Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

РУМЯНА Л. С. при секретар

А. К. и с участието на прокурора

А. А. изслуша докладваното от председателя

Б. Ц. по административно дело № 172/2026 г. Производството е по гл. ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Т. срещу решение № 9275/28.10.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1304 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против обективиран в протокол № 5202150523/14.05.2024г. отказ на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва решаващите изводи на съда за наличие на спор за вещни право, като основание да се откажи обработването на декларацията му за промяна на обстоятелства за имот, придобит в режим съпружеска имуществена общност преди промяната на този режим на общност в законов режим на разделност. Навежда доводи за правното действие на декларациите по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ и за действието по време на избрания режим на разделност. Цитира актове от текущата практика на МКС и на ВАС. Иска отмяна на обжалваното решения и на оспорения индивидуален административен акт и връщане на преписката на компетентния орган от общинската администрация с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – кмета на О. Б. отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

П. А. съд Бургас е оспорен отказът на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, обективиран в протокол № 5202150523/14.05.2024г., да обработи декларация на И. Т. по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5202150523/10.05.2024г.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу оспорения акт.

По установяванията на съда Т. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ 5202054790 за придобиването на недвижим имот в гр.Бургас, [жк], [улица] режим на съпружеска имуществена общност, като в таблица № 1 са вписани като собственици И. Т. и съпругата му М. Т. при дялове в съсобствеността по 1/2 идеална част. С коригираща декларация вх.№ 5202150523 от 10.05.2024г. Т. поискал промяна в декларираните обстоятелства с вписването му като единствен собственик на придобития имот с дата на промяна в обстоятелствата- 31.12.2024г. Вписването било обосновано с промяна на избрания режим на имуществените отношения от режим на общност в режим на разделност, регистрирана на 21.07.2023 г. Отказът на администрацията да обработи коригиращата декларация на Т. бил мотивиран със съобразяване в указанията в образеца на декларацията по чл. 14 ЗМДТ в хипотезата на деклариране на съсобствен имот, недопустимото обработване на декларацията в полза на единия от съсобствениците и отсъствието на компетентност у административния орган да решава вещноправни спорове.

Съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен административен орган, във формата за действителност, с дължимото съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целите на закона. Според съда, заявената в декларацията от 10.05.2025 г. промяна е за обстоятелството относно собствеността върху облагаемия имот, като за единствен собственик се заявява И. Т.. Обстоятелството, обуславящо корекцията е промяната в законовия режим на имуществени отношения от 21.07.2023 г., а искането е промяната да се отрази от 31.12.2023 г. Съпругата на Т. изразила несъгласие с търсената промяна по партидата на имота и отписването ѝ като собственик. Съдът е определил противоречието в тезите на жалбоподателя и заинтересованата страна (неговата съпруга) относно действието във времето на новоизбрания режим на имуществени отношения като спор, за чието разрешаване са компетентни гражданските съдилища. Отрекъл е да е обвързан от цитираното от жалбоподателя решение, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Обосновал е включването в обхвата на проверката на коригиращите декларации от длъжностните лица от общинската администрация и на доказването на промяната относно собствеността или ползването на облагаемите имоти, като при това се преценявала единствено редовността от външна страна на титула за собственост. В случая част от преписката бил само нотариален акт легитимиращ двамата съпрузи като собственици без да се твърди сделка за последващо разпореждане с имота в полза на единия съпруг. Позоваването на режима на разделност, приложен към момента на подаване на коригиращата декларация, не установявало промяна в обстоятелства за притежаваните до този момент вещни права, което да породи задължение за административния орган да заличи другия собственик от партидата на имота. Решението е правилно.

Касационният съдебен състав възприема решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановения от него съдебен акт (вж. чл. 21, ал. 2, изр. 2 АПК).

Неоснователен е доводът на касатора за противоречие на съдебния акт с материалния закон заради пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се основава на съдържанието на административния акт твърдението на касационния жалбоподател за възприети от административния орган неясноти в декларацията му, чието преодоляване следвало да се осъществи по реда на чл. 103 ДОПК. Всъщност по сочения ред се отстраняват несъответствия при декларирането между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните получени от органите по приходите от трети лице или администрации. Не представлява установяване на несъответствие отказът на административния орган да приеме за осъществена промяната на обстоятелствата от декларацията по чл. 14, ал. 5 ЗМДТ (ред от ДВ бр. 98 от 2018 г.), и така да отрече правото на декларатора да се отрази промяната по партидата на имота на данните, въведени по декларацията за придобиването му.

С арг. от чл. 15, ал. 2 ЗМДТ релевантен за промяната на субекта на задължението е фактът на промяната на собствеността или ползването, а не декларирането на промяната по реда на чл. 14, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 98 от 2018 г./. Като обстоятелство от значение за определянето на данъка, промяната на собствеността следва да се декларира пред общинската администрация (вж. чл. 14, ал. 5 вр. с ал. 1 ЗМДТ в сочената редакция). Администрацията дължи проверка на декларациите, като обхватът на проверката включва и документите, въз основа на които имотът се притежава или се ползва (вж. чл. 18, ал. 1, изр. 2 ЗМДТ, ред. ДВ бр. 98/2018 г.). Ако документи за правата не са представени или представените не легитимират посочените в декларацията лица като притежатели на права, придаващи им качеството ДЗЛ по чл. 11 ЗМДТ за данъка върху недвижимите имоти, то отразяването на обстоятелството за собствеността или за промяната на това обстоятелство по партидата на съответния облагаем имот е недължимо.

Неправилно касаторът определя правното значение на несъгласието на съпругата със заличаването ѝ като съсобственик от партидата на облагаемия имот. То съдържа имплицитно утвърждаване на съответствието на отразеното по партидата с действителното правно положение, а то е несъвместимо с правното твърдение на Т. за своенето от него на имота като единствен собственик. Спорът относно права е правен спор. Спорът за вещни права е подведомствен на общите съдилища (вж. чл. 14, ал. 1 ГПК). В обхвата на решението по този спор е дали от сочените в касационната жалба юридически факти – на придобиването на имота в режим СИО и последващата промяна на режима на имуществените отношения в такъв на разделност възниква правната последица на консолидиране на правото на собственост у един собственик. Това изключва допустимостта на спора за материално право от административния орган (арг. и от чл. 31, ал. 4 АПК).

Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на О. Б. (арг. от 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 511.29 евро на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Превалутирането и закръгляването на разноските е по реда на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9275/28.10.2025 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1304 по описа за 2025 г.

ОСЪЖДА И. Р. Т. да заплати на О. Б. разноски за касационното съдебно производство в размер 511.29 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ К. С.