Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. София, 18 май 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. К

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Б. Т

при секретаря …… Н.Ц ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Долапчиев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж.Н ………………………………………. наказателно дело № 1919 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската окръжна прокуратура и жалба на частния обвинител против присъда № 69 от 18.09.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 332/2014 г.

В протеста е отразено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК поради оправдаването на подсъдимия с мотиви, че съществувала възможност най-тежкото увреждане на И. М. М. да е било причинено с удар от неустановено лице. Застъпена е тезата за нарушение на закона дори при възприетите фактически положения от въззивния съд, че не само подсъдимият, но и други лица са нанасяли удари на пострадалия. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата на частния обвинител се твърди, че присъдата на Пловдивския окръжен съд в частта, с която подсъдимият Г. Ю. Й. е признат за невинен и оправдан, е била постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК допълнително са развити пространни съображения. Счита се, че въззивният съд не могъл да оправдае подсъдимия Й., щом приел за установено...