РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

N 562

София, 09 декември 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на

Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на пети

декември.............................…..................две хиляди и осма

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Н............................

ЧЛЕНОВЕ:

Е. А. ...........................

Биляна

Чочева...........................

при секретар..............…..........Кр.Павлова..........................................и

в присъствието

на прокурора.............…..........М. В................................изслуша

докладваното

от председателя(съдията).......Р. Н.............…...……...........…….............................

наказателно дело № 381/2008 година.

Подсъдимият Х. Ш., гражданин на Р. Т, е подал касационна жалба против решение № 79 от 19.05.2008 г. по в. н.о. х.д № 409/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е осъществен въззивен контрол върху невлязлата в сила част от присъда № 10 от 31.01.2005 г. по н. о.х. д. № 206/2004 г. на Силистренския окръжен съд (относно обвинението по чл. 354а НК и определянето на общо наказание по чл. 23 НК). Позовавайки се на неправилно прилагане на закона и явна несправедливост на наказанието, жалбоподателят моли да бъде оправдан или алтернативно – да бъдат смекчени санкциите.

Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:

Касационната жалба е неоснователна.

С присъдата по н. о.х. д. № 206/2004 г. на Силистренския окръжен съд е постановено:

А) подсъдимият Х. Ш. е признат за виновен в това, че на 21.10.2003 г. при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, през ГКПП-М. Т е пренесъл, а през ГКПП-Силистра е направил опит да пренесе през границата на страната високорискови наркотични вещества – 69525.16 гр. х. на обща стойност 4003520.80 лева, като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което е на основание чл. 242, ал. 4 във вр. с чл. 242, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18 и чл. 54 НК е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 260000 лева;

Б) същият подсъдим е признат за виновен и в това, че на 21.10.2003 г. от ГКПП-М. Т до ГКПП-Силистра, без надлежно разрешително, е превозил горепосочените високорискови наркотични вещества в големи размери, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, алт. 7 и чл. 54 НК е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 250000 лева; и

В) на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено подсъдимият да изтърпи общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим със зачитане на задържането от 24.10.2003 г. на основание чл. 59 НК и 260000 лева глоба.

По жалба на подсъдимия с решение № 33 от 28.01.2006 г. по в. н.о. х.д № 229/2005 г. на Варненския апелативен съд първоинстанционната присъда е потвърдена.

По жалба на подсъдимия горното решение е отменено изцяло с решение № 997 от 04.12.2006 г. по н. д. №493/2006 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение и делото е върнато за ново въззивно разглеждане.

С решение № 31 от 28.02.2007 г. по в. н.о. х.д. № 441/2006 г на Варненския апелативен съд първоинстанционната присъда е отменена в наказателно-осъдителната част по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, алт. 7 НК и в частта по чл. 23, ал. 1 НК, като е постановено оправдаване по обвинението за престъпление против народното здраве, а в останалата част (относно осъждането за контрабанда по чл. 242, ал. 4 НК) първоинстанционната присъда е потвърдена.

По протест на прокурора и жалба на подсъдимия с решение № 676 от 01.10.2007 г. по н. д. № 225/2007 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, горното въззивно решение е отменено само в частта, с която е постановено оправдаване по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, алт. 7 НК и е отменено приложението на чл. 23, ал. 1 НК, а в останалата част (относно осъждането по чл. 242, ал. 4 НК) е потвърдено.

С горното решение на практика изцяло е отхвърлена касационната жалба на подсъдимия Ш против потвърдената от въззивния съд осъдителна част по чл. 242, ал. 4 НК. Следователно в тази част е налице влязло в сила осъждане, което предопределя стеснените възможности на защитата. Фактически след постановяването на второто касационно решение на съдебно разглеждане подлежат единствено доводите във връзка с обвинението по чл. 354а НК.

При третото въззивно разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 79 от 19.05.2008 г. по в. н.о. х.д. № 409/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което от една страна са изпълнени указанията на ВКС по правилното прилагане на закона, а от друга е съобразено правилото по чл. 2, ал. 2 НК, като в ограничените рамки на проверката присъдата по н. о.х. д. № 206/2004 г. на Силистренския окръжен съд е изменена като деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, алт. 7 НК е преквалифицирано по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК наказанието за същото престъпление е намалено на седем години и шест месеца лишаване от свобода и 30000 лева глоба, а също така е приложен и чл. 23, ал. 1 НК като с оглед на по-тежкото наказание по чл. 242, ал. 4 НК е определено общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване и глоба в размер на 260000 лева.

Горното решение, което е предмет на настоящата касационна проверка, е правилно и законосъобразно. Възприетите фактически положения се основават на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, така както се изисква от чл. 14, ал. 1 НПК. Спазени са и указанията по чл. 339, ал. 2 НПК като всички съществени доводи на защитата са получили убедителен отговор.

Напълно законосъобразно въззивният съд е приел, че и по измененията на чл. 354а НК (ДВ., бр. 75 от 2006 г.) извършеното от подсъдимия деяние продължава да съставлява престъпление против народното здраве, въпреки че за него се предвижда по-леко наказание. Приложил е правилото за приложимост на по-благоприятния наказателен закон и същевременно е изпълнил обвързващите указания на Върховния касационен съд.

Наложеното наказание за престъплението по сегашната редакция на чл. 354а, ал. 2, изр. 1 НК е индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Тежестта на посегателството не позволява проявяването на по-голяма снизходителност, която би била и несъвместима с постигането на възпитателните и въздържащите цели на наказателната репресия по чл. 36 НК.

По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСАВЯ В СИЛА решение № 79 от 19.05.2008 г. по в. н.о. х.д № 409/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е осъществен въззивен контрол върху невлязлата в сила част от присъда № 10 от 31.01.2005 г. по н. о.х. д. № 206/2004 г. на Силистренския окръжен съд (относно обвинението по чл. 354а НК и определянето на общо наказание по чл. 23 НК).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.