№ 111

гр. София, 12 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Н. К. първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ш.

ЧЛЕНОВЕ: Д. В.

С. Б.

при участието на секретаря М. П. и прокурора Т. К. като разгледа докладваното от съдия К. Ш. КНД № 610 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия П. К. Р. срещу решение №80 от 26.05.2023 г., постановено по ВНОХД №167/2023 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив.

С въззивното решение е изцяло потвърдена присъда №18 от 17.02.2023 г., постановена по НОХД №41/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив, с която подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 23.11.2022 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 171, 45 лева от владението на И. Б. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК и чл.54 НК го е осъдил на четири години „лишаване от свобода“, които на основание чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС следва да бъдат изтърпени при първоначален „строг“ режим.

С първоинстанционната присъда на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Р. е бил задържан, както и на основание чл.189, ал.3 НПК той е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 85, 20 лева.

В касационната жалба се сочи единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Поддържа се, че наказанието на подсъдимия е следвало да бъде определено на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.199, ал.1 НК размер от пет години „лишаване от свобода“ и след това то е следвало да бъде редуцирано по реда на чл.58а НПК, като въззивният съд е трябвало да отчете ниската стойност на инкриминираните вещи и желанието на подсъдимия Р. да ги възстанови, както и обстоятелството, че не е могъл да го направи поради тежкия си социален и финансов статус.

В касационната жалба се поддържа, че наказанието е твърде тежко, не отговаря на целите на специалната и генералната превенция и затова е явно несправедливо. Моли се атакувания въззивен съдебен акт да бъде изменен, като на подсъдимия бъде определено полеко наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че въззивният съд правилно е преценил, че наложеното на Р. наказание не е явно несправедливо и същото правилно е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Твърди, че законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени предходните осъждания на подсъдимия, това, че престъплението е осъществено и при двете хипотези на чл.29 НК и това, че грабежа е осъществен по - малко от месец след изтърпяване на предходно наказание. Моли тези обстоятелства да бъдат оценени като индиция за завишена обществена опасност на подсъдимия, което не дава възможност наказанието да бъде смекчено.

Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Р. твърди, че присъдата му е твърде тежка. Поддържа, че страда от заболяване, от което може да загуби крака си и моли да му бъде намалено наказанието.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

В касационното производство не е предвидено служебно начало (извън задължението да бъдат констатирани съществените процесуални нарушения от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.2- 4 НПК), поради което съдът дължи проверка на атакувания въззивен съдебен акт единствено в обжалваната му част.

Това производство е образувано по касационна жалба, в която въззивното решение е атакувано само в частта за наказанието, като отразените в жалбата доводи и оплаквания са относими само към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

Ето защо този съд ще провери въззивното решение само по отношение на отмереното наказание, като единствено ще отбележи, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат осъществяване на правомощията по чл.354, ал.1, т.5 НПК.

Въззивният съд правилно е приел, че смекчаващи отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства са направените самопризнания, изразеното критично отношение към извършеното престъпление, вредното влияние на социалната среда, в която е формирана личността му, ниската стойност на вещите - предмет на престъплението и невисокия интензитет на упражнената принуда при осъществяване на престъплението .

Вярно съдът е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на Р. (осъждан десет пъти), това, че голяма част от тези осъждания не са необходими за квалификацията по чл.199, ал.1, т.4 НПК и това, че те са преимуществено за престъпления срещу собствеността. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено и това, че престъплението е извършено в много кратък срок след изтърпяване на предходно наказание.

Въззивният съд вярно е приел, че наложеното на подсъдимия Р. наказание е следвало да бъде отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определянето му на шест години „лишаване от свобода“, редуцирано впоследствие по реда на чл.58а, ал.1 НПК на четири години „лишаване от свобода“, е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на подсъдимия и е подходящо за постигане на целите на чл.36 НК.

Касационният съд прецени, че правилно наказанието на подсъдимия е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но категорично не приема, че същото е следвало да бъде определено на предвидения в разпоредбата на чл.199, ал.1 НК минимален размер. Вярно предходните съдилища са преценили, че при индивидуализацията на наказанието следва да бъдат отчетени посочените по - горе отегчаващи отговорността на Р. обстоятелства и съществуването им не позволява налагане на наказание в по - нисък размер. В тази връзка следва да посочено и това, че определяне на наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“, редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НПК до четири години „лишаване от свобода“, е в голяма степен снизходително предвид данните за личността на подсъдимия - множество осъждания, преимуществено за престъпления срещу собствеността, очевидната невъзможност до момента да бъде постигната целта на специалната превенция и краткият срок, в който е осъществено престъплението след изтърпяване на предходно наказание.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че няма основание наложеното на Р. наказание да бъде допълнително редуцирано, тъй като това би направило невъзможно постигането на целите на чл.36 НК.

Съдът не може да възприеме доводите на подсъдимия, отразени в касационната жалба, които са свързани с влошеното му здравословно състояние. В кориците на делото не съществуват доказателства Р. да страда от заболяване, като единствения медицински документ по делото е представен пред първостепенния съд и представлява епикриза, издадена на 16.01.2023 г. от УМБАЛ „П.“ ООД- [населено място] за пострадалия от престъплението М..

На тези основания, касационният съд прецени, че наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №80 от 26.05.2023 г., постановено по ВНОХД №167/2023 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.