№ 445

гр.София, 04.12.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и девети ноември в състав:Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4366 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 743/ 28.09.2018 г. по гр. д. № 1424/ 2018 г., с което Върховен касационен съд на Република България, IV-то отд. на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. В. Д. срещу решение № 391/ 24.11.2017 г. по гр. д. № 1386/ 2017 г. на Старозагорски окръжен съд.

Определението се обжалва от Н. В. Д. с довод, че предходният състав на ВКС е приложил неправилно чл. 61, ал. 2 ГПК, отменен, но в сила към подадената касационна жалба, а с това – и неправилно е приел, че е просрочена.

Ответникът [община], ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна.

Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), подадена от легитимирана страна (жалбоподател е ищецът по предявените искове, чието право на касационна жалба предходният състав на ВКС е отрекъл), в компетентност на настоящия, „друг състав“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, при спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната допустимост и редовност. Частната жалба е основателна по следните съображения:

Преписът от въззивното решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ на Н. В. Д. срещу [община], е връчен надлежно на жалбоподателя на 19.12.2017 г. чрез неговия адвокат (чл. 7, ал. 2, вр. чл. 39 ГПК)....