Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

гр.София, 25 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурор Божидар Джамбазов

като изслуша докладваното от съдия Д. А. наказателно дело № 1080 от 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. И., подадена чрез неговия защитник, против решение № 122 от 25.08.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 190/2023г.

С касационната жалба се навеждат доводи, касаещи касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Защитникът счита, че съдът след като е направил правилния извод, че подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 88а от НК за всичките си осъждания, е следвало да отрази това обстоятелство и да намали размера на наложеното наказание. Акцентира се върху личността на пострадалата, която била изцяло на издръжка на подсъдимия и употребявала често алкохол. Възразява се срещу извода на АС-Варна, че изразеното от подс.И. съжаление е декларативно. Също така се заявява недоволство и от липсата на произнасяне от инстанциите по същество относно приложимостта на чл. 66 от НК. Атакува се и гражданско-осъдителната част на въззивното решение с твърдение за недоказаност на гражданските искове по основание и размер. Отправя се искане за намаляване на наложеното наказание и отхвърляне на гражданските искове.

В срока за обжалване е постъпило и допълнение към подадената касационна жалба. С него се прави уточнение относно изричната воля на подсъдимия, а именно, че не поддържа жалбата си в частта, касаеща гражданските искове. В останалата част с допълнението се преповтарят изложените в касационната жалба аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба и допълнението към нея. Заявява, че не атакуват решението в гражданско-осъдителната му част и отправя искане, в случай че ВКС намери въззивния акт за необоснован в тази част, да го отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подчертава, че наказанието е справедливо с оглед многобройните осъждания на дееца(„независимо от правните последици за това“), проявената жестокост от подсъдимия по време на извършване на процесното деяние, както и поради безразличието, с което се е отнесъл към пострадалата след това.

Подсъдимият и гражданските ищци редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 17 от 03.04.2023г. Окръжен съд – Варна е признал подсъдимия И. П. И. за виновен в това, че на 09.03.2020г. в [населено място] вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. П., която телесна повреда се изразява в гръдна травма и развилите се във връзка с нея усложнения – гнойни възпалителни процеси в дясната плеврална кухина, гноен перикардит, сепсис, която средна телесна повреда обвиняемият нанесъл на пострадалата чрез удари с ръце и крака, вследствие на което тя починала на 05.04.2020г., поради което и на основание чл.124, ал.1, пр. 2 от НК и чл.58а от НК е му наложил наказание три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият И. И. е бил осъден да заплати на граждански ищци Б. П. П. сумата от 100 000лв. и на Д. Д. сумата от 150 000лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като е хвърлил исковете до пълните им предявени размери, съответно от 150 000лв. и 200 000лв.

С присъдата съдът се произнесъл по приложението на чл. 59 от НК, веществените доказателства, разноски и държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.

По жалба на подсъдимия било образувано в. н.о. х.д. № 190/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение от 25.08.2023г. съдът изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част, като е намалил размера на присъденото на Д. Д. обезщетение от 150 000лв. на 25 000лева. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е допустима.

На първо място, следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Производството е образувано по жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му. С допълнение към касационната жалба e направено уточнение, че касаторът не поддържа жалбата си в частта, с която се атакува гражданско-осъдителната част на решението. С оглед разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК касационната инстанция не извършва служебна проверка на въззивния съдебен акт в цялост, а го проверява само в обжалваната част, поради което настоящият състав не дължи произнасяне по първоначално заявената претенция относно гражданските искове.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази диференцирана процедура наказанията подлежат на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. В настоящия случай първостепенният съд е определил наказание на подс.И. И. в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години, което е било потвърдено с въззивното решение.

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, апелативната инстанция е възприела за правилно отчетени част от смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, установени от окръжния съд, но е изразила несъгласие с някои от приетите обстоятелства и е направила съответните корекции. Сред тези, които е ревизирала е и съдебното минало на подсъдимия. Във връзка със съдимостта на подс.И. първостепенният съд е приел, че той следва да се счита за осъждан към момента на деянието, което е отегчаващо вината обстоятелства. От своя страна въззивната инстанция е направила констатация, че съгласно разпоредбата на чл.88а от НК е налице „реабилитация по чл.88а от НК за всички осъждания“, поради което той следва да се счита за неосъждан. В касационната жалба се акцентира на този факт, като се твърди, че това обстоятелство е следвало да се „отрази“ върху размера на наложеното наказание лишаване от свобода в насока на неговото намаляване, както и да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. В принципен аспект правилно е становището на апелативния съд относно последиците от приложението на института на реабилитацията, но също така следва да се посочи, че той е направил горната констатация, без да аргументира този си извод. Обремененото съдебно минало на подсъдимия, включващо множество осъждания е изисквало съдът да изложи аргументи защо приема, че подсъдимият следва да се счита за неосъждан, като обсъди предпоставките на чл.88а от НК за настъпване на пълна реабилитация, на която разпоредба се е позовал. Въпросът за съдимостта на подсъдимото лице е сред съществените по всяко наказателно производство, като в случая е без значение дали това би довело до промяна на крайния извод относно размера на наказанието, както и без оглед на принципно правилната позиция на въззивната инстанция, че наличието на двете формални юридически предпоставки по чл.66 от НК не изискват задължително приложението на условното осъждане, както е сторено.

Необходимостта от ясни мотиви, досежно волята на съда, касателно изводите, включително относно съдимостта е задължително, тъй като противното просто е заявено становище. Това е особено необходимо, когато въззивният съд ревизира някои от изводите на първата инстанция. Когато мотивите на съда са непълни, неясни или противоречиви ще е налице съществено процесуално нарушение. Непълнота ще има и когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно дори само някои свои изводи, в случая приетата за настъпила пълна реабилитация. Също така порок в мотивите има и когато те съдържат предположения. Соченото съществено процесуално нарушение е не само от категорията на съществените, но и на абсолютните такива, за които касационният съд следи служебно.

От свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че той е осъждан многократно с влезли в сила присъди по дванадесет наказателни производства, като единадесет от тях са преди извършване на деянието по настоящото дело и те са значимите в преценката за съдимостта му. За да се приеме, че лицето е неосъждано е необходимо реабилитацията да е настъпила по отношение на всички осъждания. Данните за съдимостта на подс.И. сочат, че са били направени няколко групирания на наказанията по предходните осъждания, които съответно редуцират броя на осъжданията. По делото са налице данни относно времето на изтърпяване на наказанията по н. о.х. д. № 397/2006г., н. о.х. д. № 30322/2009г., н. о.х. д. № 30171/2011г. и н. о.х. д. № 30025/2014г., всички на РС-Монтана, за които е настъпила пълна реабилитация на основание чл.88а от НК. По тези производства И. е бил осъден за умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода, като определените му наказания са били лишаване от свобода за срок до една година или пробация и лишаване от право да управлява МПС. Последното наказание „лишаване от свобода“ е било изтърпяно на 28.12.2012г., а последното наказание „пробация“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са били изтърпяни на 06.02.2015г. и предпоставките на чл. 88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 82, ал.1, т.4 от НК са настъпили към 28.12.2017г.

По н. о.х. д. № 30034/2014г. РС-Монтана, И. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за което му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Разпоредбата на чл.88а от НК намира приложение и по отношение на наказанието „глоба“, дори когато то не е изпълнено, така както е приел ВКС в ТР № 2 от 28.02.2018г., постановено по тълкувателно дело № 2/17г. на ОСНК. В случая обаче нито първостепенният, нито въззивният съд са събрали данни относно това, кога и дали е изпълнено наложеното наказание „глоба“, издаден ли е бил изпълнителен лист, образувано ли е било изпълнително производство за принудителното й събиране и ако да – кога и какви действия по изпълнението са предприемани. Отговорите на тези въпроси, разгледани в светлината на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС, са от особена важност при преценката дали деецът ще се счита за осъждан/неосъждан към момента на извършване на процесното деяние - 09.03.2020г., тъй като всяко действие по изпълнение на наказанието води до прекъсване на изпълнителската давност по чл.82 от НК, след което започва да тече нов срок. Също така принципно съдебното минало на подсъдимия е значимо и при преценка за приложимостта института на условното осъждане. Настоящият състав е лишен от възможност да прецени дали изводите на съда, че по отношение на подсъдимия е настъпила пълна реабилитация, са правилни, респективно да обсъди доводите на касатора досежно справедливостта на наложеното наказание. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за отстраняване на посочените по-горе нарушения на процесуалните правила. От своя страна това не изисква обсъждане на останалите доводи в жалбата относими към определянето на наказанието, тъй като следва да бъде дадена възможност на въззивния състав при новото разглеждане на делото да формира свое независимо и обективно вътрешно убеждение по въпросите на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.5 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 122 от 25.08.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в. н.о. х.д. № 190/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: