ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730
София, 22.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 313 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Ц. Д. - чрез адв. Д. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Определение № 1346/18.12.2023 г., постановено по т. д. № 1426/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което - като образувано по недопустим иск по чл. 47 ЗМТА, е прекратено т. д. № 1426/2023 г. по описа на ВКС, ТК, І т. о.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, тъй като незаконосъобразно ВКС, в предходния си съдебен състав, е достигнал до правния извод, че е недопустим предявеният иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение – като постановено по симулативен процес. Счита, че е допустимо по общия исков ред да се установява нищожност и на арбитражно решение, постановено в симулативен процес - на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Установява се, че с обжалваното определение първият съдебен състав на ВКС е оставил без разглеждане исковата молба за обявяване на основание чл. 47 ЗМТА на процесното арбитражно решение за нищожно като постановено в симулативен процес, тъй като е приел, че нито в общия исков процес, нито в производството по чл. 47 ЗМТА е допустимо да се установява нищожност на арбитражно решение – като постановено по симулативен процес. След като е извършила историческо тълкуване на уредената в тази разпоредба правна възможност арбитражно решение да бъде обявено за нищожно, тази съдебна инстанция е изяснила, че съгласно действащата редакция на чл. 47 ЗМТА е допустимо установяване нищожност на арбитражно решение само при един негов порок - когато то е постановено по правен спор, който не е арбитрируем, т. е. извън правораздавателната власт на арбитража (арг. чл. 47, ал. 2 ЗМТА). Позовавайки се на формирана съдебна практика (Определение № 133/12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1459/2019 г., I т. о., ТК и Определение № 192/8.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2366/2019 г., II т. о., ТК), решаващият съд е достигнал до правния извод, че производството по чл. 47 ЗМТА е специално, поради което е изключено приложението на общите нормативни правила, включително и тези, които уреждат правната възможност за безсрочно предявяване на искове за обявяване на влязло в сила решение за нищожно.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тези правни съждения на първата съдебна инстанция.
Съобразно целите на закона – да се уреди правна възможност на страните по частноправен спор да учредят (въз основа на арбитражно споразумение – арг. чл. 1 ЗМТА, във вр. с чл. 7 ЗМТА) правораздавателна власт на недържавен орган, който да разгледа и разреши в едноинстанционно производство породения спор, като неговият акт да се ползва със стабилитета на силата на пресъдено нещо, в чл. 47, ал. 1 ЗМТА законодателят изчерпателно е регламентирал основанията, при пораждането на които арбитражното решение. може да бъде отменено. С разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, приета през 2017 г. (ДВ, бр. 8/2017 г.), е регламентирана правна възможност и за прогласяване нищожността на арбитражното решение, но само когато то е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Следователно, по отношение на този иск е изключена правната възможност, уредена в разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение – тя е приложима единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения (именно с цитираното в частната жалба Решение № 50239/18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4528/2021 г., IV г. о., ГК е обявено на основание чл. 26 ЗЗД за симулативно не арбитражно, а съдебно решение).
Както бе изяснено, арбитражното производство, вкл. и оспорването на арбитражното решение при предпоставките на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА е предмет на специална регламентация, поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в ГПК, не са приложими.
Тъй като предявеният иск за установяване на нищожността на процесното арбитражно решение се основава не на правното твърдение, че решеният с него правен спор е бил неарбитрируем (арг. чл. 47, ал. 2 ЗМТА), а защото то е било постановено по симулативен процес, при съобразяване на обстоятелството, че основанията за отмяна, респ. за обявяване нищожността на арбитражните решение са изчерпателно уредени в чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА, е недопустимо ВКС да разглежда предявен установителен иск за обявяване нищожност на процесното арбитражно решение – като постановено по симулативен процес. В случай че с това решение имуществените права на ищцата са увредени, тя разполага с правната възможност да предяви отменителен иск по чл. 135 ЗЗД.
Поради тези правни съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно трябва да бъде потвърдено.
О. О. не е недопустимо, тъй като то е постановено при възникването на всички абсолютни процесуални предпоставки, респ. при липсата на процесуалните пречки (относителните процесуални предпоставки), обуславящи преценката на съда за допустимост на сезиращата го искова молба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1346/18.12.2023 г., постановено по т. д. № 1426/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.