ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239

гр. София, 20.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Владимир Йорданов

Членове:Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Частно касационно гражданско дело № 20258003104152 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника Е. Н. Ц., действаща като ЕТ „Ригел – Е. Ц.“, срещу определение № 8481 от 29.04.2025 год., постановено по в. ч. гр. дело № 1276/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В с-в, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на определение № 23374 от 05.06.2024 год., постановено по гр. дело № 15420/2024 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 с-в, поправено с решение № 22567 от 12.12.2024 год., е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 141330 от 29.04.2024 год. на ответника Е. Н. Ц., действаща като ЕТ „Ригел – Е. Ц., за допълване на постановеното по посоченото дело определение № 17048 от 19.04.2024 год. за прекратяване на производството в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че на ответника не се дължат разноски, тъй като разходът за такова бил направен след прекратяване на делото. Според трайната практика на ВКС, достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разноските да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания...