О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 566

София, 22.10.година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2254/2018

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Планекс“ ЕООД, [населено място] против определение № 463 от 19.07.2018 г. по в. ч. т. д. № 353/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1654 от 14.05.2018 г. по т. д. № 369/2018 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение подадената от частния касатор молба по чл. 64, ал. 3 ГПК за възстановяване на определения му от съда срок по чл. 390, ал. 3 ГПК за предявяване на бъдещ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ, предмет на допуснатото в негова полза обезпечение.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с извода на съда, че не са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за изпълнение на дадените на страната указания.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „1. Длъжен ли е, при упражняване на правото по чл. 390 ГПК, в случаите на чл. 649 ТЗ, процесуалният субституент да предвиди всички възможности (като например необичайно къси срокове или необичайното произнасяне по определяне на срокове, с начало не уведомяването, а произнасянето) в актовете на сезирания съд, като се съобрази правилото на чл. 60, ал. 3 ЗЗД; 2. Длъжен ли е съдът...