Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. София, 22 април 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря М. П. и в присъствието на прокурора К. С. след като изслуша докладваното съдия М. Т. наказателно дело № 841 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производство e образувано по постъпила жалба от подсъдимия И. Б., чрез упълномощения защитник адв.М. Т. и по жалба на подсъдимия Р. Р., чрез служебния защитник адв.Р. Н., против въззивна присъда № 10 от 12.04.2022г., постановена по внохд № 232/21 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата, изготвена от адв.Т., са наведени трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В допълнението към нея е посочено, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивния акт са довели до ограничаване правата на подсъдимия. Твърди се, че контролираният съд не е спазил изискванията на чл.13 и чл.14, ал.1 от НПК, тъй като не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, не е изградил вътрешното си убеждение чрез пълно и всестранно изследване на доказателствения материал и не е дал отговор на направените възражения. В мотивите на атакувания съдебен акт било придадено съдържание на показанията на св.А., каквото те в действителност нямат, а извършеното от нея разпознаване било осъществено в нарушение на предвидения за това в НПК процесуален ред, още повече че тя не е разпознала Б. пред първоинстанционния съд, поради което с основание можело да се направи извод, че дори подсъдимият да е бил в района на златарския магазин, то не той е извършил инкриминираното деяние. След допуснатото изменение на обвинението било осъществено нарушение на разпоредбата на чл.287, ал.4 от НПК по отношение прочетените обясненията на починалия подсъдим Г.. Според защитника горните нарушения на процесуалните правила са довели до неправилното приложение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите, визирани в чл.36 от НК. При условията на алтернативност претендира да се отмени обжалваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се измени присъдата, като се намали размерът на наказанието лишаване от свобода.
В жалбата на адв. Н. са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Според защитника предходните инстанции са приели за категорични и безспорни доказателства единствено показанията на св.Л., без в мотивите да е налице дължимия анализ на обстоятелството, че към инкриминирания момент подсъдимият е бил в съдебна зала по друго дело, което било безспорно доказано от приложения протокол от проведеното съдебно заседание на 24.10.2011 г., поради което в тази част атакувания съдебен акт следвало да се отмени и Р. да се оправдае. По отношение осъщественото в периода от 18,00 ч. на 21.10.2011г. до 12,00 ч. на 22.10.2011г. престъпление, в което подсъдимият е признал участието си още на досъдебното производство, се иска да се намали наложеното наказание на една година лишаване от свобода.
В съдебното заседание подсъдимият И. Б. не се явява, редовно призован. Защитникът адв.Т. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените съображения. Счита, че липсват мотиви по отношение на допуснатите и изложени в жалбата съществени процесуални нарушения и осъщественото превратно тълкуване на доказателствата.
Подсъдимият Р. Р. не е намерен на известния по делото адрес, като адв.Н. изрично заяви, че той е уведомен за заседанието, но не желае да се яви. Защитникът поддържа жалбата и моли да се уважи по изложените в нея и в допълнението съображения.
Подсъдимите В. Б. и Т. Я., както и защитниците
им съответно адв. М. Д. и адв.В. Б. не се явяват, редовно призовани.
Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Гражданските ищци - Е. Д. Д., като собственик на ЕТ „Ю. - Е. Д.“, „М.“ Е. и „М.“ Е. чрез повереника адв.М. П., редовно призовани, не изпращат представител.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 260032/30.10.2020 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 1025/16 г.:
1. Подсъдимият И. С. Б. е признат за виновен в това, че на 30.03.2012г. от магазин, находящ се в гр. София, бул. „М. Л. № 66, в съучастие като съизвършител с Х. Г. /починал/ и неустановено по делото лице, е отнел чужди движими вещи - златни накити, на обща стойност 201 414,73 лв., от владението на Г. К., Н. М. и Ц. Д., продавач - консултанти в ЕТ „Ю. - Е. Д.“, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжени, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 9 /девет/ години лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по останалите повдигнати му обвинения по чл. 199, ал.1,т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.346, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на Б. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 24947/11 г. на СРС, нохд № 1445/19 г. на СпНС и по настоящото дело от 9 години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Б. е бил задържан, считано от 22.06.2012г. до 23.07.2013г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по нохд № 24947/2011 г. на СРС.
2. Подсъдимите Р. К. Р., В. А. Б. и Т. В. Я. са признати за виновни в това, че на 24.10.2011г., от магазин 28-29, находящ се в РУМ „Младост“ - 2, в гр. София, в съучастие помежду си и с Х. Г. /починал/ като съизвършители са отнели чужди движими вещи - златни накити, на обща стойност 393 769.31 лв. от владението на Х. Г. - продавач - консултант в „М.“ Е., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжени, като деянието е извършено от Р. при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.3 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1, а за Р. и вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и при условията на чл.54 от НК Р. и Б. са осъдени на по 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода, а Я. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 8 /осем/ години лишаване от свобода.
Подсъдимият Р. Р. е признат за виновен в това, че на 21.10.2011 г. в гр. София, ж. к. Дружба противозаконно е отнел чуждо МПС - л. а. „****“, на стойност 3 000 лв., от владението на А. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го ползва, като автомобилът е оставен без надзор, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода.
Подсъдимият Р. Р. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по останалите повдигнати му обвинения - две по чл. 199, ал.1, т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и две по чл.346, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на Р. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 12983/14 г. на СРС, нохд № 7083/14 г. на СРС, нохд № 9813/14 г. на СРС, нохд № 709/17 г. на СГС и по настоящото дело от 15 години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с 2 /две/години - на 17 /седемнадесет/ години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Р. е бил задържан, считано от 09.05.2012г. до 03.01.2013 г., както и времето, през което е търпял наказание лишаване от свобода по горните дела, включени в съвкупността.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК на В. Б. е определено едно общо най-тежко наказание за осъжданията му по нохд № 757/14 г. на СпНС, нохд № 195/13 г. на Военен съд - София и по настоящото дело от 18 години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Към така определеното наказание лишаване от свобода на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК са присъединени наказанията от 11 /единадесет/ години лишаване от право да управлява МПС и конфискация на 1/2 ид. ч. от л. а. „***“, собственост на подсъдимия. Приспаднато е времето, през което Б. е бил задържан по настоящото дело, считано от 10.05.2012 г., както и по останалите дела, по които е търпял наказание лишаване от свобода.
Наложеното на Я. наказание от 8 години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим.
С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите Р., Б. и Я. са осъдени да заплатят солидарно на „М.“ Е. сумата от 393 769,31 лв., а подсъдимият Б. - на ЕТ „Ю. - Е. Д.“ сумата от 201 414,73 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането - съответно 24.10.2011 г. и 30.03.2012 г., до окончателното им изплащане, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, като в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
По жалба на подсъдимите И. Б., Р. Р. и Т. Я., чрез защитниците им съответно адв. Т., адв. Н. и адв. Б., срещу първоинстанционния съдебен акт е образувано внохд № 232/21 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда на основание чл.334, т.2, т.3 и т.6 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Т. Я. и вместо нея е постановена нова, с която същият е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК; присъдата е изменена като е отменена в частта, с която Я. е осъден при условията на солидарност заедно с подсъдимите Р. и Б. да заплати на „М.“ Е. сумата от 393 769, 31 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати съответната част от дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и по отношение на разноски по делото. В останалата част първоинстанционата присъда на основание чл.338 от НПК е потвърдена.
В срока за произнасяне в касационното производство е постъпил акт смърт № 1208 от 13.12.2023г. видно, от който жалбоподателят подсъдим Р. К. Р. е починал на 12.12.2023 г., в лечебно заведение в гр. София, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК следва да се отменят първоинстанционният и въззивният съдебни актове, в частта по отношение на Р. и да се прекрати воденото спрямо него наказателно производство само на посоченото основание, без да се разглежда постъпилата от него, чрез служебния защитник адв.Н., жалба.
При горното процесуално развитие на делото, отсъствието на касационен протест срещу оправдаването на Т. Я. и жалба от осъдения В. Б. /той не е обжалвал първоинстанционната присъда/ и съобразно разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК, предмет на настоящата на касационна проверка се явява въззивната присъда, при това само в частта, с която единодушно е потвърдено осъждането на подсъдимия И. Б. по отношение обвинението по чл.199, ал.2, т.3 от НК, относно осъществено на 30.03.2012 г. деяние в магазин, находящ се в гр. София, бул.„М. Л. № 66.
При така очертаните предели на касационната проверка жалбата на И. Б., чрез защитника адв.Т. като подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наведените в жалбата доводи в подкрепа на заявените касационни основания са напълно идентични с направените възражения от защитника във въззивната жалба, възпроизведени от пледоарията му пред първоинстанционния съд, като на тях контролираният съд е дал дължимия отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС. При утвърждаване правилността на тази част от първоинстанционната присъда, която е с характер на решение, въззивният съд изцяло се е позовал на събраните в хода на проведеното от градския съд съдебно следствие, като изрично е посочил въз основа на кои доказателствени източници приема за установени възприетите фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване. В случая не се установява наличието на превратно тълкуване относно съдържанието на показанията на св.К. А., която при изпълнение на трудовите й задължения като хигиенист в района е станала неволен пряк очевидец на престоя на подсъдимия и съучастниците му между двата автомобила пред златарския магазин и излизането им впоследствие без маски от търговския обект. Следва да се подчертае, че заявеното от нея е еднопосочно и последователно, в съответствие с показанията на трите продавачки в обекта и със съдържанието на записите от охранителните камери. Обективността и достоверността на изведената от показанията на свидетелката информация е проверена и в контекста на дадените на досъдебното производство - на 08.11.2012 г. пред съдия обяснения от починалия бивш полицай Х. Г., в присъствието на защитника му адв.Г., на обвиняемия И. Б. и на неговия защитник адв.Т., в които Г. признава участието си в процесните грабежи, включително и по този пункт на обвинението, осъществен според него съвместно с Б. и Р.. Действително, първоначално в основата на изводите за авторството на деянието и участието на подсъдимия в него е поставено извършеното на 14.06.2012 г. разпознаване по снимка на И. Б. от св.А.. Използваният в началото на разследването способ на доказване не се характеризира с допуснати процесуални нарушения от такъв характер, който да компрометира или да игнорира неговата доказателствена стойност, включително и с оглед невъзможността свидетелката да разпознае подсъдимия в негово присъствие, в съдебно заседание, шест години по-късно след случилото се. В извършения непосредствено преди разпознаването разпит свидетелката точно и ясно е посочила свързаните с лицевите характеристики особености на забелязаното от нея лице, които са идентични с тези на подсъдимия Б., без по делото да се установяват, каквито и да било манипулации от страна на полицейските служители спрямо жената. Напълно неоснователна се явява и претенцията за изключване от доказателствения материал на приобщените на основание чл.279, ал.1, т.1 от НПК в съдебно заседание на 05.11.2018 г. пред първоинстанционния съд на горните обяснения на Г., поради направеното на два пъти изменение на обвинението.
Още първоинстанционният съд, подробно в мотивите си е изложил доводите си относно несъстоятелността на направените от страна на защитата възражения относно отказа да се приложи разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК, като възраженията са получили пространен и нетърпящ критики отговор. Тяхното възпроизвеждане отново в касационната жалба, включително и с некоректно посочената дата на първото изменение от страна на представителя на СГП от „16.05.2017 г.“, вместо действителната такава, а именно - 08.03.2019 г., не ги прави основателни. Съвсем отделен е въпросът доколко е било необходимо прокурорът да повдига ново обвинение чрез използване института на чл.287 от НПК, състоящо се в промяна единствено на осъществените от съучастниците конкретни действия при реализация на принудата /дали те са изпълнени от Г. или от неустановеното лице - Р., за който е прието, че не са събрани категорични доказателства за участието му/, които да водят до съществена промяна на подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт съставомерни факти, за да се налага полагането нови усилия при осъществяване правото на защита на Б.. По изложените съображения касационният състав намира, че предходните инстанции не са допуснали нарушения в дейността си по събиране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност, поради което фактическият извод относно авторството на подсъдимия се явява правилен и не води до съмнения, че именно И. Б., в съучастие с починалия Г. и приетото за неустановено по делото трето лице, е извършил вмененото му във вина престъпление.
В жалбата отсъстват конкретни доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което ще се отбележи само, че в рамките на правилно установените факти, предходните инстанции вярно са приложили материалния закон, след като са достигнали до извода, че подсъдимият Б. е реализирал от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.199, ал.2, т.3 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което престъпление законосъобразно той е признат за виновен.
Настоящият състав не намира за основателни и твърденията в жалбата за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. При законосъобразно възприетата правна квалификация на извършеното от подсъдимия деяние наложеното наказание е справедливо, тъй като е съобразено не само с определения в закона вид и размер, но и с всички от значение за ангажирането на отговорността обстоятелства. При индивидуализацията не се открива такова, което да не е обсъдено или неговото значение да не е отчетено в достатъчна степен. Предходните инстанции са взели предвид от една страна - чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания момент, отсъствието на упражнена лично от Б. сила и заплашване, държане на оръжие, участие в предварителната подготовка на грабежа и в последвалото укриване на оръжията или на дрехите, използвани при извършването му, които разкриват по-ниска степен на обществената опасност сравнение с останалите съучастници, включително и изминалият значителен период от време от осъществяване на деянието, а от друга - стойността на отнетите златни накити, която значително надвишава критерия „особено големи размери“ и използването на предварително противозаконно отнето МПС. При така отчетените определящи отговорността обстоятелства касационният състав счита, че в случая не е налице изискуемото от закона очевидно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и преследваните с наказанието цели по чл. 36 НК, а желаната от защитата проява на по-голямо снизхождение би била действително неоправдана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и в тази част въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 във вр. с чл.24, т.1, т.4 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 10 от 12.04.2022 г., постановена по внохд № 232/21 г. по описа на Апелативен съд - София и потвърдената с нея присъда № 260032 от 30.10.2020 г. по нохд № 1025/16г. на Софийски градски съд в частта по отношение на Р. К. Р. и ПРЕКРАТЯВА воденото срещу него наказателно производство, поради смъртта му.
ОСТАВЯ в сила въззивната присъда в частта спрямо подсъдимия И. Б., по отношение осъждането му за престъплението по чл.199, ал.2, т.3 от НК, осъществено на 30.03.2012 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: