Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т. д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 67 от 02.06.2010 год. по т. д.№ 549/2009 год. на Бургаския окръжен съд.

Произнасяйки се по предявен от С. В. Ш. иск с правно основание чл. 365 т. 3 вр. чл. 29 ЗТР, първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на А. плюс”Е., че с на 26.06.2009 год. Агенцията по вписванията е вписала по партидата на дружеството несъществуващо обстоятелство – доклад на ликвидатора с невярно съдържание за липса на задължения, което е довело до заличаването на [фирма].

В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281 т. 1 ГПК – неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният от С. Ш. установителен иск.

Ответникът по касация С. Ш. не изразява становище по жалбата и по поставения правен въпрос.

Правният въпрос за произнасяне по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е:

„Вписаното на основание чл. 273 ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен

”. Противоречивата съдебна практика по смисъла на т. 3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е материализирана с Решение № 161 от 13.03.2006 год. по т. д.№ 429/2005 год. на І т. о. на ВКС, постановено при действието на ГПК-1952 год.

Като взе предвид доводите по жалбата и извърши по реда на чл. 290 ал. 2 ГПК проверка на заявените основания за касиране на решението на БАС, настоящият състав на І т. о. приема следното:

Жалбата е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл. 365 т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР.

Откриването на ликвидационното производство на [фирма] е вписано на 17.12.2008 год. при 6-месечен срок на ликвидация. Легитимирайки се като кредитор с парично вземане, С. Ш. е предявил на 14.01.2009 год. вземането си към дружеството, чрез връчена на ликвидатора (и едноличен собственик на капитала) Л. К. нотариална покана. Въпреки наличието на своевременно предявено, макар и спорно вземане, в недатиран доклад на ликвидатора К. е посочено липсата на предявени вземания и непогасени задължения. Въз основа на доклада и по заявление на К., Агенцията по вписванията е заличила на 29.06.2009 год. [фирма]. Поради това, че дружеството длъжник е престанало да съществува в правния мир, С. Ш. е предявил иск за установяване порок на вписаното заличаване, а именно – вписване на несъществуващото обстоятелство – липсата на предявени имуществени претенции.

Първоинстанционният съд е обявил несъществуването на вписаното обстоятелство, посочено в доклада на ликвидатора (липса на предявени имуществени претенции) и е постановил заличаване на вписването на заличаването на [фирма].

Сезиран с въззивната жалба на дружеството, съставът на БАС е счел, че тя е неоснователна. Потвърдил е първоинстанционния акт, като е изложил съображения относно дейността на ликвидатора, неговите правомощия и предхождащите акта по чл. 273 ал. 1 ТЗ негови действия, обуславящи валидното заличаване на дружеството от търговския регистър.

Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос произтича от следното:

Заличаване на вписването на дружество в търговския регистър по отношение на което е била открита и приключена процедура по ликвидация, е в резултат на осъществяването на смесен фактически състав, един от елементите на които е представянето на доклада на ликвидатора. Производството е охранително и безспорно. Страна по него е само молителят, действащ чрез оправомощеното лице (в случая чл. 15 ал. 1 т. 3 ЗТР вр. чл. 273 ал. 1 ТЗ). Предпоставка за вписване на заличаването са удостоверяване на обстоятелствата по чл. 273 ал. 1 ТЗ, които от своя страна са обусловени от изпълнение на действията и съставяне на документите по чл. 268 ТЗ; чл. 270 ТЗ; чл. 271 и чл. 272 ТЗ, както и по чл. 272б ТЗ в случай, че по отношение на дружеството е било открито производство по несъстоятелност, пред каквато хипотеза не сме изправени. Значението на представянето на документите в безспорното охранително производство и тяхното съдържание, има стойност дотолкова, доколкото те материализират твърдението на ликвидатора, че е осъществена предвидената в ТЗ ликвидационна процедура и няма неудовлетворени задължения на дружеството в ликвидация към трети лица, респ. няма останало имущество, или има, но не е разпределено и пр., което би било пречка за заличаването му. В случай, че не са налице предпоставките на чл. 273 ал. 1 ТЗ, производството по ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт – заличаването би се основавало на незавършен фактически състав. От това разбиране произтича и отговорът на поставения правен въпрос:

Вписаното на основание чл. 273 ал. 1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен

.

По съществото на спора и оттук – по основателността на жалбата, съдебният състав взе предвид следното:

По реда на чл. 365 т. 3 ГПК вр. чл. 29 ЗТР подлежи на установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. В случая, подлежащото на вписване обстоятелство е заличаването на [фирма] и със съществуването/несъществуването на дружеството в правния мир и възможността да насочи облигационните си претенции към него, ищецът Ш. обосновава правния си интерес от провеждането на иска. Вменявайки правомощия по чл. 30 ал. 1 ЗТР на А.., които и без това произтичат от закона, първоинстанционният съд е постановил заличаване именно на това обстоятелство. Видно от диспозитива на решението му, обаче, съдът е приел за установено, че несъществуващото обстоятелство е посочването в доклада на ликвидатора, че не са били предявени имуществени претенции от кредитори към [фирма]. Съдържанието на част от доклада на ликвидатора не е обстоятелство, подлежащо на самостоятелно вписване в регистъра и по отношение на него редът по чл. 365 т. 3 ГПК е неприложим. Вярно е, че с диспозитива на решението си първоинстанционният съд е възпроизвел заявеният от Ш. с исковата молба петитум и в двете му части (искова и охранителна), но в правомощията му по чл. 130 ГПК да извърши констатация за съдържащото се в него вътрешно противоречие, както и противоречие с обстоятелствената част на ИМ. Въззивният съд не е констатирал това нарушение на процесуалния закон, а е потвърдил първоинстанционния акт, въвеждащ за А. задължение за заличаване на обстоятелство, за несъществуването на което няма произнасяне с диспозитив.

Това налага касиране на въззивния акт и връщане на основание чл. 293 ал. 3 ГПК на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия по чл. 267 ГПК – оставяне без движение на исковата молба за уточняване на петитума, съобразно т. 7 на ТР № 2/2004 год. на ОСГТК на ВКС, което не е загубило значението си в тази част и при действието на ГПК-2007 год.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Решение № 61 от 13.10.2010 год. по т. д.№ 189/2010 год. на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА

делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.