Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 491 от 20.06.2018г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017г. касационно обжалване по касационна жалба на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – [населено място], чрез адв. Б. Б., на въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 1578/2017г., с което е потвърдено решение № 865/20.03.2017г. по гр. д. № 15881/2016г. на Пловдивския районен съд, с което са уважени предявените от Н. И. П. срещу на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – [населено място], искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № РД-04-14/26.09.2016г. на началника на Регионалното управление на образованието - П. и неговата отмяна, за възстановяването й на предишната заемана длъжност „директор“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5153, 82 лв. за периода от 26.09.2016г. до 07.11.2016г. и от 28.11.2016г. до 06.03.2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като в тежест на ответника са възложени сторените в производството разноски.

В касационната жалбата и в пледоария по същество от касатора чрез процесуалния му представител са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна Н. И. П. в представения писмен отговор и в пледоария по същество чрез процесуалния си представител изразява становище неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е счел за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „директор”, което било прекратено със Заповед № РД-04-14/ 26.09.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, връчена на ищцата на 29.09.2016г. Констатирал е, че дисциплинарното наказание било наложено на ищцата за системно нарушаване на трудовата дисциплина, извършено през периода 01.01.2015 – 20.04.2016 г., което е станало известно на субекта на дисциплинарната власт при запознаване със съдържанието на предварителен одитен доклад вх. № РД-16-3-140/21.06.2016 г. и окончателен одитен доклад вх. № 92-00-31/22.06.2016 г. В тази връзка посочил, че под „откриването на нарушението“ следва да се разбира момента, в който на органа на дисциплинарна власт са станали известни съществените признаци на нарушението, който в случая е моментът на входиране на предварителния доклад в Р. П. - 21.06.2016г. Приел е, че обжалваната уволнителна заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, според която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като нарушенията са узнати от работодателя на 21.06.2016г., а наказанието е наложено с връчване на заповедта на 29.09.2016г. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че след прекратяване на основанието за спиране протичането на срока за налагане на дисциплинарно наказание следва да се прибавят само дните, в които работникът е бил в законоустановен отпуск, без да се включват и почивните и празнични дни, изтекли по време на спирането. Посочил е, че срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и в случая изтича на 21.08.2016 г., тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от КТ срокът по ал. 1 не тече за времето, през което работникът е в законоустановен отпуск. Обосновал е, че разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ отчита само „законоустановения“ отпуск - само в работни дни, поради което само тяхната бройка ще следва да се прибави след като работникът се върне от отпуска си и само в техните рамки ще може да се наложи дисциплинарно наказание. Недопустимо било чл. 194, ал. 3 от КТ да се тълкува разширително или корективно и да се достига до включването и на други дни извън установените в закона. Предвид това е приел, че след като двумесечният преклузивен срок е започнал да тече на 21.06.2016г. и е изтекъл на 21.08.2016г., то от 22.08 следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск и по този начин крайната дата за налагане на дисциплинарно наказание се явява 22.09.2016г., а заповедта е връчена на 29.09.2016г., т. е. след 2-месечния срок, поради което потестативното право да се прекрати трудовото правоотношение на това основание е погасено. Въззивният съд е приел за основателни и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ до уважения от първоинстанционния съд размер.

С цитираното по-горе определение № 491 от 20.06.2018г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: „спира ли се броенето на срока по чл. 194, ал. 1 КТ по време на почивните и празнични дни, обхванати от времето, през което работникът или служителят ползва платен годишен отпуск“, поради противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 7526/2012г. на СРС, 119 състав, в което е прието, че сроковете по чл. 194 КТ са календарни – месечният срок не се брои по работните дни, които съдържа, а се отчита като календарен месец, съответно периодите на ползвания от работника отпуск също следва да се отчитат не като брой дни, а като календарни седмици, в които не е полагал труд.

Настоящият съдебен състав по повдигнатия правен въпрос намира, че следва да бъде съобразена вече уеднаквената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 194, ал. 3 КТ, макар тя да не дава отговор изрично на поставения въпрос. Според тази практика сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му - чл. 194, ал. 1 КТ, според който дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по - късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска / достатъчно е същият да е от предвидените в закона /. Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. По разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния /втория/ месец. Когато са били налице основания за спиране поради ползван отпуск в рамките на този срок след съответната дата на втория месец следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Точният брой дни зависи от конкретиката на случая и от вида отпуск. Конкретно при ползван платен годишен отпуск се прибавят разрешеният като отпуск брой работни дни, като не следва да се прибавят към този срок и почивните, и празничните дни, обхванати от периода, в който работникът или служителят е бил в отпуск, тъй като това не се предвижда от разпоредбата на закона. Законодателят е използвал различни критерии /единици/ при различните видове отпуски – едни от тях са измерими в работни дни, а други в календарни дни, трети вид пък зависи от волята на съответния компетентен орган. Така например платеният годишен отпуск се разрешава и ползва в работни дни /арг. от чл. 155, ал. 4 КТ/. Аналогично в работни дни се разрешава неплатеният отпуск, отпускът при встъпване в брак, при смърт и др. В календарни дни се измерва отпускът по време на активна служба в доброволния резерв /арг. от чл. 158, ал. 2 КТ/, отпускът поради бременност, раждане и осиновяване /виж чл. 163 КТ/ и др. Уредени са и видове отпуски, при които в различните хипотези отпускът се разрешава месечно /т. е. в календарни дни/ или в работни дни – напр. отпускът за обучение за лица в средно и висше училище се разрешава в работни дни чл. 169, ал. 1 КТ, а този за подготовка на дисертационен труд е в месечен срок /календарен срок/ – чл. 169, ал. 4 КТ. Отпускът при временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, съобразно волята им – чл. 162, ал. 2 КТ и нормите на Наредба за медицинската експертиза. Ето защо дните, в които едно лице е в отпуск, следва да се определят конкретно за всеки отделен вид отпуск, като се вземе предвид как се измерва последният. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на дисциплиарната отговорност – от една страна да осигури възможност на работодателя да осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и да упражни законно правото си на уволнение, а от друга страна да осигури възможност на работника / служителя да организира защитата си срещу последното. Това може да стане ефективно единствено в условията на реално изпълнение на трудовото правоотношение. Това е смисълът на разпоредбата, постановяваща, че сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, тоест в този времеви отрязък не се включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции поради отпуск.

В процесния случай двумесечният срок е започнал да тече на 21.06.2016г. и е изтекъл на 21.08.2016г. След тази дата - от 22.08.2016г., следва да се прибавят и 32 дни законоустановен отпуск, от които 20 работни дни ползван платен годишен отпуск и 12 календарни дни отпуск за временна нетрудоспособност. Като краен резултат срокът по чл. 194 КТ е изтекъл на 23.09.2016г. До тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя / решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр. д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/.След 23.09.2016г. субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се препятства. Процесната заповед за дисциплинарно нарушение е връчена на 29.09.2016г., тоест след като срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, с което и се е препятствала възможността за налагане на наказание. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на законовия срок, уволнението е незаконно и следва да бъде отменено въз основа на посоченото основание.

При съобразяване на изложеното въззивното решение, с което исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 са уважени следва да се остави в сила.

При този изход разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на насрещната страна удостоверените по делото деловодни разноски в размер 720лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1064 от 18.08.2017г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№ 1578/2017г.

ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – [населено място], да заплати на Н. И. П. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 720лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: