Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. София, 17 декември 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря……....…….М. П.…….....……и в присъствието на прокурора….....…...............Николай ЛЮБЕНОВ.............изслуша докладваното от………….съдия Топузова……….касационно дело № 392 по описа за 2020 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адв. П. Ч. от САК – защитник на подсъдимия Н. Д. Н., срещу въззивно решение № 76 от 25.02.2020 г., по внохд № 1089/19 г. на Софийски апелативен съд.
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Посочва се, че въззивният съд е нарушил чл. 313 от НПК като не е дал отговор на всички възражения на защитата. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания и неговата обстоятелствена част се разминава в съдържателно отношение с диспозитива му. Според жалбоподателя вменените нарушения на правилата по чл. 61 и 62 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 8, 10 и 16 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) /ЗЗБУТ/, чл. 3 и 10 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. и чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., не съдържат конкретни правила за поведение и не могат да послужат за попълване на бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК. Твърди, че не са посочени конкретните действия или бездействия на подсъдимия, които да са в причинна връзка с настъпилия резултат.
На следващо място посочва, че първата и въззивната инстанции не са отчели обстоятелството, че пострадалият М. сам се е поставил в опасност...