Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. С. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 2177 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ), действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Цонева, срещу решение № 10 от 25.01.2022 г., постановено по административно дело № 391/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменено по жалба на Ж. Г. от гр. Добрич, чрез адв. М. Г., Разпореждане № 4505-40-1039/07.07.2021 г. на Директора на фонд "ГВРС"; делото е изпратено като преписка на Директора на Фонд "ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация на Ж. Г., вх. № № Ц4502-24-133 от 28.05.2020 г. на ТП на НОИ - Добрич при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите към настоящото решение и е осъден Националния осигурителен институт - София да заплати на Ж. Г., сумата от 730 лв. (седемстотин и тридесет лева), съставляващи разноски за първата инстанция. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът - Ж. Г., действащ чрез пълномощника адв. М. Г., в писмен отговор и в писмена молба, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

От фактическа страна е установено, че Ж. Г. е бил "подземен миньор" в "Евроманган" ЕАД за периода от 08.12.2009 г. до 25.01.2019 г., като трудовият му договор е прекратен на 25.01.2019 г. С решение № 29/11.03.2020 г. по т. д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, поправено с решение № 39/18.05.2020 г., е било открито производство по несъстоятелност и дейността на дружеството е била прекратена на основание чл. 630, ал. 2 от Търговски закон (ТЗ). Със заявление - декларация с вх. № Ц4502-24-133 от 28.05.2020 г. жалбоподателят, настоящ ответник по касация, е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Във връзка с подаденото заявление до лицето е изпратено писмо с писмо изх. № Ц4502-24-133-1 от 26.08.2020 г. от ТП на НОИ - Добрич, в което е указано да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя(Наредбата) или съдебно решение за начислени и неизплатени трудови възнаграждение и изпълнителен лист. В отговор Георгиев е представил решение по гр. дело № 390/2019 г. на Районен съд - Балчик и решение по гр. д. 659/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик и два броя изпълнителни листове по ч. гр. д. № 139/2019 г. и ч. гр. д. 236/2019 г. на Районен съд - Балчик.

Издадена е справка Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата с изх. № 47/16.03.2021 г. изпратена от "Евроманган" ЕАД (в справката посочено като "Евроманган"АД) до Директора на ТП на НОИ - Добрич с копие до Георгиев. В посочената справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове е отразено, че Ж. Б. (в част от документите по преписката презимето и фамилията на лицето са разменени), на длъжност "подземен миньор", първа категория труд, с дата на постъпване на работа - 08.12.2009 г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение - 25.01.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ има начислени за месец август 2018 г. 964. 76 лв. трудови възнаграждения, от които са останали неизплатени 964. 76 лв.; за месец септември 2018 г. начислени 964. 73 лв. и останали неизплатени 964. 73 лв.; за месец октомври 2018 г. начислени 897. 73 лв., останали изцяло неизплатени; за месец ноември начислени и неизплатени 721. 77 лв. Отразени са и неизплатените обезщетения, както следва: по чл. 222, ал. 1 КТ за месец януари 2019 г. 196. 02 лв. и за месец февруари 627. 28 лв. Срещу изготвената справка е подадено възражение от Георгиев до "Евроманган" ЕАД чрез синдика на дружеството, като липсват данни за становище по подаденото възражение.

Директорът на Фонд "ГВРС" при НОИ е финализирал административното производство с издаването на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане № 4505-40-1039/07.07.2021 г., с което на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНР в полза на Георгиев е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.08.2018 г. - 25.01.2019 г. в общ размер на 4 372.29 лв., като след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода му е определена сума за изплащане в размер на 3 429. 86 лв.

Към доказателствения материал по делото са приобщени съдебно решение № 26 от 19.02.2020 г. по гр. дело № 390/2019 г. и решение № 260017 от 14.10.2020 г. по гр. дело № 659/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик. По искане на жалбоподателя Административен съд - Добрич е назначил съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице общо дължимата сума е в размер на 7 683.88 лв. (след приспадане на удръжките и 10 % данък по ЗДДФЛ, съобразно данните в таблица 4 на заключението) при вземане предвид съдебните решения на Районен съд - Балчик, а във втория вариант по данните за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ – 3 429.86 лв. (след приспадане на удръжките и 10 % данък по ЗДДФЛ, съобразно данните в таблица 5 на заключението).

За да уважи сезиралата го жалба срещу процесното разпореждане първоинстанционният съд е обосновал, че то е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Съдът е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото не се спори, че Ж. Г. има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, а спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на Георгиев. Посочено е, че към заявлението на жалбоподателя не е била приложена справка по чл. 4 от Наредбата, като в изпълнение на дадените от ТП на НОИ - Добрич указания за представяне на справка или съдебно решение заявителят с молба е представил съдебно решение и изпълнителен лист. От приложената по делото справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата се установява, че същата е изготвена едва през месец март 2021 г., при подадено заявление от 28.05.2020 г. Според съда липсват доказателства за оказване на съдействие от страна на контролните органи на НОИ за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 - 3 от Наредбата. Съдът е приел, че от изявленията на страните и доказателствата по делото се установява, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената справка съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Посочено е, че липсва съставен Констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето, като съставеният констативен протокол обхваща всички работници на дружеството и не са представи доказателства за всеки един работник и по конкретно за жалбоподателят Георгиев. Не са представени и доказателства, относно това от какви документи е изведена информацията от контролните органи и дали те са проверили всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР. По делото липсват данни за извършени проверки в Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори" и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от жалбоподателя. В приложената към заявлението справка от Персоналния регистър на НОИ са представени данни за осигурителен доход на лицето за период от месец 01.2018 г. до месец 12.2019 г. (в „Евроманган“ ЕАД до 01.2019 г.), докато Справката по чл. 4, ал. 1 от Наредбата и Работната справка от НОИ удостоверяват наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за четиримесечен период от месец 08.2018 г. до месец 11.2018 г. В оспореното Разпореждане липсва указание на каква база е изготвено. Липсва, каквото и да е изложение, за това взети ли са предвид влязлите в сила съдебни решения с установеното в тях и по какъв начин сумите в съдебното решение са относими към тези, отразени в Разпореждането. Липсва и указание, взети ли са предвид и за кой период ведомостите за заплати на работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР. Не са представени Констативен протокол и извлечения от счетоводната документация на дружеството в несъстоятелност, от които да е видно, че е извършвана проверка и е установено по безспорен и категоричен начин, че не са налице начислени и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателя съгласно чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР, а единствените начислени и неизплатени месечни трудови възнаграждения в негово лице съгласно чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР са само тези, посочени в обжалваното Разпореждане.

Предвид изложеното в мотивите на съдебното решение е посочено, че не е спазена задължителната процедура по Наредбата, което е довело до издаване на административен акт в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК, както и че административният орган е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното вземане на правоимащото лице. Липсата на изпълнена процедура и конкретно изложени мотиви е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице е противоречие в определените размери на гарантираното вземане на работника, като тези противоречия следва да бъдат изяснени преди постановяване на акта и да бъде ясно отразено на каква база е определен размерът на гарантираното вземане и при какви доказателства е сторено това. Административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – чл. 22 ЗГВРСНР. Актът е постановен и в противоречие с установения в чл. 5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от Фонда вземания. Поради това първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, на когото е дал конкретни указания за събиране на съответните доказателства от НАП, НОИ и счетоводството на бившия работодател на Георгиев и да ги съпостави, като отчете и влезлите в сила съдебни решения на РС-Балчик.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Добрич е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Касационната инстанция споделя мотивите на Добричкия административен съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Наведените от касатора възражения са неоснователни.

Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. В процесния случай административният орган не е съобразил влезлите в сила съдебни решения на Районен съд-Балчик, а също така и данните в Регистъра на осигурените лица, определени за правно релевантни за възникването и упражняването на правото на гарантирано вземане от Фонда. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от Георгиев. Липсва съставен констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на Георгиев, като правилно съдът е преценил, че като такъв не може да бъде възприет представения по делото КП от 14.06.2021 г., съдържащ общи данни за всички работници на дружеството и при липса на доказателства, досежно релевантните обстоятелства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт в оспорените му части е постановен в противоречие и с нормите на чл. 5 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР.

Административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал. 2 от АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Произнасянето на органа, трябва да е мотивирано въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства съгласно нормативната уредба, което в случая не е извършено. Съдът е изложил мотиви за нарушенията на чл. 35 от АПК и е дал указания относно проверките, които следва да извърши административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган, относно събирането на доказателства. Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на заплатената сума в размер на 600 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие, за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната пред ВАС адвокат е основателна, като съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 25.01.2022 г., постановено по административно дело № 391/2021 г., по описа на Административен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, [ЕИК], да заплати на Ж. Г., [ЕГН], от гр. Добрич, [жк], [адрес], съдебни разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА