Р Е Ш Е Н И Е
№ 50085
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 2156 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С постановеното по настоящото дело Определение № 50209 от 28.08.2023 г. подадената от Е. Ф. К. чрез адвокат А. Б. от АК – П. касационна жалба е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационното обжалване на постановеното във фаза по извършване на делбата въззивно Решение № 293 от 07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2930/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав, в частта, с която съдът се е произнесъл по сумата за уравняване на дяловете и държавните такси.
С касационната жалба и писмена защита се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради наличие на всички пороци, предвидени с чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, противно на което е приел, че три от постройките във възложения на касаторката ПИ с ид.№ *** са нейна собственост, с което е допуснал нарушение не само на чл. 299 ГПК, но и на чл. 269 ГПК. Обсъждането на заключенията на СТЕ е извършено повърхностно, при превратно тълкуване на изложеното от експертите, без да се съобразят отговорите при устното им изслушване и останалите относими доказателства по делото. Доколкото е кредитирано заключение с пазарни цени от 09.10.2019 г., а въпросът за способа на извършване на делбата е непререшаем, считано от 04.09.2021 г., ОС не е спазил изискването цената на делбените имоти да се определи към момента на извършване на делбата. Изложено е становището на касаторката относно компетентността и професионализма на експерта, чието заключение е кредитирано от ОС. Касаторката моли въззивното решение да бъде отменено, като се постанови ново по съществото на спора при съобразяване заключението на тричленната експертиза, прието на 28.01.2021 г., а ако това искане е неоснователно, то делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд за определяне действителната стойност на делбените имоти към момента на извършване на делбата с отчетени тежестите върху тях. Претендира присъждането на разноски за въззивната и касационната инстанции.
Ответниците по касация Г. Д. К. и В. Н. К., представлявани в процеса от адвокат Е. П. от АК - П., са депозирали отговор на касационната жалба, в който възразяват срещу основателността й. Поддържат, че СПН на решението по допускане на делбата се ограничава до установяване отсъствието на съсобственост с участието на ищците в три от постройките във възложения на касаторката ПИ с ид.№ ***. Не е налице съдебен акт, с който да е прието за установено, че те са собственост на Ф. и П. К., а не на касаторката. За Г. Д. К. и В. Н. К. е липсвал интерес от обжалване на решението по допускане на делбата в неговата отхвърлителна част, тъй като са изоставили първоначалната си теза, че участват в съсобствеността на въпросните три сгради. Това обаче не е основание да се приеме за установено, че те са собственост на Ф. и П. К., а не на касаторката. Въпросът със собствеността и правото на ползване е обсъден в писмената защита пред РС и е повдигнат във въззивната жалба, поради което отсъстват нарушения на чл. 299 ГПК и чл. 269 ГПК, а изводите на ОС са обосновани с оглед събраните по делото доказателства. При определяне оценката на делбените имоти следва да бъде игнорирано правото на собственост върху трите сгради, както и запазеното право на ползване на Ф. и П. К. върху 1/2 ид. част от процесната сграда, което е съобразено в заключението на в. л. К.. Правилно е кредитирано това, а не заключението на тричленната експертиза, участниците в която са показали пристрастност в полза на касаторката, както и непознаване на пазара на имоти в [населено място]. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират разноските за защитата пред ВКС.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено в производство за съдебна делба, във фазата по извършване на делбата. Съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, предмет на производството са два УПИ с адм. адрес [населено място], [улица], първият от които е незастроеният ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ 871 кв. м., а вторият е застроеният ПИ с ид.№ ***, с площ 1 004 кв. м. заедно с построените в него сграда с ид.№ **** и сграда с ид.№ ****. Определените квоти са както следва: за Г. Д. К. и В. Н. К. в режим на СИО - 1/4 ид. част; за Г. Д. К. - 1/4 ид. част и за Е. Ф. К. - 1/2 ид. част. Предявеният от Г. Д. К. и В. Н. К. срещу Е. Ф. К. и родителите й Ф. и П. К. иск за делба по отношение на три от сградите в застроения ПИ (тези с ид.№№ ****, **** и ****) е отхвърлен по съображения, че същите са притежание на неучастващите в съсобствеността върху двата УПИ и сградите с ид.№№ **** и **** Ф. и П. К. (заличаването на които като страни в производството е постановено с протоколно определение от 01.07.2021 г.).
С оглед датите на връчване на съобщенията за решението на РС и обхвата на въззивното обжалване, първоинстанционното Решение № 260146 от 30.07.2021 г. се явява влязло в сила на 04.09.2021 г. в частта относно способа на извършване на делбата, като в общ дял на Г. Д. К. и В. Н. К. е поставен ПИ № *** (дял първи), а в дял на Е. Ф. К. е поставен ПИ № ***, заедно със сградите №№ **** и **** (дял втори, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на нейните родители). Инстанционен контрол е упражнен досежно определените оценки на делбените имоти и следващите се от това размери на сумата за уравнение на дяловете и държавните такси.
Вместо оценките в размер на 40 539 лв. за дял първи и 41 462 лв. за дял втори, въззивният съд е приел оценки в размери съответно 61 070 лв. и 76 117 лв., в резултат от което вместо присъдената в тежест на Е. Ф. К. сума 461,50 лв., следващото се уравнение на дяловете е определено в размер на 7 523,50 лв., а дължимите държавни такси – вместо в размери от по 1 640,02 лв. за всеки от двата дяла, в размери от по 2 743,74 лв. за всеки от двата дяла.
За да постанови този резултат, въззивният съд на първо място е изложил, че неправилно РС – К. е приел, че в ПИ № *** съществуват и три сгради, които са собственост на трети лица, тъй като се установява, че тези сгради са собственост на ответницата, а от приетите по делото доказателства се установява, че тези три сгради са незаконно построени и са в режим на търпимост. При тези данни ОС е счел, че при оценка на ПИ № ***, който с влязло в сила решение е разпределен на ответницата, сградите, изключени от делбата не следва да се отчитат като тежест върху имота. ОС не е възприел заключението на тройната СТЕ от 19.01.2021 г., в което ВЛ са оценили ПИ № *** като са приели, че 3-те изключени от делбата сгради са собственост на трети лица, вместо че са собствени на ответницата по делото, както и са предвидили сервитути около тези 3 сгради и са приспаднали оценката на сервитутното право. Според ОС ВЛ необосновано са приели, че пазарната стойност на ПИ № *** с площ 871 кв. м. е 40 500 лв. (по 46 лв./кв. м.), а стойността на ПИ № *** с площ 1 004 кв. м. е 28 000 лв. (по 28 лв./кв. м.), тъй като при разпита им в о. с.з. на 28.01.2021 г. е установено, че същите не са от [населено място], не познават кварталите му и пазара на имотите в съответните квартали, което компрометира приложения от тях сравнителен метод.
Втората тройна СТЕ, приета на 13.04.2021 г. (л. 475 от д. РС) е дала пазарна оценка на ПИ № *** в размер на 59 700 лв. (по 69 лв./кв. м.), а на ПИ № *** – 41 300 лв. (по 41 лв./кв. м.), стойност на ЖС – 18 600 лв. и на селскостоп. сграда – 1 000 лв. (по 36 лв./кв. м.), като ВЛ изрично са записали, че оценката на проц. имоти е без наличието на недопуснатите до делба 3 сгради в ПИ * и без правото на ползване, запазено върху 1/2 от процесните имоти. Щом това е така, за ОС е останало неясно защо цената на ПИ * е 69 лв./кв. м., а на съседния му ПИ * – 41 лв./кв. м.
ОС е констатирал, че по делото е прието и заключение на ВЛ К. от 01.07.2020 г. (л. 301 от д. РС), в два варианта. Съобразно първия вариант ПИ № *** е с пазарна оценка 62 700 лв., а ПИ № *** ведно с построените в него ПЖС с ид.№ **** и селскостоп. сграда с ид.№ ****, без отчетено право на ползване – 82 200 лв. Съобразно втория вариант ПИ с ид.№ *** е с пазарна оценка 61 070 лв., а ПИ с ид.№ *** ведно с построените в него ПЖС с ид.№ **** и селскостоп. сграда с ид.№ **** - с отчетено право на ползване – 80 063 лв.
ОС е избрал да кредитира заключението на в. л. К., депозирано пред РС на 01.07.2020 г. – повече от 1 година и 2 месеца преди влизане в сила на решението на РС относно способа по извършване на делбата), като е счел, че следва да се вземе предвид учреденото право на ползване върху 1/2 ид. ч. от допуснатите до делба имоти, тъй като то неименуемо оказва влияние върху пазарната им цена. Това заключение е определено като безпристрастно и професионално изготвено, с мотив, че ВЛ К. има дългогодишен опит при оценяване на недвижими имоти в [населено място], запознат е с пазара на недвижимите имоти в този град. Наред с това ОС е приел, че следва да коригира коефициента, отчитащ срок, за който е учредено правото на ползване (Кс), тъй като ВЛ го е определило на 1,05, а същевременно е отчело, че този коефициент не може да бъде по-голям от 0,900 (л. 302), при което пазарната цена на ПИ * ще бъде 76 117,20 лв. или закръглено 76 117 лв. След като ПИ * е на стойност 61 070 лв., а ПИ * – 76 117 лв., получилият ПИ * следва да заплати на получилия ПИ * сумата 7 523,50 лв. за уравняване на дяловете, а страните следва да бъдат осъдени за заплатят по 2 743,74 лв. държавни такси за всеки от дяловете.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Длъжен ли е съдът да определи действителната пазарна цена на дяловете и сумите за уравнение на дяловете към момента на извършване на делбата? Когато от приемането на заключението на вещото лице за действителната пазарна цена на дяловете до извършването на делбата е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, когато не възприема и не кредитира другите приети по делото актуални заключения, изготвени в 6-месечен срок от момента на извършване на делбата с влязлото в сила първоинстанционно решение?“.
В практиката на ВКС (Решение № 266 от 17.10.2014 г. по гр. д.№ 3333/2014 г., I г. о.; Решение № 67 от 24.03.2016 г. по гр. д.№ 5264/2015 г., I г. о.; Решение № 120 от 11.10.2019 г. по гр. д.№ 2763/2018 г., I г. о.; Решение № 65 от 28.07.2021 г. по гр. д.№ 3099/2020 г., II г. о.) се приема, че когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата, и са наведени доводи за неправилност в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на производството промяна на пазарната цена и да събере доказателства за това. Когато от оценяването на имотите до извършването на делбата е изминал значителен период от време, съдът е длъжен и служебно да назначи нова експертиза за определяне на действителната пазарна стойност, тъй като съществува вероятност през този период да са настъпили значителни промени в цените на недвижимите имоти.
Настоящият състав споделя така формираната практика и изложените в посочените актове на ВКС аргументи, обосноваващи дадения отговор. Практиката е относима към разглеждания случай.
Съобразявайки отговора на значимия за спора правен въпрос, по основателността на касационната жалба съставът на ВКС намира следното:
Неоснователно е оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 269 ГПК и чл. 299 ГПК. Спорът по въпроса за статута на сградите с ид.№№ ****, ***** и **** е поддържан както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба на Г. и В. К. в контекста на оплакванията им за неправилно определен размера на дължимото уравнение на дяловете. В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд е бил длъжен да подложи на проверка произнасянето на районния съд в тази насока. Упражнявайки тези си правомощия, окръжният съд е приел, че сградите са собственост на ответницата. Този извод е в съответствие със събраните по делото доказателства - н. а. за дарение № 105 от 02.09.2008 г., съгласно който Ф. и П. К. са дарили на касаторката (дъщеря им) всички сгради, построени в дворното място (понастоящем попадащи в очертанията на ПИ с ид.№ ***). Произнасяйки се, съдът не е допуснал нарушение на чл. 299 ГПК, защото силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата в неговата отхвърлителна част се ограничава единствено до отричане наличието на съсобственост по отношение на трите сгради, в която участници да са ищците Г. и В. К.. В посочената част решението по допускане на делбата не обективира произнасяне по положителен установителен иск за собственост, поради което не съставлява процесуална пречка във втората фаза на делбата съдът да извърши самостоятелна преценка относно титулярството на правото на собственост върху трите сгради в контекста на определяне размера на дължимото уравнение.
Неоснователно е становището на касаторката, че по силата на констативния н. а.№ 150 от 29.12.2011 г. и разясненията по ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК съдилищата са обвързани да приемат, че сградите са собственост на родителите й. С посоченото ТР е разяснено, че констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, като при оспорване на признатото с акта право не намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая Г. и В. К. са оспорили легитимиращия ефект на КНА № 150 от 29.12.2011 г. Оспорването им се явява доказано, като този извод произтича от съвместното обсъждане на двата нотариални акта (за дарението от 02.09.2008 г. и КНА № 150 от 29.12.2011 г.) и съобразяването на постановките на т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК. В КНА е посочено, че владението върху сградите е осъществявано от Ф. К. в продължение на повече от 30 години, т. е. установено е най-късно на 28.12.1981 г. С позоваването на изтеклата давност материалноправните последици се считат настъпили към момента на изтичане на законовия срок, т. е. в случая това е най-късно на 28.12.1991 г. Следователно, сключвайки договора за дарение на 02.09.2008 г., Ф. и П. К. валидно са се разпоредили с притежаваното от тях право на собственост върху сградите с ид.№№ ****, **** и ****, собствеността върху които е транслирана в патримониума на касаторката. Съобразно чл. 537, ал. 2 ГПК тя е лицето, легимирано да претендира установяване на правата си в отношенията с Ф. и П. К. с произтичащото от това отменяване на КНА № 150 от 29.12.2011 г. Липсата на предприети действия в тази връзка нито ползва, нито вреди на насрещните й в делбеното дело страни, като от обстоятелството, че не е постановено отменяване на КНА № 150 от 29.12.2011 г. не произтича задължение за съда да приеме, че в отношенията между Г. и В. К. – от една страна, и касаторката – от друга, собственици на трите сгради са Ф. и П. К..
Доколкото доказателствата по делото сочат, че собственик на сградите с ид.№№ ****, **** и **** е Е. Ф. К., правилно е приетото от въззивния съд, че при оценяването на делбеното имущество оценката на ПИ с ид.№ *** не следва да бъде намалявана със стойност на право по чл. 64 ЗС за тези постройки.
Основателно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК, чието правило (съобразно практиката на ВКС, цитирана във връзка с отговора на значимия за спора въпрос) е приложимо и при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК. За да определи размера на дължимото уравнение на дяловете, въззивният съд е кредитирал заключение на СТЕ от 01.07.2020 г. Видно от обясненията на в. л.К., дадени в о. с.з. 09.07.2020 г., стойностите, посочени в заключението от 01.07.2020 г., почиват на оценката, направена с първоначалното му заключение от 09.10.2019 г. (като разликата се изразява в извършеното коригиране на тази оценка поради съобразяването на ограничено право на ползване за 1/2 ид. част от двата ПИ с ид.№№ *** и ***). Оценката от 09.10.2019 г. е определена от експерта като актуална и към 09.07.2020 г. Така дадените обяснения налагат извод, че въззивният съд е формирал изводите си на базата на оценка, направена на 09.10.2019 г. Този момент се явява значително отдалечен във времето както от датата на постановяване на решението на РС по извършване на делбата (30.07.2021 г.), така и от датата на влизане в сила на това решение (04.09.2021 г.). В такава ситуация, като е приел, че не намира основание да кредитира заключенията на тричленната експертиза, въззивният съд е бил длъжен да се съобрази с разясненията по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и да назначи нова едночленна СТЕ. Процедирайки в отклонение от практиката по приложението на чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН във връзка с чл. 353 ГПК и чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК, въззивният съд е допуснал нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, което се е отразило на крайния резултат и налага отменяване на въззивното решение в обжалваната част.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание касационната инстанция да постанови ново решение, без да е необходимо да се извършват нови съдопроизводствени действия.
Изслушаните от РС заключения на тричленната СТЕ са депозирани съответно на 20.01.2021 г. и на 13.04.2021 г. Първото от двете не може да послужи като основа за определяне размера на уравнението по чл. 69, ал. 2 ЗН, защото дадените оценки са направени при отчитане запазено право на ползване и права по чл. 64 ЗС като обременяващи ПИ с ид.№ ***. Както вече се обоснова по-горе, права по чл. 64 ЗС не обременяват ПИ с ид.№ ***. При оценяването както на този имот, така и на ПИ с ид.№ *** не следва да се отчита като обременяващо пожизненото и безвъзмездно право на ползване, запазено за родителите на касаторката с н. а. за дарение от 02.09.2008 г. Ограниченото вещно право се е концентрирало само върху ПИ с ид.№ ***, като при определяне пазарната стойност на дяловете то не следва да се вземе предвид и да се пресмята стойността му, тъй като тази стойност касае само вътрешни отношения между собственика на вещта (касаторката) и титуляра на ограниченото вещно право (родителите й), без да се засягат правата между съделителите-съсобственици (така: Решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр. д.№ 4212/2017 г. на ВКС, II г. о.). Тези принципни положения са съобразени при изготвянето на заключението на тричленната СТЕ от 13.04.2021 г. То предхожда с 2 месеца и половина приключването на устните състезания пред РС, след което е постановено решението на РС, влязло в сила по-малко от 5 месеца след депозиране на заключението. Тази близост във времето удовлетворява изискванията по приложението на чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН във връзка с чл. 353 ГПК и чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК. На следващо място, данните по делото не дават основание за дискредитиране на заключението. Изложеният от въззивния съд аргумент, че тричленните експертизи са компрометирани, тъй като вещите лица не познават кварталите на [населено място], доколкото не са от това населено място, е произволен и не показва оценка на заключението по критериите, относими към приложението на чл. 202 ГПК. Конкретно заключението от 13.04.2021 г. не е кредитирано, защото за въззивния съд е останало неясно защо цената на ПИ * е 69 лв./кв. м., а съседния му ПИ * е 41 лв./кв. м. Тази неяснота се разсейва след запознаване със съдържанието на протокола от о. с.з. 22.04.2021 г., видно от който при изслушването им по реда на чл. 200 ГПК експертите са пояснили, че оценката на застроения имот се коригира с коефициент 0,6, защото земята на един застроен имот има по-ниска цена, отколкото празен ПИ. Математическото изчисление с приложено закръгляване потвърждава коректността на пояснението (69 * 0,6 = 41,4 ; закръглено - 41). Даденото от експертите обяснение е логично и кореспондира с правното положение на един незастроен в сравнение с един застроен имот – първият има самостоятелен статут, доколкото вторият добива обслужващо сградите предназначение. Намалението на цената на земята е в корелативна връзка с включването в оценката на стойността на построеното върху нея като елемент от оценката на ПИ * със сградите в него. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да поставят под съмнение обосноваността на направените от тричленната експертиза констатации. Несъгласието на ответниците по касация с изходните данни и изводите на експертите само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че както изходните данни, така и изводите са компрометирани.
Доводите на ответниците по касация, че следва да бъде игнорирано съществуването на трите сгради в индивидуална собственост, следва да бъдат обсъдени при преценката за обосноваността на приложения от експертите коефициент за застрояване 0,6. Доводите са неоснователни. Сградите са налични в имота и са със статут на търпимост, поради което обосновано са съобразени при определянето на посочения коригиращ коефициент. Следва да се отбележи, че както възникването на сградите в имота, така и преминаването им в индивидуална собственост на касаторката е резултат не само от поведението на (вече) третите за съсобствеността лица (Ф. и П. К.), но и от бездействието на самите Г. и В. К. да се противопоставят било на незаконното строителство (както в процеса на извършването му, така и след завършването му), било на осъществяването на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС с произтеклото от това транслиране на постройките в полза на Е. Ф. К..
В обобщение - заключението от 13.04.2021 г. следва да бъде кредитирано като изготвено професионално и безпристрастно.
С оглед изложеното ВКС приема, че оценката на дял първи възлиза на сумата 59 749 лв., оценката на дял втори е 60 816 лв., а сумата дължима от касаторката на ответниците по касация за уравнение на дяловете е 533,50 лв.
Дължимата от всяка от страните държавна такса по чл. 8 от ТДТССГПК е 2 411,30 лв.
При този изход от спора касаторката има право да й бъдат заплатени разноските, направени пред ОС и ВКС, които в случая се равняват на внесените държавни такси: 30 лв. за производството по чл. 288 ГПК и 1 371,87 лв. за разглеждане на касационната жалба, т. е. общо 1 401,87 лв.
Пред ОС и ВКС касаторката е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗД, поради което и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на спора, ВКС намира, че за защитата пред ОС ответниците по касация следва да заплатят на адвокат А. Б. от АК – П. сумата 500 лв., а за защитата пред ВКС – 1 000 лв.
Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
РЕШИ :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 293 от 07.03.2022 г. по в. гр. д.№ 2930/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав, в частта, с която, след отменяване на първоинстанционното Решение № 260146 от 30.07.2021 г. по гр. д.№ 952/2016 г. на РС – Карлово, ІІ гр. с. в частта за уравняване на дяловете и държавните такси, е постановено осъждането на Е. Ф. К. да заплати на Г. Д. К. и В. Н. К. за уравняване на дяловете им сумата 7 523,50 лв., както и са присъдени държавни такси в размери от по 2 743,74 лв. за всеки от двата дяла,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Ф. К. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. К. и В. Н. К. сумата 533,50 (петстотин тридесет и три лева и петдесет стотинки) лева за уравняване на дяловете им.
ОСЪЖДА Е. Ф. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Карлово в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата 2 411,30 (две хиляди четиристотин и единадесет лева и тридесет стотинки) лева - държавна такса по чл. 8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. К. и В. Н. К. ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС - Карлово в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата 2 411,30 (две хиляди четиристотин и единадесет лева и тридесет стотинки) лева - държавна такса по чл. 8 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Г. Д. К. и В. Н. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. Ф. К. сумата 1 401,87 (хиляда четиристотин и един лева и осемдесет и седем стотинки) лева – разноски за защитата й пред ВКС.
ОСЪЖДА Г. Д. К. и В. Н. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат А. Г. Б. от АК – П. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща възнаграждения за предоставената на Е. Ф. К. защита на основание чл. 38 ЗЗД в производствата пред ОС – Пловдив и ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: