Р Е Ш Е Н И Е

№ 261

София, 19.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. К

Б. Ч

при секретар Н. П и в присъствието на прокурора К. И изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело №1126/2019 г.

Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест от Е. С., прокурор в Апелативната специализирана прокуратура, против решение № 40 от 10.10.2019 г. по внохд №209 /2019 г. на Апелативния специализиран съд.

В протеста се сочи, че решението, с което се потвърждава оправдателна първоинстанционна присъда по отношение на подсъдимите П. С. А. и Л. Б. Д., е постановено в нарушение на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 - ал. 5 от НПК, в резултат на което неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 от НК.

Прокурорът твърди, че обясненията на подсъдимите П. А. и Л. Д. и показанията на свидетели, намиращи се в служебна зависимост от тях, били безкритично възприети, а конкретният казус изключва приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като извършените от подсъдимите деяния не се характеризират с явна незначителност.

В заключение касаторът отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния специализиран съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и изразява съгласие с направените в атакуваното решение изводи.

Защитникът на подсъдимия П. С. А., адвокат В. В. от САК, в писмено възражение и пледоария пред Върховния касационен съд оспорва основателността на протеста чрез пунктуален отговор на всички изложени в...