Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 1567 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кюстендил срещу решение № 272 от 23.12.2021г., постановено по адм. дело № 276 / 2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 1040-09-33/29.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил и потвърденото с него задължително предписание № ЗД-1-09-00911163/19.04.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ Кюстендил. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт.

Ответникът Д. - Я. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, представлявано от управителя Я. М., чрез пълномощник адв. П., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-09-33/29.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлено като неоснователно възражението на осигурителя Д.- Я. ЕООД гр. Кюстендил срещу задължително предписание № ЗД-1-09-00911163/19.04.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Кюстендил, с което на осигурителя е вменено задължение, в срок от 14 работни дни от получаването му, да заличи подадените данни с декларация, обр. № 1 за К. Г. за месеците септември 2020 г. - март 2021 г.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че на 01.09.2020 г. между Д.-Я. ЕООД и К. Г. е сключен трудов договор № 6/01.09.2020 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с който Грозданова е назначена на длъжност месач на пълно работно време - 8 часа, с месторабота Кюстендил и с основно месечно възнаграждение в размер на 610,00 лева. В договора е посочено, че работникът ще изпълнява задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, която е неразделна част от договора и е връчена на Грозданова срещу подпис. В същата са описани трудовите функции на заеманата длъжност, а именно: да следи за грамажа на изделията; да зарежда тестомесителните машини, да следи процеса за правилно протичане на замесването и др., като е предвидено, че длъжността взаимодейства с технолог, пекар, майстор продукция. В Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите (НАП) за назначения работник е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 01.09.2020 г.

Във връзка с постъпил сигнал № 1043-09-30/15.02.2021 г. от сектор Краткосрочни плащания при ТП на НОИ - Кюстендил по повод изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и майчинство на К. Г., със Заповед № ЗР-5-09-00882208/18.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Д.-Я. ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ - Кюстендил, като е определен срок от 15 работни дни от датата на връзване на заповедта, впоследствие удължен с още 21 работни дни със заповед № ВЗ-5-09-00894592/16.03.2021 г. В хода на проверката определеният контролен орган, на осн. чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е издал Задължителни предписания № ЗД-1-09-00885984/25.02.2021 г., с които изисква от осигурителя Д.-Я ЕООД да представи ведомости за периода от 09/2020 г. до момента, отчетни форми за явяване/неявяване на работа, трудово досие на К. Г., регистър на документите по чл. 3-5 от НПОПДОО, месечни оборотни ведомости за периода 09/2020 г. до момента и обяснение - декларация на управителя относно необходимостта от назначаване на К. Г..

В изпълнение на предписанията, осигурителят е изпратил исканите документи - разчетно-платежни ведомости, отчетни форми за явяване/неявяване на работа, трудовото досие на К. Г. и месечни оборотни ведомости, като на осн. чл. 44-46 от АПК, от управителя на Д. - Я. ЕООД - Я. М., е представено обяснение с вх. № 1043-09-30-1/05.03.2021 г., в което същият е посочил, че е назначил К. Г. на работа, тъй като е имал нужда от работник във фурната, който да работи с него и да го замества до м. март 2021 г., като Грозданова го е предупредила, че е бременна в първия месец, поради което от 02.12.2020 г. е назначил на работа друго лице Й. С.-Раковска. Проведена е кореспонденция с представител на дружеството. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-09-00894855/17.03.2021 г., получени от адресата на 22.03.2021 г., с които контролният орган указва на управителя на дружеството да се яви в ТП на НОИ - Кюстендил в предварително уговорен ден и час, за предоставяне на сведения с цел изясняване на фактическата обстановка във връзка с извършваната проверка, като е определен срок от 3 дни.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-09-00911129/19.04.2021 г., в който е посочено, че осигурителят Д.-Я. ЕООД е извършвал дейност през периода от месец септември до месец декември 2020 г., видно от месечни оборотни ведомости; че работодателят е подал Декларации, обр. 1 в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба Н-13/, като за К. Г. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съответстващи на разчетно-платежните ведомости и на таблиците за явяването/неявяването на работа за периода от месец септември 2020 г. до месец март 2021 г. и по така подадените данни, за лицата наети по трудов договор са внесени осигурителни вноски до месец октомври 2020 г.

На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е издадено Задължително предписание № ЗД-1-09-00911163/19.04.2021 г., с което е вменено задължение на Д.-Я. ЕООД в срок от 14 работни дни от получаването му, да заличи подадените данни с декларация, обр. № 1 за К. Г. за месеците септември 2020 г. - март 2021 г. Недоволно от разпореждането, дружеството го е оспорило по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ - Кюстендил, който с обжалваното пред Административен съд - К. Р. № 1040-09-33/29.07.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. С постановеното решение Административен съд - Кюстендил е отменил като незаконосъобразно Решение № 1040-09-33/29.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил и потвърденото с него Задължително предписание № ЗД-1-09-00911163/19.04.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Кюстендил.

От първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който от показанията на свидетелите се установява, че Грозданова е изпълнявала трудови задължения по процесното трудово правоотношение от момента на назначаването й до излизането й в отпуск поради временна неработоспособност, за което й е начислено и изплатено следващото й се трудово възнаграждение и са внесени дължимите осигурителни вноски. От тях се установяват местоположението на цеха за закуски в с. Скриняно, трудовите функции и работното време. След подробен анализ на доказателствата в съвкупност и поотделно решаващият съд приема, че е опроверган изводът на административния орган, че към релевантния момент К. Г. не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не е извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На основание гореизложеното съдът намира че процесното задължително предписание е издадено при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което както то, така и решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил за потвърждаването му, са материално незаконосъобразни.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда (КТ).

Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето.

По делото не е спорно между страните, че през релевантния период дружеството е осъществявало търговска дейност. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че сключеният между Д.-Я. ЕООД и К. Г. трудов договор съответства на изискванията за форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда /КТ/, като за него е подадено надлежно уведомление до НАП, в изпълнение разпоредбата на чл. 62 от КТ. Представени и приложени по преписката са разчетно-платежни ведомости, в които са отразени отработените дни и получените за положения труд заплати. Платени са дължимите осигурителни вноски за месеците септември и октомври 2020 г. Приложени са и отчетни форми за явяването/неявяването на работа, като данните в същите отговарят на начисленията в разчетно-платежните водомости, както е приел и административният орган. Не са установени различия между подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход за лицето и тези по ведомостите и отчетните форми за явяването/неявяването на работа.

От осигурителя е представена и типова длъжностна характеристика за длъжността месач, както правилно е приел решаващият съд. Същата е представена при обжалване на задължителните предписания по административен ред, а не в съдебното производство, каквото неправилно твърдение се съдържа в касационната жалба. Дадени са обяснения и показания с изложение на извършваната трудова дейност и местоработата. Свидетелските показания логично и безпротиворечиво описват местоположението на обекта, в който е изпълнявала трудовите си функции Грозданова, находящ се в с. Скриняно. Правилна е преценката на съда, че твърдението за наличие на противоречие между обясненията на управителя Миланов и показанията на свидетелите, досежно времето на полагания от Грозданова труд не се подкрепя от наличните доказателства, като доказателства за полаган нощен труд от нея липсват. Изтъкнатите от органа доводи за различие между мястото на работа, посочено в трудовия договор и в показанията на Грозданова не обосновават извод за липса на реално осъществявана от нея в полза на дружеството трудова дейност през посочения период. Приложени са подадените молби и заповеди за ползване на отпуск.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на посочени от съда материалноправни разпоредби, които са нарушени при издаването на процесния административен акт. Съдът изрично е посочил в оспореното съдебно решение относимите норми на чл. 10, ал. 1 от КСО и 1, т. 3 , изр. 1 от ДР на КСО, които е счел, че са неправилно приложени от административния орган във връзка със спора, относно наличието или липсата на реално осъществена трудова дейност.

Касационният довод за необоснованост се преценява като неоснователен. Решаващият съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и е подвел фактите под вярната правна квалификация. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона.

Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, своевременно направеното искане за присъждане на разноски на от ответника по касация Д. - Я. ЕООД, гр. Кюстендил следва да бъде уважено като основателно. Въз основа на представените доказателства за реалното им извършване /договор за правна защита и съдействие кочан № 200 / Сер. КН № 6860/, разноските за възнаграждение за един адвокат се определят в размер на 400 лева, като следва да възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пред. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 272 / 23.12.2021 г., постановено по адм. дело № 276 /2021 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Кюстендил да заплати на Д.-Я. ЕООД, представлявано от управителя Я. М., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, [улица]съдебни разноски в размер на 400 лева (четиристотин лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ