеглени обратно от заемодателя. Посочено е, че в ГФО за 2012 г. сумата от 40 000 лева е включена като получен заем от свързани лица – пояснителни сведения – приложение към ГФО от 2012г., подписан от Х.Термеер като ръководител, и приет на проведеното на 03.06.13г. ОСС на „С. Л. ООД, включително с гласа на ищцовото дружество. Освен това е счетено, че теглените суми от К. С. и С. Д. не е доказано да са с основание връщане на заема на А. П., поради което са ирелевантни връзките на тези лица с А. П., които са счетени и за недоказани (следва да се има предвид, че обстоятелства, относно които присъдата има задължителен характер за гражданския съд са очертани в чл.300 ГПК и не обхващат връзки между лица, които не са част от фактическия състав на престъплението, по което се е произнесъл наказателният съд).

Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че въззивната инстанцця не е взела предвид съдебно удостоверение от ОС - Монтана с вх. № 9715/ 27.01.2020г., установяващо, че към 30.04.2014г. е предявен иск от ответника срещу ЕКОМИТ за пълния размер на сумата от 136 000 лева. Апелативният съд е съобразил размера на предявения иск, но е отчел и факта, че с влязло в сила решение искът е отхвърлен за разликата над 64 798,93 лева.

Въззивният съд на практика е възприел мотивите на първата инстанция, че задължението на ответника (главница и лихва) към „Трабана“ ЛТД, чийто първичен източник е планът за преобразуване (свързано с възникването на ответното дружество чрез отделяне от друго търговско дружество) е платено на 17.01.2013г. (по ексроу сметка) не от него (такова твърдение не е правено), а от две трети лица („Одек“ Инк. и „Г. Б. С. ЛТД). Следователно, плащането само по себе си не променя общия размер на пасива в баланса, за който е без значение кой е конкретният титуляр (кредитор) на вземането. Противно на твърдението на касатора – ищец за необсъждане на възраженията му относно приложението на чл.183 ГПК и извършеното прихващане от „Одек“ по договор за цесия с „Трабана“ ЛТД, апелативният съд подробно е изложил мотиви, че първоинстанционният съд правилно е изключил на основание чл.183 ГПК от доказателствата по делото представения от ищеца в заверено от адв. В. копие от договор за цесия от 07.01.13г., сключен между „Трабана“ ЛТД и „Одек“ Инк., с предмет вземането към „С. Л. ООД, като е аргументирано, че в случая се касае за заверен по реда на чл.32 ЗЗД /а не по реда на чл.591 ГПК/ документ, в който заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл.32 ЗЗД в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно, единствено, ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир /в този смисъл решение № 173/03.05.12 по г. д. № 668/11, IV г. о. на ВКС и решение № 225/07.01.19г. по гр. д. № 567/18г. на III г. о. на ВКС/, какъвто не е настоящият случай, в който ответното дружество изрично е оспорило съществуването на този документ към 07.01.2013г. Видно от посочените мотиви, въззивният съд е обсъдил оплакванията, свързани с приложението на чл.183 ГПК, като доколкото договорът за цесия е изключен от доказателствения материал по делото, безпредметно се явява обсъждането от съда на възражението за направено от цесионер по този договор прихващане. Безспорно съдът не е обсъдил доводите за направено на 26.01.2013г. от „Трабана“ ЛТД опрощаване на целия дълг на ответното дружество, който обаче пропуск не може да се отрази на изхода на делото, а от там и да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като към момента на твърдяното опрощаване, поради извършеното плащане на 17.01.2013г. към „Трабана“ ЛТД, с което се погасява дълга на ответника към него, същият не е бил титуляр на вземане спрямо ответника и опрощаването би било без предмет. Въззивната инстанция не е приела, че въз основа на лингвистичната експертиза се установява, че относно договора за продажба на дялове от капитала на „О. Л. К. ООД е представен в първата инстанция неверен превод, поради което и не е следвало да обсъжда наведените за първи път пред нея след изтичане на срока за депозиране на въззивна жалба доводи относно тълкуването на договора.

В изложението към касационната жалба не се сочи за установяването на кои факти не са взети предвид заключенията на вещите лица – 5 на брой ССЕ и една оценителна експертиза, и в кои техни части, поради което необосновано е твърдението, че има необсъждане от апелативния състав на релеванто за спора пред нея доказателство - приетите пред първата инстанция експертизи (в относимите части съдът се е и позовавал на тях). Апелативният съд действа при условията на ограничен въззив, като предметът на произнасянето му е лимитиран от оплакванията и твърденията на страните във въззивните жалби и отговорите на същите, поради което въззивната инстанция следва да съобрази само тези доказателства, които са относими за спорните пред нея факти, каквото в случая същата е направила. Освен това, част от поставените на експертизите задачи е даването на варианти във връзка със спорни по делото правни въпроси.

Предвид гореизложеното, не е налице необсъждане на доводи или на доказателства, релевантни за предмета на въззивното производство, което да е от значение за промяна на изхода на спора, поради което по отношение на въпроси № 1-3 не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, съответно липсва сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - несъответствие на атакувания акт с цитираната от ищеца практика на ВКС.

Въпрос № 5, свързан с приложението на чл.155 ГПК, също не може да предпостави допускането на решението до касация. На първо място, СГС безспорно се е позовал на влязлото в сила решение № 1996/2016г. по в. т. д. № 1892/2015г. на Софийски апелативен съд, като е посочил и определението на ВКС по чл.288 ГПК, с което то не е допуснато до касация, които съдебни актове не са представени по делото и не са посочени в удостоверението на съда, постановил първоинстанционното решение по този спор. Независимо от това, с връчването на касатора на решението на СГС по чл.125, ал.3 ТЗ, същият се счита уведомен за тези факти, като не е оспорва тяхното настъпване. Съгласно цитираната от самия касатор практика на ВКС по чл.290 ГПК, само при спор относно обстоятелствата (в случая съдебни актове) следва да бъдат ангажирани доказателства по отношение на тях, поради което правото на защита на ищеца по см. на чл.155 ГПК не е нарушено във въззивната инстанция.

В първата си част, дали недвижимите имоти са инвестиционни имоти или ДМА, въпрос № 7 не е обуславящ за изхода на спора и следователно не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като видно от мотивите на атакувания акт, съдът е приел, че дори те да са инвестиционни имоти, те се осчетоводяват като ДМА. Втората част от въпроса, по какъв начин се оценяват тези имоти, съгласно приложимите счетоводни стандарти, не осъществява соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като дори да се приеме, че земеделските земи са инвестиционни по см. на т.3.1, б. „а“ от НСС № 40, съгласно т. 5.1 от същия, първоначалното оценяване на инвестиционните имоти се извършва по неговата цена на придобиване (по която се оценяват и ДМА според НСС № 16), в която се включват разходите по сделката, а според т. 7 от този счетоводен стандарт, наименована „последващо оценяване след първоначалното придобиване“, предприятието трябва да избере или модела на справедливата стойност, или модела на цената на придобиване като своя счетоводна политика, която следва да се прилага към всеки от инвестиционните имоти. В случая в счетоводната политика на предприятието не е заложен модела на справедливата стойност (съответно липсват предпоставката за прилагане на този модел, очертан в т.8 от НСС № 40), поради което доколкото цитираните подзаконови норми са ясни и безпротиворечиви, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Осми въпрос също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като дали планът за преобразуване, в хипотеза на отделяне на новоучредено дружество, определя цената на придобиване на актива от отделящото се дружество, не е обусловено от това дали има смяна на собствениците на капитала на отделящото се дружество в по-късен момент, във връзка с което обстоятелство е поставен въпросът. В очертаната хипотеза на преобразуване – отделяне с учредяване, преобразуващото се дружество съставя план за преобразуване, който съдържа точно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към новоучреденото дружество, като планът за преобразуване се проверява от нарочен проверител - регистриран одитор – чл.262д, ал.3 ТЗ, вр. чл.262ж, ал.3, т.1 ТЗ, чл.262л, ал.1 и 3 ТЗ. С решението за преобразуване се одобрява плана за преобразуване, като когато се преобразува ООД, решението се взема от ОСС с мнозинство ѕ от капитала - чл.262о, ал.2 ТЗ и чл.262п, ал.3 ТЗ. Преобразуването (отделянето) има действие от момента на вписването в търговския регистър – чл.263ж ТЗ, като от този момент възниква новоучреденото дружество, и частта от правата на преобразуващото се дружество преминават върху новоучреденото дружество, съобразно плана за преобразуване - чл.263и, ал.1 и 4 ТЗ. Съгласно чл.263з, ал.2 ТЗ, всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена. Видно от посочените императивни разпоредби, които съдържат ясни правила, придобиването на имуществото (активи и пасиви) от новоучреденото дружество чрез отделянето му от преобразуващото се дружество става към момента на вписване на преобразуването в търговския регистър, съобразно предвиденото в плана за преобразуване, към който момент се съставя от новоучреденото дружество встъпителен баланс, който може да бъде на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена. В настоящия случай, при спазване именно на специалната норма на чл.263з, ал.2 ТЗ, регламентираща случаите на учредяване на дружество чрез отделяне от друго дружество, встъпителният баланс на ответника е на основата на балансовите стойности. Поставеният от касатора въпрос не отразява посочената специална регламентация, относима към хипотезата на преобразуване чрез отделяне на новоучредено дружество, поради което не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Ето защо, не следва да бъде обсъждан наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По приложението към касационната жалба на ответника по делото:

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответника са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Правилна ли е обезценката на финансов актив, при наличие на обективни данни, че балансовата му стойност е по-голяма от очакваната му възстановима стойност?; 2/ Юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му представител, трето лице ли е по смисъла на чл.181 ГПК?; Обвързана ли е страна в процеса от доказателствена сила относно датата на съставянето на документ, подписан от органния представител?; Твърди се противоречие с: решение № 167/03.07.2018 г. по гр. дело № 4020/2017 г. на ВКС, решение № 273/2019 г. по гр. д. 1067/2019 г. на ВКС, решение № 235/04.06.2010 г. по гр. дело № 176/2010г. на ВКС, решение № 177/13.06.2012 г. по гр. д. № 1672/2011г. на ВКС, решение № 309/13/20.02.2014г. по гр. д. № 742/2012г. на ВКС, решение № 748/17.02.2011г. по гр. д. № 801/2009г. на ВКС, решение № 197/23.12.2014г. по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, решение № 50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на ВКС, решение № 270/19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ВКС, решение № 213/15.01.2018г. по гр. дело № 856/2017г. на ВКС, решение № 84/23.06.2009г. по търг. д. № 681/2008г. на ВКС, решение № 167/03.07.2018г. по гр. дело № 4020/2017г. на ВКС.; 3/ Следва ли при оспорване достоверната дата на документ да бъде съобразена съвкупно с всички доказателства по делото?; Твърди се противоречие с решение 23/2017г. по т. д. 2413/2015 г. на II Т.О. на ВКС.; 4/ Следва ли приетият от въззивния съд извод за действителност на договор, от който произтичат и права, и задължения за търговското дружество, да се съобрази в баланса, изготвен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ?; Твърди противоречие с: решение № 224/10.09.2010г. по т. д. № 765/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение 206/06.08.2018г. по гр. д. 1108/2017г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение 64/09.06.2009г. по т. д. 504/2008г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение 82/13.02.2006г. по т. д. 316/2005г. на 1-во т. о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпроси 2, 3 и 4/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /по въпрос 1/.

Първи въпрос от изложението на ответника не е обусловил изхода на спора, тъй като не са излагани мотиви от апелативния съд балансовата стойност на финансовия актив да е по-голяма от очакваната му възстановителна стойност във връзка с преценката за наличие на основание за обезценката му, а е посочено, че доказателства за твърдяната несъбираемост на вземанията не са ангажирани по делото. С оглед на това, въпросът не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е безпредметно и обсъждането на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Относно формулираните два въпроса под № 2 не е осъществен допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл.181 ГПК, като е направено отграничение от хипотезата на оспорване на датата на съставянето на документа. В решение № 32/18.06.2019г. по т. д. № 1109/2018г. на I т. о. на ВКС и решение № 50085/09.01.2024г. по т. д. № 1409/2022г. на I т. о. на ВКС, в които е обобщена практиката на ВКС по поставените въпроси, вкл. цитираната от касатора, е направено ясно разграничение между достоверна дата по см. на чл.181 ГПК и дата на съставяне на документ. Подчертано е, че достоверна дата по см. на чл.181, ал.1 ГПК не е датата на съставяне на документа, а последваща по време дата, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа. Достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по см. на чл.181, ал.1 ГПК. От друга страна, посочената в документа дата на съставяне може да е вярна или невярна, като подлежи на доказване при оспорване. Когато оспорването на тази дата е от лице, което е участвало в издаването му (вкл. юридическо лице) и оспорването на датата представлява опровергаване на съдържанието на документа, свидетелските показания са допустими при спазване на разпоредбите на чл.164, ал.1, т.6, вр. чл.2 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС съдът е мотивирал, че в случая не се касае до достоверна дата по см. на чл.181 ГПК, като въпрос относно доказателствената тежест при оспорване на датата на съставяне на документа не е поставен.

Трети въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като в случая не става въпрос за достоверна дата по см. на чл.181 ГПК, а за оспорване на датата на съставяне на документа, и следователно въпрос във връзка „оспорването на достоверна дата“ не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

Последният въпрос, дали правата и задълженията, произтичащи от един договор, следва да бъдат отразени в баланса на търговското дружество - страна по договора, покрива както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като от въззивния съд е прието, че споразумението от 07.04.14г е породило действие, като е отразено само вземането на ответника към „Екомит“ ЕООД, но не и произтичащите от същото споразумение задължения за ответника към Г. Н. – страна по него. Касационният контрол следва да се допусне само в тази част от решението, за която сумата по споразумението е от значение за крайния изход на спора.

Предвид изложеното, въззивно решение № 528/12.08.2021г. следва да бъде допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, до касационното обжалване в частта в която, след частична отмяна на решение № 1303/09.09.2020г. по т. д. № 7753/2016г. на Софийски градски съд, „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД е осъден да заплати на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД горницата над 261 336,86 лева до 340 277,64 лева по правния въпрос: „Следва ли приетият от въззивния съд извод за действителност на договор, от който произтичат и права, и задължения за търговското дружество, да се съобрази в баланса, изготвен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ?“;

По приложението към касационната жалба на ищеца срещу решението по чл.247 ГПК:

В основното решение въззивният съд е достигнал до извода, че в стойността на актива следва да се включи и сумата от 162 881,96 лева, поради което е приел, че общата стойност на актива възлиза на сумата от 1 598 309,75 лева (към определената от първата инстанция стойност на актива на 1 435 427,80 лева е прибавена сумата 162 881, 96 лева и е получен сбор от 1 598 309, 75 лева), а в стойността на пасива следва да се включи сумата от 5000 лева, поради което общата сума на пасива възлиза на 917 754,07 лева (към определената от първата инстанция стойност на пасива на 912 754,07 лева е прибавена сумата 5000 лева е получен сбор от 917 754,07 лева). Въз основа на това е формирана и чистата стойност на актива т. е. превишението на актива над пасива в размер на 680 555,68 лева. Тъй като ищцовото дружество е притежавало 50 % от дяловете в капитала, съдът е заключил, че стойността на дружествения му дял възлиза на сумата от 340 277,84 лева, до която и предявеният, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, иск е уважен, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 4 160 834,94 лева.

Същевременно в решението по чл.247 ГПК въззивният съд е счел, че в диспозитива на основното решение следва да се допусне поправка на очевидна фактическа, като присъдената на чл.125, ал.3 ТЗ сума вместо 340 277,84 лева, се чете 258 836,87 лева, тъй като съдът не е отчел, че сумата от 162 881,96 лева /която е включил и в актива като вземане на „Силистра ленд“ АД от „Екомит“ ЕООД/ следва да бъде включена и в пасива като задължение на „Силистра ленд“ АД към Г. Н., спрямо който в мотивите на решението по жалбата на „Силистра ленд“ АД е прието, че сключеното на 07.04.14г. споразумение е породило с обратна сила целените с него правни последици, при което сумата на пасива възлиза на 1 080 636,03 лева и следователно дружественият дял възлиза на сумата от 258 836,86лв., а не както погрешно е пресметнал съда - на 340 277,84 лева.

При така изложените мотиви в основното решение и в решението по чл.247 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че независимо, че не е налице твърдяната от ищеца вероятна недопустимост по чл.280, ал.1, предл. 2-ро ГПК на решението по чл.247 ГПК в обжалваната част за допусната очевидна фактическа грешка в размера на присъдената сума (тъй като преценката за наличие или не на несъответствие на формираната и изявена воля касае самия предмет на производството по чл.247 ГПК), спрямо посочената част от решението по чл.247 ГПК е осъществено основанието по чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК, което обуславя допускането на касационния контрол в тази част, съответно в частта за разноските.

В частта, с която е отхвърлена молба вх. № 14751/ 23.08.2021г. на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка, не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, предл. 3-то ГПК, доколкото в диспозитива на въззивното решение е отхвърлян искът за разликата над 340 277,84 лева до пълния предявен размер от 4 160 834,94 лева, която разлика е именно сочената от ищеца сума от 3 820 557,10 лева, което е равностойно на потвърждаване на първоинстанционното решение в посочената отхвърлителна част.

По искането за отправяне на преюдициално запитване:

На последно място, настоящият състав на ВКС намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС е неоснователно, тъй като то е допустимо само, ако те се прилагат във връзка с право на ЕС. В случая искането е обосновано с правото на пропорционалност, закрепено в ДЕС, който обаче е свързан с подходящия характер на предприети мерки за постигане на желана цел, неотносимо към конкретния казус за начина на определяне на дружествен дял при прекратяване на членствено правоотношение в ООД.

Предвид изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 704/16.11.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г. на Апелативен съд - София в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по молба с вх. № 14917/25.08.2021 на „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД в решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София, както и в частта за разноските.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 704/16.11.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г. на Апелативен съд – София в останалата обжалвана част.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София в частта в която, след частична отмяна на решение № 1303/09.09.2020г. по т. д. № 7753/2016г. на Софийски градски съд, „СИЛИСТРА ЛЕНД“ АД е осъден да заплати на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД разликата над 261 336,86 лева до 340 277,64 лева.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 528/12.08.2021г. по в. т.д. № 2590/2020г на Апелативен съд – София в останалата обжалвана част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРЪПИЪН ТРЕЙДИНГ ГЛОБЪЛ” АД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.