Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 2116 от 26. 08. 2019 г. по в. гр. д. № 5398/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, е обезсилено решение № 3660 от 6. 06. 2018 г., поправено с решение от 8. 10. 2018 г. по гр. д. № 10322/2015 г. на СГС, ГО, 16 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Софийски имоти“ АД, гр. София, против Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор за замяна на недвижими имоти от 16. 12. 2002 г., сключен с н. а. №. ... г., на следните недвижими имоти: 1. реална обособена част с приблизителна площ от 537 кв. м. от шести етаж с площ от 1023, 20 кв. м. от сграда с идентификатор. ..., която реална обособена част съдържа следните помещения: коридор с фоайе, стълбищна клетка, кабинет на изпълнителния директор, стая за почивка на директора, тоалетна, преддверие и стая за секретарка, обслужващ коридор към стаята за почивка на директора и санитарен възел, офис, склад, гардероб и тоалетна към кабинета на съвета на директорите, кабинет на съвета на директорите, зала за заседания на борда, пет работни помещения, тоалетни, бюфет, склад, склад-архив, коридор, склад, работно помещение; 2. реална обособена част с приблизителна площ от 252 кв. м. от седмия терасовиден етаж с площ от 679, 50 кв. м. от сграда с идентификатор. ..., която реална обособена част съдържа следните помещения: коридор с фоайе, стълбищна клетка, блок санитарни възли, зала за експозиции, техническо помещение към нея, пет работни помещения, и е прекратено като недопустимо, на осн. чл. 299 ГПК, производството по делото в частта по този иск. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Софийски имоти“ АД, гр. София, против Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик, на основание придобивна давност, на описаните по-горе недвижими имоти.

Въззивното решение е обжалвано изцяло от „Софийски имоти“ АД, чрез процесуалния представител адв. С. К.. Излагат се съображения за неправилност на решението в частта, с която е постановено частично обезсилване и прекратяване на исковото производство, поради допуснати нарушения на чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 299 ГПК. Поддържа се неправилност на решението и в останалата му част, поради допуснато нарушение на чл. 133, вр. чл. 131 ГПК и неспазване принципите на диспозитивното начало, състезателното начало и равнопоставеност на страните, поради противоречие с чл. чл. 115, б.“ж“ и 116, б. „в“ ЗЗД и на чл. 79 ЗС, както и поради необоснованост на извода относно началния момент на установяване на владението от ищцовото дружество. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Ответната страна по касационната жалба Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Б. В., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Софийски имоти“ АД, гр. София, против Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик, на основание договор за замяна, на процесните недвижими имоти, съставът на апелативния съд е приел, че с решение № 888 от 4. 07. 2008 г. по гр. д. № 3965/2007 г. на ВКС, 2 г. о., е уважен предявен от Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, против „Заводпроект“ ЕООД, гр. София, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху процесните недвижими имоти. В хода на това исково производство „Заводпроект“ ЕООД е прехвърлило собствеността върху имотите на „Софийски имоти“ АД.Ита молба е била подадена на 7. 04. 1999 г. и не е подлежала на вписване (изменението на чл. 112 ЗС, направено с пар. 12 ПЗР ЗКИР, влиза в сила от 1. 01. 2001 г.). Вписването на исковите молби, с които се предявяват искове за собственост, имат оповестително, а не и защитно действие и няма значение за обвързаността от силата на пресъдено нещо на третото лице-приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК. Приобретателят се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК. В отношенията между „Заводпроект“ ЕООД и Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“ е установено със сила на пресъдено нещо, че сдружението е собственик на процесните имоти. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК „Софийски имоти“ АД е обвързано от силата на пресъдено нещо на това решение. Правото на собственост на сдружението е установена със сила на пресъдено нещо по отношение на праводателя на ищеца и по отношение на ищеца „Софийски имоти“ АД, респ. правата на праводателя на последното са отречени със сила на пресъдено нещо, а разпоредбата на чл. 299 ГПК забранява пререшаване на спора.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Софийски имоти“ АД, гр. София, против Сдружение „Федерация на научно-техническите съюзи в България“, гр. София, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че „Софийски имоти“ АД, гр. София, е собственик на процесните недвижими имоти на основание придобивна давност, съставът на въззивния съд е приел, че дружеството е установило фактическа власт върху процесните имоти най-рано в края на 2002 г. В полза на същото не е текла придобивна давност по време на висящността на производството, образувано по иска на сдружението срещу праводателя на ищеца „Заводпроект“ ЕООД, съгласно чл. 115, б.“ж“ ЗЗД. При прехвърляне на спорното право във висящия процес тези правни последици настъпват и за приобретателя, който има същото правно положение по отношение на ищеца и на спорното право като своя праводател. Придобивната давност е спряла да тече както по отношение на ответника по ревандикационния иск, така и по отношение на третото лице, придобило имота от ответника в хода на висящия процес по чл. 108 ЗС. Искът по чл. 108 ЗС е уважен със съдебно решение влязло в сила на 4. 08. 2007 г. и за „Софийски имоти“ АД придобивна давност е започнала да тече най - рано от 4. 07. 2008 г. Дружеството е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (придобило е имота на годно правно основание, без да знае, че праводателят не е собственик, както и че правото на собственост на праводателя е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо; презумпцията за добросъвестност не е оборена), поради което би могло да придобие правото на собственост с изтичане на кратката петгодишна придобивна давност, т. е. към 4. 07. 2013 г. Прието е, че придобивната давност е прекъсната на 23. 03. 2012 г. и на 1. 06. 2015 г. (с подаване на молби от Сдружение „ФНТСБ“, София, до съдебния изпълнител за извършване на въвод във владение на имота срещу „Заводпроект“ ЕООД и срещу „Софийски имоти“ АД). От 1. 06. 2015 г. до предявяване на иска на 7. 08. 2015 г. петгодишният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС не е изтекъл. По тези съображения е прието, че „Софийски имоти“ АД не е придобило правото на собственост върху спорните имоти по давност.

Във връзка с въззивното решение в частта му обезсилваща първоинстанционното решение в частта по иска за собственост, основан на договор за замяна, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставя въпрос, свързан с приложението на чл. 121 ГПК отм., съотв. чл. 226 ГПК – обвързан ли е от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иск по чл. 108 ЗС, приобретателят на правото на собственост, придобил спорния имот от ответника по иска, на договорно основание, в хода на исковото производство по чл. 108 ЗС, ако исковата молба по иска по чл. 108 ЗС не е била вписана (въпрос № 11). Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 281 от 29. 10. 2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на ВКС, 1 г. о.

Противоречие не е налице.

В решение № 281 от 29. 10. 2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на ВКС, 1 г. о. е прието, че приобретателят на спорното право няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението само ако е придобил имота преди вписване на исковата молба, ако тя е подлежала на вписване съгласно чл. 114 ЗС. Изводът е аргументиран с разпоредбата на чл. 114 ЗС, която касае вписване на искови молби по конститутивни искове, което вписване има не само оповестително, но и защитно действие.

В настоящия случай въззивният съд е приел, че исковата молба по чл. 108 ЗС не е подлежала на вписване. Вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС има само оповестително действие и наличието или липсата на вписване няма значение за обвързаността от силата на пресъдено нещо на решението на третото лице - приобретател на имота от ответника по иска в хода на исковото производство.

Това становище е съобразено и с практиката на ВКС, формирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 52 от 23.07. 2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 88 от 29. 07. 2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 27 от 24. 02. 2012 г. по гр. д. № 845/2011 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 68 от 20. 02. 2012 г. по гр. д. № 719/2011 г., 1 г. о., решение № 121 от 11. 04. 2011 г. по гр. д. № 1400/2009 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 1229 от 9. 03. 2009 г. по гр. д. № 5349/2007 г. на ВКС, 2 г. о. и др. В същите се приема, че вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС има оповестително действие (осигурява гласност на спора), но не и защитно действие (не дава защита на правото на собственост на третото лице, придобито с акт вписан преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС, срещу действителния собственик на имота). Вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е без значение за обвързаността на третото лице-приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК, съотв. на чл. 121 ГПК отм. от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по чл. 108 ЗС. Влязлото в сила решение, с което искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право от ответника, че ищецът, а не ответникът – праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба по ревандикационния иск е била вписана.

Във връзка с въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта по иска за собственост, основан на придобивна давност, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на възражение за спиране и/или прекъсване на придобивната давност, направено от ответника след срока за отговор на исковата молба.

2. Нарушено ли е диспозитивното, служебното и състезателното начало в гражданския процес, ако въззивната инстанция е приела спиране/прекъсване на течението на придобивния давностен срок въз основа на осъществяването на факти, които са установени по делото, но не са посочени от ответника като обстоятелства спиращи или прекъсващи давността.

3. Прекъсва ли придобивната давност искане за въвод във владение на недвижим имот, направено в изпълнителното производство, ако със същото не е индивидуализиран обектът на въвода, не е внесена държавна такса, направено е под условие.

4. Прекъсва ли придобивната давност искане за въвод във владение на недвижим имот, направено в изпълнителното производство, по отношение на трето невладеещо лице - праводател на действителния владелец.

5. Наличието на висящ процес по иск за собственост спира ли течението на придобивния давностен срок, а влязлото в сила решение уважаващо иска за собственост прекъсва ли течението на придобивния давностен срок по отношение на трето лице –правоприемник на правото на собственост върху имота от ответника по иска по чл. 108 ЗС и добросъвестен владелец на имота.

6. Добросъвестният владелец – приобретател във висящ процес има ли същото материалноправно и фактическо положение като своя праводател по отношение на ищеца в делото за ревандикация.

7. Допустимо ли е процесуалната разпоредба на чл. 226, ал. 3 ГПК да се приложи по аналогия към института на придобивната давност и въз основа на нея да се определи кръгът субекти, по отношение на които важат материалноправните последици от предявяване на иск, предвидени в чл. 116, б.“б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.

8. В кои случаи упражняваното добросъвестно владение има характеристиките „спокойно“ и „несмущавано“.

9. Може ли владелецът да смути собственото си владение чрез подаване на молба за отмяна по чл. 303 ГПК на влязло в сила решение, уважаващо иск по чл. 108 ЗС срещу праводателя му, или чрез предявяването на иск за установяване на факт с правно значение.

10. Допустимо ли е въззивният съд да преценява определени действия на ищеца като нарушаващи осъществяваното от същия спокойно и несмущавано владение, ако ответникът не е въвел твърдения и доводи в този смисъл.

Относно въпроси № 1, 2, 8, 9 и 10 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а относно въпроси № 3, 4, 5, 6 и 7 – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване по въпроси № 1 и 2.

Изводите на въззивния съд по поставените въпроси не противоречат на посочената от касатора практика – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, решение № 104 от 29. 09. 2015 г. по т. д. № 3894/2013 г., 1 т. о., решение № 83 от 29. 04. 2014 г. по гр. д. № 1463/2016 г., 3 г. о., решение № 89 от 26. 07. 2013 г. по гр. д. № 857/2012 г. на ВКС, 2 г. о. и др. В посочените решения се обсъждат въпроси, касаещи преклузия на възражения на ответника, свързани с норми, които не се прилагат служебно от съда, а само по възражение или такива с диспозитивен характер (възражения за придобивна и погасителна давност, за прихващане, за право на задържане, за неизпълнение на насрещно договорно задължение, за забава и др.). Съгласно разясненията, дадени в мотивите към цитираното ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да обезпечи правилното приложение на императивни материалноправни норми и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята и поведението на страните. Преклузията по чл. 133 ГПК настъпва само за възраженията, основани на факти, за наличието на които съдът не следи служебно с оглед задължението си да обезпечи приложението на императивна материалноправна норма. Разпоредбите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД имат императивен характер. Затова, ако някоя от страните се е позовала на последици на придобивна или погасителна давност, съдът е длъжен служебно да провери дали погасителният или придобивен давностен срок е изтекъл, а това е свързано с преценката осъществили ли са се обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на срока. Ако по делото е установено осъществяване на предвидените в чл. 115 или 116 ЗЗД предпоставки, съдът е длъжен да приложи цитираните норми, независимо от становищата на страните. В този смисъл е практиката на ВКС - решение № 392 от 10. 01. 2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 87 от 15. 07. 2016 г. по гр. д. № 4451/2015 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 96 от 27. 02. 2019 г. по ч. гр. д. № 347/19 г. на ВКС, 4 г. о., мотивите към ТР № 3/2019 г. по т. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Изводите на въззивния съд напълно съответстват на така формираната практика. Отделен е въпросът, че в конкретния случай, с отговора на исковата молба, е направено възражение за прекъсване на придобивния давностен срок на основание чл. 116 ЗЗД, чрез отправена от сдружението до съдебния изпълнител молба от 23. 03. 2012 г. за извършване въвод във владение на имота.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпрос № 3.

Въпросът не кореспондира с установените по делото факти. С молбата от 23. 03. 2012 г., подадена от Сдружение „ФНТСБ“, гр. София, срещу „Заводпроект“ ЕООД е поискано образуване на изпълнително производство за въвод във владение на шести етаж с площ от 995, 31 кв. м.,състоящ се от коридор, фоайе, десет стаи, зала и две тоалетни, и седми етаж с площ от 995, 31 кв. м., състоящ се от коридор, тоалетна, шест стаи и обща тераса пред шестте стаи, от сградата, находяща се на [улица] [улица], съгласно изпълнителен лист, издаден въз основа на решение № 888 от 4. 07. 2008 г. по гр. д. № 3965/07г. на ВКС. Извършването на принудителен въвод е поискано, ако имотът не бъде предаден доброволно на взискателя. Тоест, в молбата се съдържа искане за въвод във владение на имот индивидуализиран в достатъчна степен, като описанието на имота е идентично с описанието му в осъдителното съдебно решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Обстоятелството, че принудително отстраняване от имота е поискано при условията на чл. 522 ГПК – в случай, че длъжникът не го освободи доброволно, не лишава молбата от характеристиките на искане за предприемане на изпълнителен способ въвод във владение на недвижим имот, прекъсващо давностния срок, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10. В точка 11 от тълкувателното решение е разяснено, че невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса не опорочава изпълнителното действие. Посочената от касатора практика не съдържа извод, според който е недопустимо извършване на въвод във владение на реална част от сграда, непредставляваща самостоятелен обект на собственост и ненанесена като самостоятелен обект на собственост, с отделен идентификатор, в одобрената кадастрална карта. Не съдържа и извод, според който площта е съществен белег, индивидуализиращ обектите на собственост.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпроси № 4, 5, 6 и 7.

Въпросите са обсъждани в практиката на ВКС. Приема се, че висящият процес по иск за собственост спира, а при уважаването на иска и прекъсва течението на придобивния давностен срок, съгласно чл. 115, б.“ж“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Тези последици настъпват както по отношение на ответника по иска, така и по отношение на приобретателя, придобил имота и владението от ответника в хода на висящия спор за собственост. В отношенията си с ищеца приобретателят има същото правно положение като своя праводател (замества изцяло праводателя и основава своето правно положение на правното положение на своя праводател). Потвърждение на това правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, съгласно която принудителното изпълнение може да бъде осъществено както срещу лицето, посочено като длъжник в изпълнителния лист, така и срещу трето лице, придобило владението върху имота от ответника след завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Правното положение на това третото лице е идентично с правното положение на ответника по иска и длъжник по изпълнителния лист. По отношение на това трето лице ще настъпят и последиците на чл. 116, б. „в“ ЗЗД – искането да бъде приложен изпълнителен способ по отношение на длъжника, който вече не владее имота, ще прекъсне придобивната давност и на владелеца, придобил владението след предявяване на иска. Владението, предадено на третото лице от ответника по уважения иск по чл. 108 ЗС, не е самостоятелно, а произтича от владението на ответника. В този смисъл са: решение № 52 от 23. 07. 2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 88 от 29. 07. 2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 75 от 27. 06. 2016 г. по гр. д. № 4987/2015 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 80 от 7. 07. 2014 г. по гр. д. № 6441/2013 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 97 от 27. 07. 2015 г. по гр. д. № 6353/2014 г. на ВКС, 2 г. о., ТР № 3 от 10. 07. 2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 и др. Липсва необходимост от осъвременяване на формираната съдебна практика, поради настъпила промяна на обществено-икономическите условия или на нормативната уредба, както и от промяната й като неправилна, неточна или по друга причина, поради което обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Изводите на въззивния съд са съобразени напълно с разрешенията по поставените въпроси, дадени в практиката на ВКС, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № 8, 9 и 10.

Въпросите не са от обуславящо значение за изхода на делото и разглеждането им не би повлияло на изхода му. Дали владението на дружеството има качествата несъмнително и спокойно и дали съдът е оправомощен да извършва преценка за наличие на тези качества служебно, без възражение на ответника, са въпроси, които биха били от значение в случай, че по делото бе доказано, че ищецът е осъществявал непрекъснато владение върху имота в петгодишния придобивен давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС преди предявяване на иска. Поради отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда дали е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по тези въпроси.

Не е налице и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на решението, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.

С оглед на горното, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

Ответната страна по касационната жалба претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, на осн. 78, ал. 3 ГПК, но не е доказано такива да са направени.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2116 от 26. 08. 2019 г. по в. гр. д. № 5398/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: