6 № 50233

гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Д. Ц, като разгледа гр. д. № 330 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. К. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. В., против решение № 266068 от 8 октомври 2021 г., постановено по в. гр. д. № 4539/2021 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 20243643 от 4 ноември 2020 г., постановено по гр. д. № 18132/2020 г. по описа на Районен съд София, в частта му за отхвърляне на предявения от А. срещу У. Е. У Црт. иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 20555, 82 лева до претендираните 49329, 48 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 308 от 21 април 2022 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ли е допълнително възнаграждение, което е в зависимост единствено от отработеното време, без изплащането му да зависи от качеството на положения труд и преценката на работодателя, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, изразена в решение № 847 по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о, и решение № 55 по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о.

В цитираните решения се приема, че чл. 15 НСОРЗ определя като допълнителни...