Р Е Ш Е Н И Е

№ 9 гр. София, 11.04.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова

Петя Шишкова

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 1214/17г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба срещу решение № 237 от 29.05.2017г., постановено по ВНОХД № 454/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 18.11.2016г. по НОХД № 1301/16г. на Софийски градски съд. С атакуваните актове подсъдимият Т. С. Т. е признат за виновен в осъществено на 05.01.2015г. в [населено място] престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от пет години. Оправдан е по обвинението за осъществено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

С подадената жалба се иска оправдаване на подсъдимия, алтернативно – намаляване на наказанието му или връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се съображения за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и едностранчив анализ на показанията на свидетелите А., В., Н. и Б., необсъждане аргументите на защитата, че свидетелските показания от досъдебното производство са събрани в нарушение на закона, тъй като не е съществувала необходимост от разпит пред съдия в отсъствие на Т.. Твърди се, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви, а е заимствал изготвените от първата инстанция, както и че се е произнесъл по непредявено обвинение. Заявени са също и...