Р Е Ш Е Н И Е

№ 264

София, 29 април 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

В. М.

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 836/2023 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия Ф. Й. Я., против въззивно решение № 158/14.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 266/2022 г. от Апелативен съд – Пловдив.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено при наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Необосновано според касатора са „елиминирани“ обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Я.. Твърди се, че доказателствата по делото не подкрепят фактическия извод за наличие на пряк умисъл. Явната несправедливост на наложеното наказание се подкрепя с доводи за пренебрегване на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства. В представеното допълнение към касационната жалба, изготвено от друг защитник на подсъдимия, нарушението на материалния закон също се аргументира с твърдения, че приетите от съда факти противоречат на събраните по делото доказателства. В обхвата на второто от касационните основания се съдържат доводи за игнориране обясненията на подсъдимия, за ограничаване правото му на защита поради несъответствие на обвинителния акт с чл. 246, ал.2 от НПК, за отсъствие на отговор в атакуваното решение на въззивните възражения за неправилно приложение на закона, определено и като липса на мотиви, за пренебрегване на европейските стандарти, предписващи даване на приоритет на доказателства, събрани в процедура, в която подсъдимото лице реално е могло да се защити. Наложената санкция от шест години и шест месеца лишаване от свобода е счетена за тежко възмездие с оглед на личността на подсъдимия и наличните смекчаващи обстоятелства.

В заключение в жалбата и допълнението се отправят алтернативни искания : за оправдаване на подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение, за отмяна на атакуваното решение и ново разглеждане на делото или намаляване на наложеното наказание и размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебното заседание подсъдимият Ф. Я. и неговият защитник поддържат жалбата и допълнението към нея по изложените възражения и искания.

Частният обвинител и граждански ищец Т. А. В. и неговият повереник не участват в касационното производство. От последния е постъпила молба, с която се оспорва касационната жалба и се претендира оставяне в сила на въззивното решение.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Пловдив с присъда №260007/07.03.2022 г., постановена по НОХД № 419/2021 г., признал подсъдимия Ф. Й. Я. за виновен в това, че на 15.05.2020 г. в с. Рогош е направил опит умишлено да умъртви Т. А. В., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 18, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия Я., който е бил осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Т. В. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част до предявения размер от 200 000 лева искът бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия съдът възложил деловодните разноски и дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск – 600 лева.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия Я. и на частния обвинител и граждански ищец В.. С атакувания въззивен съдебен акт апелативният съд изменил първоинстанционната присъда в гражданско –осъдителната й част, като увеличил размера на присъденото на Т. В. обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева на 80 000 лева. Осъдил е подсъдимия да заплати допълнителна държавна такса съобразно увеличения размер на гражданския иск – 2 600 лева.

Касационната жалба е частично основателна. Преди разглеждането на същата и възраженията по представеното допълнение се налага уточнение на рамките на касационната проверка. С част от изложените доводи в сезиращите документи се изразява несъгласие с установената фактическа обстановка поради нейното несъответствие със събраните доказателства. Тоест, формулира се оплакване за необоснованост, която както е известно не е сред основанията по чл. 348, ал.1 от НПК, предвидени за намеса на третата инстанция. Искането за оправдаване на подсъдимия, обосновано с такива претенции, е поначало неизпълнимо, защото предполага промяна на фактите. Оправдаването на обвиненото лице при първо разглеждане на делото от касационната инстанция е постижимо единствено, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно поведение (виж, чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК). В конкретния случай към изложената от въззивния съд фактическа обстановка такъв подход е неприложим.

Трябва да се спомене и това, че в допълнението към жалбата във връзка със заявеното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК присъства и твърдение, че „при прилагането на разпоредбата на чл. 302, т. 4 във вр. с чл. 301, ал.1 от НК е нарушен закона, тъй като деянието не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна“. Настоящият касационен състав намира, че това твърдение, вероятно поради недоглеждане при изготвянето на процесуалния документ, е погрешно отнесено към настоящето наказателно производство, чийто предмет на разглеждане е деяние по чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК. Така се оценява и вметнатият аргумент при доводите за несправедливостта на наказанието, че подсъдимият „не е извършил нарушение на служебните си задължения“.

С оглед на направените по-горе уточнения допустими остават оплакванията на касатора за допуснати нарушения, ограничаващи правото му на защита, за процесуални пороци в дейността на решаващия съдебен състав, за качеството на изготвения съдебен акт, свързани с претенцията за липса на мотиви и справедливостта на наложеното наказание и присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД.

Не може да бъде споделено оплакването за несъответствие на обвинителния акт с предписанията на чл. 246, ал.2 от НПК, препятстващо възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си поради отсъствие на описани конкретни негови действия. Прочитът на поставилия началото на съдебната фаза обвинителен документ не показва отклонение от стандарта на чл. 246 от НПК. В неговата обстоятелствена част в необходимата степен са отразени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му. Отразени са конкретните действия на подсъдимия по нанасяне на удари с нож върху тялото на пострадалия, тяхната последователност и насоченост, чрез които е прието извършване на инкриминираното деяние по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Обвинението, формулирано по този начин, е определило достатъчно ясно предмета на доказване, поради което и възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен не е била ограничена.

Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал. Изразеното в жалбата и допълнението несъгласие с извършеното оценъчно третиране на формираната доказателствена съвкупност се основава на разбирането за неоправдано игнориране на обясненията на подсъдимия Я. и показанията на неговите роднини. Принципно, претенция за игнориране на едно или друго доказателствено средство предполага съдът да е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, когато не е извършен анализ на обясненията на подсъдимото лице, съответно на свидетелските показания, или пък избирателно са ползвани части от тях, извадени от контекста на цялостния разказ на разпитваните лица. По настоящето дело гласните доказателествени средства са били предмет на внимателна проверка, като в атакувания съдебен акт се съдържат подробни съображения за информацията, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Показанията са обсъдени коректно, като е съобразявана динамичната ситуация при сблъсъка на двете фамилии и принадлежността на свидетелите към условно формираните две групи, изразители на противоположните версии за случилото се. Пестеливо маркираният довод в жалбата за пренебрегване показанията на цитираните свидетели Я., е обясним, защото контролът за тяхната достоверност е извършен обективно и не се наблюдават нарушения на процесуалните норми, които да поставят под съмнение вътрешното убеждение на съдебните инстанции. Същото се отнася и за обясненията на подсъдимия Я., които са оценени в общия доказателствен контекст. В тази връзка е необходимо да се посочи, че той не е отрекъл използването на ножа, но пояснява, че това било породено от агресията на пострадалия В., ударил го силно с юмрук в главата (челюстта) и по коленете. Твърденията на подсъдимия за описаното поведение от страна на пострадалия са коментирани в проверяваното решение и са отхвърлени с аргументирано защитени мотиви, в които не се установява тенденциозна избирателност при обсъждането им. Обясненията са преценени и при съпоставка и с останалите данни, изводими от наличните доказателствени средства за протеклия инцидент и участниците в него, както и във връзка с експертното мнение, предмет на което е медицинското освидетелстване на подсъдимия.

На следващо място, показанията на пострадалия В. като съществен източник на обвинителни доказателства несъмнено са били поставени в основата на приетите фактически изводи, но това не е сторено произволно. Споделената от него информация е подложена на внимателна проверка и при отчитането на факта, че е страна в процеса, като възможен мотив за заинтересованост при свидетелстването. Съдът е оценил показанията като надежден източник на доказателства едва след констатация за последователност, безпротиворечивост и убедителност на изложеното за съществените детайли на инкриминираната дейност. Проследена е тяхната обвързаност с другите гласни доказателествени източници, съдържащи данни за нанесените му от подсъдимия удари с нож (виж, напр. показанията на М.) и със заключенията на съдебномедицинските експертизи, установяващи характера и броя на получените травматични увреждания.

Прегледът на извършения от апелативния съд самостоятелен анализ и оценка на събрания доказателствен материал изключва отправените упреци за превратна и некоректна негова интерпретация в полза на обвинението.

В подкрепа на оспорването се заявява пренебрегване на европейските стандарти на наказателното съдопроизводство, отдаващи приоритет на доказателствата, събрани в процедура, в която обвиненото лице може реално да участва. Оплакването е декларативно поднесено, тъй като не са представени разяснения за допуснати в тази връзка конкретни недостатъци, свързани с разглеждания наказателен процес. Може само да се предполага, че се претендира ограничаване правото на „състезателен процес“ в аспекта на използване в съдебното заседание на протоколи с показания на свидетели, разпитани на досъдебното производство. В отговор на така разтълкуваното възражение настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че използването на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. „d“ от КЗПЧОС, стига да е осигурена реална и достатъчна възможност обвиненото лице да оспори показанията и да разпита свидетеля - или по време на самия разпит в досъдебното производство, или в по-късен етап на процеса. По конкретното производство в хода на съдебното следствие пред основния съд е използвана процедурата по чл. 281 от НПК и показанията на част от свидетелите, депозирани от тях в предходната процесуална фаза, са били приобщени към ценимата доказателствена съвкупност. Важно е да се подчертае, че във всички случаи посочената процесуална техника е прилагана в хипотезата на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НПК – изразено от подсъдимия и защитника му съгласие. Показанията са прочетени в откритото съдебно заседание в присъствието на подсъдимия и защитата, като им е осигурена възможността в условията на състезателност да ги оспорят, съответно да разпитат всеки един от свидетелите.

Неоснователно се възразява, че атакуваният съдебен акт подлежи на ревизия поради липса на мотиви, тъй като не съдържа отговор на отправените от защитата възражения срещу приложимото материално право.

Съдържанието на въззивното решение не подкрепя подобен прочит.

Осъществената от апелативния съд въззивна проверка на първоинстанционната присъда не търпи критика в претендираната насока. В мотивите на въззивното решение присъства изчерпателен отговор на предявените претенции за възможна преквалификация на деянието в такова по чл. 129 от НК, по чл. 118 от НК и по чл. 119 от НК.

Детайлно са разгледани и сега поддържаните доводи за липса на пряк умисъл за убийство. Твърденията на защитата, че подсъдимият е целял единствено фактически причинените увреждания на здравето на пострадалия и би следвало да отговаря за телесна повреда, са обсъдени от предходните инстанции и са отхвърлени с мотиви, които не предизвикват касационна намеса.

Съдебните разсъждения, отразени във въззивното решение, относно субективната страна на деянието, са базирани на всички установени обстоятелства, които характеризират причинителската дейност и разкриват психичното отношение на дееца към настъпилия общественоопасен резултат. Предходните инстанции въз основа на доказателствата по делото и с помощта на експертните мнения са установили, че подсъдимият е нанесъл четири удара с нож в тялото на жертвата, като нараняванията са локализирани в анатомични области, където в непосредствена близост са разположени жизненоважни органи. След нанасянето на четвъртия удар подсъдимият, заставайки на колене до падналия пострадал, е понечил да нанесе и пети, но това е предотвратено от намесилия се свидетел М.. Проникващото нараняване в лявата гръдна половина, довело до разхерметизирането й, развилото се инфекциозно усложнение според експертното мнение биха могли да доведат до летален за пострадалия изход. Отчитайки всички специфики на инкриминираната дейност, апелативният съд е утвърдил заключението на първата инстанция, че обективираното от подсъдимия отношение към извършеното деяние и неговия резултат, сочат на умисъл за убийство, а не само за причиняване на телесна повреда.

Отговор е получила и претенцията за приложение на чл. 118 от НК. Съображенията на съда, с които е отказано да се възприеме тази квалификация на деянието, се основава не само на отхвърлените по експертен път медицински признаци на физиологичния афект, но и на установените факти за действията на подсъдимия преди, по време и след деянието, които не разкриват поведение на личност, лишена от възможност за контрол върху постъпките си. В контекста на цялата доказателствена съвкупност е разгледан и доводът за деяние, извършено в условията на неизбежна отбрана. Съдът е обсъдил възражението, че подсъдимият Я. е бил обект на нападение от пострадалия В. и не е намерил доказателствено основание да го приеме. Тъй като не е установил неизбежна отбрана, съдът не е имал и основание да обсъжда превишаване на нейните предели.

Съдебната аргументация на решаващия второинстанционен съдебен състав, присъстваща в атакуваното решение, лишава от основателност не само довода за липса на мотиви, но и поддържаното сега от касатора декларативно възражение за нарушение на материалния закон. Единствено за пълнота и в отговор на касационната жалба настоящият състав отбелязва, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и по същество означава, че в рамките на приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна, или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен закон, който е трябвало да намери приложение. В случая материалноправната норма на чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК е приложена адекватно на установените в съответствие с процесуалните изисквания съставомерни фактически обстоятелства, поради което и не е налице основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Касационната жалба е основателна в частта, с която се оспорва справедливостта на наложената санкция шест години и шест месеца лишаване от свобода.

Апелативният съд е утвърдил съображенията на първата инстанция относно обема на дължимата се на подсъдимия наказателна принуда, но е надценил обществената опасност на конкретното деяние и степента на засягане на защитените от нормата на чл. 115 от НК обществени отношения в развитието на изпълнителното деяние в рамките на опита, както и тежестта на уврежданията, получени от пострадалия. Същевременно, мотивировката на решението показва и недооценяване на иначе отбелязани от съда фактори – чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата възраст и здравословно състояние. Здравният статус на Я. не се изразява само в споменатото от въззивния съд хистерично (хистрионно) разстройство на личността, но и други хронични заболявания, видно от приложените в досъдебното производство множество медицински документи, заради които заболявания с решение на ТЕЛК през 2019 г. му е определена 50% трайно намалена работоспособност. Към този кръг от облекчаващи фактори следва да се отнесе и позицията на подсъдимия, неотричащ действията си по нараняване на пострадалия, изразеното съжаление и разкаяние за стореното, показващо започнал процес на положителни промени в съзнанието му. Не може да се пренебрегне и поведението на частния обвинител В., създал и разпространил видеоклип, засягащ интимната сфера на член от семейството на подсъдимия, което негово поведение няма отношение към правната квалификация, но е първопричината за възникналите лоши взаимоотношения между двете семейства, ескалирали в инкриминирания случай. Всички тези обстоятелства, разгледани комплексно, обуславят намаляване размера на наложеното наказание до четири години лишаване от свобода на основание чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК. Определеният с присъдата първоначален „строг“ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменен на „общ“ режим, на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.

В касационната жалба има отправено искане за намаляване размера на присъденото в полза на пострадалия Т. В. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Претенцията не е подробно обоснована в съдебното заседание, но касационната инстанция следи за правилното приложение на материалния закон и в гражданско-осъдителната част на съдебния акт.

Апелативният съд е приел, че присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 15 000 лева е несправедливо и предприел корекция на присъдата в тази част, увеличавайки го до 80 000 лева.

Целта на гражданския иск за неимуществени вреди е да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на неговия размер съдът се ръководи от действителния обем на тези болки и страдания, периода от време, в който те са изпитвани, отражението им върху физическото и психическо състояние на жертвата. В настоящия случай, макар апелативният съд да е отчел вида и съдържанието на претърпените от пострадалия морални вреди, свързани със стреса от нараняването и последвалото лечение, той е надценил тяхното значение, поради което и увеличеният размер на гражданския иск се явява завишен. С оглед критерия за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че обезщетение от 50 000 лева отразява пълния размер на понесените от пострадалия В. неимуществени вреди и е в състояние да репарира претърпените от него болки и страдания.

Решението на втората инстанция следва да бъде изменено и в частта по осъждането на подсъдимия да заплати допълнителна държавна такса за уважения граждански иск, съобразено с отмерената в тази инстанция сума.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 2 и т. 5 във вр. с ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 158/14.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 266/2022 г. от Апелативен съд - Пловдив, както следва :

НАМАЛЯВА наложеното на Ф. Й. Я. наказание на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим;

НАМАЛЯВА размера на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди на Т. А. В. на 50 000 (петдесет хиляди лева);

НАМАЛЯВА допълнителната държавна такса, платима от подсъдимия за допълнително уважения иск от 2 600 лева на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева;

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.