О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 243

гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия М.Христова ч. гр. дело № 4157 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез служител С. К. (с юридическо образование), срещу определение № 3745/18.07.2025г. постановено по ч. гр. д. № 2567/2025г. на Върховен касационен съд.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил, че предмет на приетата за недопустима жалба е определение по чл. 248 от ГПК. Излага, че същото подлежи на обжалване, независимо от цената на иска, доколкото определя изхода на делото в частта за разноските и формира сила на пресъдено нещо. Твърди, че приемането на обратното ще доведе до нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Навежда и довод, че определението по чл. 248 от ГПК попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като разрешава по същество спора за разноските. В този смисъл са и разясненията дадени в ППВС 2/88г. относно подлежащите на отмяна и ползващи се със сила на пресъдено нещо актове на съда. Развива съображения, че обжалваното определение противоречи на т. 24 от ТР №6/2012г. на ОСГК на ВКС и на т. 8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че на касационно обжалване подлежат и определенията „даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него“. Сочи още, че преценката за обжалваемостта на акта следва да...