№ 191

Гр.София, 25.03.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари 2024г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Петя Колева

при секретар Г. И. и с участието на прокурора от ВП Н. Л. като изслуша докладваното от съдия Шишкова к. д. № 1177/23г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия К. К. против решение № 206 от 14.11.2023г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 286/2023г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Твърди се, че апелативният съд не е изложил собствени съображения, а е възпроизвел дословно мотивите към присъдата, че е игнорирал доказателствата за предназначението на стоките, с които подсъдимият е преминал границата, както и за честотата на пътуванията му. Претендираното нарушение на материалния закон се изразява в неправилна квалификация на деянието като такова по чл.242, ал.1, б.“д“, вместо по чл.251, ал.1 от НК. Явната несправедливост на наказанието според защитника произтича от обстоятелството, че не е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. Направено е искане за отмяна на решението, оправдаване на К. по повдигнатото обвинение и преквалифициране на деянието.

В съдебно заседание защитникът поддържат жалбата.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна.

С присъда № 13 от 07.04.2023г., постановена по НОХД № 536/2022г., Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия К. К., роден в Р. Т. гражданин на Федерална република Германия, живущ във Федерална република Германия, за виновен в това, че 07.08.2022г. през ГКПП „К. А. , с лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х1“, пренесъл през границата на страната без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, а именно 51 бр. златни гривни, 2бр. колиета и синджир с общо нетно тегло 1 980,50гр. на стойност 249 543лв. и на основание чл.242, ал.1, б.“д“, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 10 000лв. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за тригодишен изпитателен срок. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. С решението на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена изцяло.

Преимуществено аргументите на касатора са насочени срещу аналитичната дейност на съда. Твърди се, че не са надлежно обсъдени наличните доказателства за това, че златните бижута не са предназначени за търговия, в резултат на което съдът е направил погрешен фактически извод. Оплакването е основателно. При установяване на обстоятелството, че накитите се пренасят през границата с търговска цел, апелативната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения.

По спорния въпрос съдът се е обосновал с „количеството и асортимента“ на изделията и високата им стойност, които според него сочат, че стоките се пренасят за търговия. Безспорно, златните бижута са много, но броят им не изключва възможността да са предназначени за сватбен подарък и дори да бъдат носени едновременно от булката. Опаковани са в шест пакета. Преобладаващото количество са тънки гривни, обичайно носени по няколко. В този смисъл, обстоятелствата, на които се е позовала въззивната инстанция не са достатъчни да докажат по безспорен начин търговско предназначение на изделията. В резултат на установяването им възниква единствено предположение, и като е основал фактическия си извод на него, Пловдивският апелативен съд е нарушил на чл.303, ал.1 от НПК.

Друго отменително основание е нарушаването на презумпцията за невиновност. Не са спазени правилата на чл.103 от НПК за разпределение на доказателствената тежест в наказателния процес. Прокуратурата не е подкрепила с достатъчно доказателства твърдението, че предмет на престъплението са стоки за търговски цели, а подсъдимият К. К., независимо че не е бил длъжен да доказва невинността си, е предоставил и е участвал активно в събирането на многобройни доказателства, които сериозно разколебават обвинението. Благодарение на неговите процесуални усилия е установено, че работи като строител и консултант по недвижими имоти, а не търгува със злато, че не пътува регулярно до Турция, за да доставя стоки, а ходи на почивка и се среща с роднини по време на ваканцията на децата, обикновено веднъж в годината. Заявил е, че златото е за сватбен подарък още в момента на митническата проверка на граничния пункт и позицията му е останала непроменена. Тя е в пълно съответствие с показанията на свидетелите М. С., Ф. С. и Х. Ю.. Превратно показанията на М. С. са интерпретирани в смисъл, че опровергават версията на подсъдимия. Той не е знаел, че златото е в куфара на брат му, но е бил добре информиран за предстоящата сватба в семейството и своевременно е потвърдил казаното от подсъдимия на митническите служители.

Защитата е поставила под съмнение извода, че големият брой на бижутата сочи на търговска цел, като е въвела тезата, че количеството и значителната им стойност се обясняват с факта, че подаръкът не е индивидуален, а от няколко мъже от семейството /подсъдимия, двама от братята му и баща им/. Гривните са подбрани със сходни мотиви, за да се отличават от подарените от другите семейства. Освен с показанията на цитираните трима свидетели, това твърдение е подкрепено и с документ за заплащане на част от цената в размер на 650 000 турски лири от Ф. С.. Събрани са доказателства и за съществуването на източен обичай за даряване на булката със злато, което по-късно да служи като капитал на младото семейство. В този смисъл са показанията и на главния митнически инспектор Т. М..

Съдът е отхвърлил обясненията на подсъдимия като недостоверни, поради противоречия в тях и в показанията на братята му по повод личността на младоженците. Тези противоречия са били своевременно констатирани от първата инстанция и са преодолени, като е изяснено, че младоженецът е внук на първи братовчед на баща им, а объркването е възникнало защото се обръща към него с „дядо“.

От изложеното е видно, че подсъдимият е изградил стройна защитна теза, която съдът вместо да обсъди надлежно, е приел за опровергана от предположение, базирано на броя и стойността на накитите. Най-малкото е следвало да констатира наличието на съмнение по въпроса за предназначението на стоките, което да съобрази в полза на подсъдимия или да положи усилия да отстрани. В тази връзка следва да се отбележи, че съобщените от К. К. и близките му факти са проверяеми. Известни са имената на младоженците, времето и мястото на сватбата, и съдът разполага с необходимите данни за изискване на информация дали действително такава сватба се е състояла и дали младоженецът има родствена връзка с подсъдимия.

Посочените процесуални нарушения следва да бъдат отстранени, като решението бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да изясни предназначението на пренасяните през границата стоки по предвидения в НПК ред.

За пълнота на изложението следва да бъдат дадени указания за правилното приложение на закона във връзка с искането на защитника за преквалифициране на деянието като такова по чл.251, ал.1 от НК. С изменение на Наказателния кодекс, ДВ, бр.82 от 2023г. в сила от 23.09.2023г., недекларирането на пренасяни през границата на страната изделия от благородни метали в особено големи размери е декриминализирано. Отпаднали са и разпоредбите от Валутния закон, въвеждащи изискване за деклариране пред митническите органи на благородните метали, скъпоценните камъни и изделията от тях. Така националното законодателство е приведено в съответствие с Регламент (EC)2018/1672. Към момента контрол върху внасянето на благородни метали в страните – членки е предвиден само, доколкото попадат в категорията стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност. Такива са стоките с голямо съотношение между стойност и обем, за които има лесно достъпен международен пазар, и е възможно да бъдат превърнати във валута при сравнително ниски трансакционни разходи. Обикновено са в стандартен вид, с възможност за бърза проверка на стойността им. Златото представлява такава стока само, когато е във вид на монети със съдържание на метала най-малко 90%, както и когато е под формата на кюлчета, късове или буци с чистота най-малко 99,5%. С оглед актуалното законодателство и разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, предложената в касационната жалба преквалификация на деянието е недопустима.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя решение № 206 от 14.11.2023г., постановено по ВНОХД № 286/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: