О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2272

София, 10.05.2024 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3758 по описа за 2023г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор Р. Б., срещу решение №181/16.06.2023г., постановено по в. г.д. №242/2023 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – Добрич за осъждане на касатора да заплати на С. Ф. П. сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане на досъдебно производство №40/14.10.2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, пр. пр.№1675/2016г. по описа на ОП – Добрич, преобразувано в досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС в разумен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 01.09.2022г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон.

Насрещната страна С. Ф. П. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Д. Д., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като възизвното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС и ЕСПЧ. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Добрич в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на С. Ф. П. сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане на досъдебно производство №40/14.10.2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, пр. пр.№1675/2016г. по описа на ОП – Добрич, преобразувано в досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС в разумен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 01.09.2022г. до окончателното изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, следното: ищцата С. Ф. П. била наследник по закон (съпруга) на М. К. П., починал на 14.10.2016г.; за установяване на причините за смъртта на М. П. било образувано ДП №40/2016г., заведено като пр. пр.№ 1675/2016г. на ОП – Добрич, срещу неизвестен извършител за това, че на 14.10.2016г. в [населено място], област Добрич причинил смъртта М. П., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Същото било преобразувано в досъдебно производство № 111/2020г. по описа на НСлС, след възлагане на следовател от НСлС с постановление рег.№11873/09.12.2020г. на Главния прокурор.

По отношение на извършените в хода на наказателното производство действия въззивният съд установил следното: 1/ Срокът на разследването бил продължаван на основание чл. 234, ал. 3 от НПК общо 26 пъти, като последното постановление било от 02.08.2022г.; 2/ Производството било спирано два пъти – с постановление от 21.06.2018г. и с постановление от 01.02.2019г., които били отменени, поради липса на предвидените в закона основания и делото било върнато на прокуратурата. 3/ Производство било прекратявано общо четири пъти (с постановления от 10.07.2017г., 24.02.2020г., 19.08.2021г. и от 04.10.2022г.), които били отменени и производството върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания. Съдът констатирал, че към датата на подаване на исковата молба разследването продължавало 5 години и 11 месеца, а към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция неговата продължителност била 6 години и 7 месеца. Въззивният съд разгледал и описал подробно извършените в хода на наказателното производство процесуални действия, като ги разделил на периоди, както следва: 1/ от 14.10.2016г. до 10.07.2017г. – първото прекратяване с постановление от 10.07.2017г., което било отменено от съда поради: необоснованост на изводите, направени при недостатъчен обем на доказателствата, в разрез със заключенията на вещите лица по основна и специализирана експертиза за допуснати сериозни нарушения от работодателя на пострадалия и в отклонение от приложимата нормативна уредба. На прокуратурата били дадени указания за: изготвяне на допълнителни съдебно медицинска експертиза, химическа експертиза, провеждане на следствен експеримент, вкл. с участието на очевидците св. И., Г. и А., проверка по административната преписка по акта за нарушаване на трудовото законодателство. 2/ В период от 2 години и 6 месеца, от 22.08.2017г. до 19.08.2021г. – второто прекратяване, отменено от съда, тъй като: Проведеното разследване не било осъществено в изискуемите от закона пълнота и обем; на експертите били поставени задачи да дадат отговори на правни въпроси от компетентността на органите на досъдебното производство и съда; формално и непълно изпълнени указания с определение № 283/22.08.2017г. по в. ч.н. д.№ 337/2017г. на Апелативен съд - Варна; проведен следствен експеримент в отклонение на дадените указания; непълнота на извършения допълнителен разпит на свидетелите, довела до вариантни заключения на вещите лица по назначените комплексна автотехническа и трасологична експертиза, включително и КСМТЕ; останали неизяснени конкретни въпроси поставени от Апелативен съд – Варна. 3/ В период от 1 година и 4 месеца, от 03.04.2020г. до 19.08.2021г. – третото прекратяване на производството, отменено от съда поради: неправилно приложение на материалния закон (посочена в отменителното определение на Апелативен съд – Варна) относно правната регламентация на дейността, при която е причинена смъртта на П.; формален и декларативен отказ да бъдат съобразени нормативни правила във връзка с причинно следствената връзка между процесния резултат, действията на свидетеля А. и бездействието на управителя на дружеството Д.. 4/ В период от 1 година, от 19.08.2021г. до 04.10.2022г. – четвъртото прекратяване на производството, отменено от съда поради: липса на всестранно, пълно и обективно разследване; необоснованост, незаконосъобразност и прибързаност на изводите на прокуратурата, последица от проведеното в разрез с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК разследване; поставени задачи на експертите, свързани с тълкуване на нормативни разпоредби, с изследване на значението на определени понятия и установяването на взаимовръзки между отделни нормативни актове, предписания и ръководства за експлоатация и като последица непълно заключение; липса на самостоятелно проучване на нормите на ЗЗБУТ и нормативните актове за безопасност на труда; извън обсега на процесуалната дейност е останало установяването и анализирането на допуснати нарушения и от други лица, като липсвала обстойна аргументация налице ли са допуснати от работодателя нарушения и ако са да, имат ли същите пряка причинно-следствена връзка със случилото се; неяснота на мотивите за прекратяване на наказателното производство. На разследващите органи били дадени подробни указания за изясняване на фактическата обстановка. В определението на съда била направена констатация и за неизпълнение на дадените с определение № 244/21.10.2021г. и подробно описани указания.

Въззивният съд констатирал, че към датата на приключване на устните състезания по делото наказателното производство било висящо. Съдът описал и анализирал подробно и извършените от ищцата процесуални действия в хода на същото, както и резултата от тях.

Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д. Д. и М. С. М., от които приел за установено, че след смъртта на съпруга си ищцата била много разстроена, постоянно плачела; станала емоционална, приемала лекарства, не се усмихвала и не изразявала щастие; отбягвала да говори за инцидента, но не спирала да се интересува от разследването и дали ще има осъден за него.

Въззивният съд кредитирал и заключението по допуснатата пред първата инстанция съдебно-психиатрична експертиза, от което приел за установено, че у ищцата е установена умерена тежест с изразена психосоматизация и елементи на посттравматично стресово разстройство: тежко нарушен сън, ангажиране с починалия си съпруг в мислите, идентификация с него, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност. Дългата продължителност на разследването и следственото дело довело до непреживяна и към настоящия момент скръб и незавършен процес на траур, който фактически продължавал, свързан с продължителното очакване да приключи наказателното производство и неудовлетворението от невъзможността за ефективно ангажиране на отговорността на виновника. Продължителността на воденото досъдебно производство се отразило пряко върху начина на живот на ищцата: била с притъпена способност да изживява чувства на радост и удоволствието от живота; откъсната, отчуждена, изолирана от обкръжението си; живеела в болка си по загубения безвъзвратно съпруг; не можела да изпита радост от внуците си, които толкова очаквала, поради непреживяната и към настоящия момент скръб и незавършения процес на траур. Съдът възприел извода на вещите лица, че негативните изживявания на ищцата са надхвърлили по интензитет обичайните такива и са в пряка връзка с продължителността на наказателното производство, което постоянно я връщало към изживяната трагедия.

Въз основа на така установеното, съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.), при преценка наличието или липсата на нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, следва да бъде направена преценка относно: неговата обща продължителност; сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. Съдът приел, че в конкретния случай установената продължителност на досъдебното производство излиза извън времевите граници на процесуалния закон за срока за извършване на разследването и изпращане делото на прокурора: двумесечен от образуването му, който при фактическа и правна сложност на делото може да бъде удължен до 4 месеца, а при недостатъчност, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца. Съдът приел, че досъдебното производство било с фактическа и правна сложност, която не е толкова значителна, че да бъде приета за единствената обуславяща причина за продължителността на разследването. Направил извод, че последната е резултат от поведението на разследващите органи и органите по ръководство над разследването и надзор за неговата законосъобразност, които не са осъществили своевременно своите правомощия за пълно и всестранно разследване с изясняване на всички обстоятелства; не са създали нужната организация за приключване на разследването в разумни срокове; не са извършили в установените в НПК срокове дължимата преценка за относимостта и необходимостта от събиране на всички доказателства за разкриване на обективната истина и целите на разследването. Установено било няколкократно извършване на част от процесуалните действия, резултат от неизпълнение на дадените от съда указания; непоставяне на вещите лица на всички възможни задачи, необходими за изясняване на делото, или поставяне на задачи, които не изискват специални знания. Съдът направил извод, че продължителността на процеса е могла да бъде избегната при своевременно и пълноценно изясняване на всички релевантни факти и надлежно събиране на относимите доказателства. Приел, че по делото е установена ненавременна и недостатъчна активност на разследването за изясняване в пълнота на фактическата обстановка. Отбелязал, че това обстоятелство е констатирано и в постановление от 14.10.2020г. на Върховна касационна прокуратура, според което разследването е с продължителен срок и то по причина неизпълнение от разследващите органи на дадени указания от съда по повод отмяна на незаконосъобразни постановления за спиране и прекратяване на производството и несъобразяване с основателни критики на процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Въззивният съд установил още активно участие на ищцата в производството, която чрез своите процесуални представители отправяла искания; подавала жалби срещу постановленията за спиране и прекратяване на наказателното производство, които не са довели до забавяне на производството, а част от тях били съобразени и с дадените от съда указания.

С оглед изложеното, съдът направил извод, че е накърнено правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок, поради което същата има право на обезщетение за вредите от забавянето. При определяне размера на обезщетението съдът взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства – интензивността и продължителността на търпените вреди, пряко произтичащи от продължителното производство, които обосновали извода за справедливия размер на обезщетението от 4 000 лв. По изложените съображения съдът уважил иска до посочения размер.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/23.12.1968г.; ТР №3/22.04.2005г. по тълк. д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС; решение №12/02.02.2021г. по г. д.№1936/2020г. ІV г. о.; решение №200/16.06.2016г. по г. д.№1019/2016г. ІV г. о.; решение №15/14.03.2019г. по г. д.№1939/2018г. ІV г. о.; решение №25/13.03.2018г. по г. д.№2167/2017г. ІІІ г. о.; 2/Задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера. Твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в решение №106/20.04.2016г. по г. д.№4898/2015г. ІV г. о. и решение №16/17.05.2017г. по г. д.№2686/2016г. ІІІ г. о.;

Тези въпроси са свързани с приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.2б от ЗОДОВ, по който е формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: неговата обща продължителност; предмета на производството; неговата фактическа и правна сложност; поведението на страните и техните процесуални представители – ангажираността на страната в съдебното производство; поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи; както и други факти, които имат значение за правилната преценка за разумност на срока. Значение има и обстоятелството повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната; значението на делото за страната, вкл. вида и размера на спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на увредения. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В конкретния случай въззивният съд е разрешил поставените от страната въпроси в съответствие с константната практика на ВКС. В решението си съдът е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а именно: общата продължителност на наказателното производство и неприключването му към датата на устните състезания пред въззивната инстанция; неговата фактическа и правна сложност – видовете процесуално следствени действия, обема на събраните доказателства, необходимостта на провеждане на експертизи и следствен експеримент, разпит на свидетели; поведението на ищцата, взела активно участие, което не е забавило хода на производството, исканията съобразени с дадените от съда указания до разследващите органи; поведението на компетентните органи, което е преценено с оглед конкретните процесуални действия по изясняване на релевантни факти и събиране на относимите доказателства и с оглед дадените от съда указания и констатираното неизпълнение на същите. Изводите на съда за продължителността на наказателното производство над разумната, както и причината за това в поведението на разследващите органи е направен въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и след съвкупната им преценка. При определяне размера на обезщетението въззивниът съд съобразил възрастта на ищцата; продължителността на наказателния процес и начина, по който същата се е отразила на психичното и емоционалното състояние; факта, че за целия период на производството тя е била с притъпена способност да изживява чувства на радост и удоволствието от живота; откъсната, отчуждена, изолирана от обкръжението си; живеела в болка си по загубения безвъзвратно съпруг; не можела да изпита радост от внуците си, които толкова очаквала, поради непреживяната и към настоящия момент скръб и незавършения процес на траур, които са в пряка причинно-следствена връзка с продължителността на наказателното производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че определеният от въззивната инстанция размер на присъденото обезщетение е основан на цялостната преценка на всички правно-релевантни обстоятелства, приети за установени по делото, при приложение на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. чл. 2б от ЗОДОВ, в съответствие с формираната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Наличието на установена съдебна практика по поставените въпроси, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения води до липса на основание за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Прокуратурата на Р. Б. следва да бъде осъдена да заплати на С. Ф. П. сумата от 1 500лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №181/16.06.2023г., постановено от Окръжен съд – Добрич по в. г.д. №242/2023 г. в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – Добрич за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. Ф. П. сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане на досъдебно производство №40/14.10.2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, пр. пр.№1675/2016г. по описа на ОП – Добрич, преобразувано в досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС в разумен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 01.09.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. Ф. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 1 500лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: