Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНО. М. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 2249 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на "Инвест - Д" ЕООД, гр. Бургас, срещу решение № 33/11.01.2022 г. постановено по адм. дело № 483/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-02000219007235-091-001/29.10.2020 г., издаден от ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с решение № 16/01.02.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), в която на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в общ размер на 424 423. 32 лева дължимо ДДС и лихва за забава в размер на 72 654. 06 лева.
Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Бургас, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. При проверката на материалната законосъобразност на РА, съдът е приел, че посочените в РА дължими задължения по ЗДДС са правилно определени по основание и размер. По горните мотиви съдът е приел, че допълнително вменените данъчни задължения са установени при правилно приложение на материалния закон, поради което е потвърдил оспорения РА.
Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
За да отхвърли жалбата, съдът неправилно приема, че жалбоподателят се явява задължено лице за ДДС, начислено с протоколи по чл. 117 от ЗДДС, издадени във връзка с фактури № № 180148/23.10.2018 г., № 180149/25.10.2018 г., 191006/14.02.2019 г. и № 191008/26.02.2019 г., издадени от "И. Е. ООД – Чехия, като за тези придобивания за същия не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с това приходните органи коригирали сумата на данъчния кредит за м. 01. 2019 г. и м. 02. 2019 г., когато са отразени процесните протоколи по чл. 117 от ЗДДС, респективно правилно на основание чл. 175 от ДОПК е определена и лихва за невнесения в срок данък. Приходните органи са констатирали, че за фактури № № 180148/23.10.2018 г. и № 180149/25.10.2018 г. данъчното събитие е настъпило през м. 11. 2018 г., когато стоките по тях са предадени на ревизираното лице, респективно за същото е възникнало на основание чл. 125, във вр. с чл. 86 от ЗДДС и чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС задължение да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и да начисли дължимия ДДС в срок до 15.12.2018 г., но тава е сторено едва към 14.02.2019 г. В тази връзка за неначисления/невнесения в срок ДДС по тези две фактури, на основание чл. 175 от ДОПК е определена лихва за забава от датата, на която е следвало да бъде внесен ДДС до датата на която същия е деклариран.
Горните изводи не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен обоснован и непротиворечащ на закона извод, че „Инвест-Д" ЕООД е осъществило ВОП на стоки с място на изпълнение в България, нито такива придобивания, за които дружеството да дължи ДДС и същевременно да не разполага с право на данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма от същин закон. На свой ред, според чл. 84, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, указва, че за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Именно такъв е характерът и на процесните доставки, което не е било преценено правилно и законосъобразно от ревизиращия екип, както и от първоинстанционния съд.
Следва да се отбележи също така, че в член 168, буква „в" от Директива 2006/112/ЕО е посочено, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчно задълженото лице, същото има право, в държавата членка, в която извършва тези сделки, да приспадне от дължимия за тях ДДС дължимия данък по отношение на ВОП на стоки в съответствие с чл. 2, ал. 1, буква ,,6 от директивата. Данъчно задълженото лице има също така право на приспадане на ДДС и за получени стоки и услуги, доколкото те се използват за целите на сделки, свързани с икономическата му дейност, извършвани извън държавата членка, в която този данък се дължи или е платен, по отношение на които сделки ДДС би могъл да 6ъде приспаднат, ако те бяха извършени на територията на посочената държава членка (чл. 169, буква „а" от Директива 2006/112/ЕО).
Неправилно съдът е приел относимостта в конкретната хипотеза на Решението на СЕС по Съединени дела С-536/08 и С-539/08. За да стигне до този извод, решаващият състав на административния съд е изложил мотиви, че „Инвест - Д" ЕООД осъществява ВОП на стоки с място на изпълнение в България, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, а в същото време дружеството не доказва, че е приложима нормата на чл. 62, ал. 3 (или ал. 5) от същия закон, данъкът за придобиването ще е изискуем от него и „Инвест - Д" ЕООД трябва да го начисли (с протокол по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС). Визираното решение на СЕС е постановено при различна фактическа обстановка, като стоките са транспортирани от държави-членки до друга държава членка (Испания), която е държавата-членка на крайното потребление и облагането на стоките е следвало да се установи в нея. В настоящия случай обаче, от събраните доказателства и от заключението на вещото лице се потвърждава, че стоките, закупени на територията на Полша от „Инвест - Д" ЕООД, са продадени на „Феротрейд" ООД и препродадени от това лице, като са напуснали Полша с крайно местоназначение в Русия т. е. извън ЕС. Следователно мотивът на СЕС, че придобиващият няма право незабавно да приспадне като данъчен кредит дължимия данък по повод ВОП, тъй като той не би имал интерес да установи облагането на вътреобщностното придобиване в държавата-членка по пристигане на пратката, не намира приложение. Стоките са получени от „Инвест – Д“ ЕООД в Полша, която не е държава-членка на тяхното потребление, като такава държава, видно от документите по делото и от заключението на вещото лице, е трета страна. По този начин не се накърнява правилото, че облагането на стоките трябва да се извършва в държавата-членка на крайното мм потребление.
От събраните по делото доказателства, включително от заключението на вещото лице, е видно, че стоките са превозени от Чехия до Полша, като там са получени в подробно описани складове с посочени адреси. Получатели на стоките са складодържателите, с които „И. Е. Чехия, има сключени договори за услуги, свързани с ползване на складове, съхранение на стоки и други. „И. Е. Чехия, е издало нарочна декларация, в която е посочило, че стоката е транспортирана за целите на неговата икономическа дейност от Ч. Р. към Р. П. При първоначалното складиране и съхранението на стоките в тях те са собственост на чешкото дружество. При последвалото прехвърляне на собствеността стокаите са се намирали в складовете в Полша и по повод на тези прехвърлителни сделки не е извършван превоз на стоките. Следователно, налага се извод, че мястото на изпълнение на доставките между „И. Е. Чехия и „Инвест - Д" ЕООД е на територията на Полша, по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО. Не е налице извършена от чешкия доставчик вътреобщностна доставка, нито ВОП от страна на касатора. ВОД е доставка с място на изпълнение в държавата-членка, от която са изпратени или превозени стоките, в случая в Чехия, докато мястото на изпълнение на процесните сделки със стоки е в Полша. Осъществяването на ВОП от своя страна, изисква превоз на стоките (от една до друга държава членка). В случая обаче към момента на изпълнението и на четирите фактурирани сделки стоката вече е в Полша и не cе извършва превоз на същите. Превозът до Полша е извършен за сметка на „И. Е. Чехия, в рамките на неговото предприятие и за нуждите на икономическата му дейност. Съдът неоснователно не се е съобразил, както със събраните доказателства, включително декларацията, изготвена от „И. Е. Чехия, както и с посочените договори за услуги от 08.05.2018 и 08.08.2018 г. Същите доказват факта, че първоначално получатели на товара са именно визираните две полски дружества-складодържатели, с които не „Инвест - Д" ЕООД, а „И. Е. Чехия, има сключени договири за оказване на услуги по повод получаването, съхранението и обработката на стоките. Това става видно както от съдържанието на кл. 24 на международните товарителници, така и от заключението на вещото лице. Физически получатели на частите за климатични системи са „Rencar“ Ѕ.C. u „MMD Logistics" Sp.zo.o., a не „Инвест - Д" ЕООД. Следователно, не е налице фактическо и правно основание да се приеме, че „Инвест - Д" ЕООД извършва вътреобщностно придобиване на стоки по сделките му с „И. Е. .
Като е достигнал до друго крайно заключение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен в обжалваната му част.
При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на: за пред АС – Бургас 8 350 лв., а за пред касационната инстанция в размер на 17 300 лв., видно от представения списък с разнозноски по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 33/11.01.2022 г. постановено по адм. дело № 483/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000219007235-091-001/29.10.2020 г., издаден от ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с решение № 16/01.02.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите, в която на "Инвест - Д" ЕООД, гр. Бургас са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност в общ размер на 424 423. 32 лева дължимо ДДС и лихва за забава в размер на 72 654. 06 лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Инвест - Д" ЕООД, гр. Бургас, [ЕИК] общо сумата от 25 650 лв., представляваща сторените деловодни разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Ш. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ