№ 529

С., 14.04. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 239 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от П. Ц. Т. от [населено място], чрез пълномощника си служебен адв. Г. Н. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 393 от 13.09.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1035/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 299 от 10.06.2013 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр. д. № 296/2013 г., са отхвърлени предявените от П. Ц. Т. срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 2213 от 18.12.2013 г. на управителя на ответното дружество, за нейната отмяна и възстановяването му на работа на заеманата от него преди уволнението длъжност „охранител-въоръжена охрана” и за заплащане на сумата 5 669, 82 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, ведно със законните последици.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правен въпрос от процесуално естество, който е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл....