Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. М. Б. против потвърдителната част на въззивна присъда № 101/21.04.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 146/2008 г.

С тази присъда Пловдивският апелативен съд е отменил присъда № 6/29.01.2008 г. на окръжен съд – Пловдив по НОХД № 1636/2007 г. в наказателно осъдителната й част, като е оправдал частично подсъдимия да е нарушил правилата по чл. 5 ал. 2, пр. 1 и чл. 116 от ЗДвП, които да са в причинна връзка с резултата по чл. 343 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Отменил е първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част, касаеща присъдено в полза на М. П. като наследник на Д. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер 35 000 лв., като е прекратил производството поради недопустимост на иска.

В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда, съобразно която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 06.04.2007 г., в гр. П., при управление на л. а. м. „Т. Я” с ДК № Р* е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и чл. 73 ал. 1, чл. 193 ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. П. К., за което на основание чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342 ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години, а на основание чл. 343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца и същият е бил оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 1, чл. 47, чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и чл. 102 от ППЗДвП.

Потвърдил е присъдата и в частта, в която подсъдимият е бил осъден да заплати на М. Н. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2007 г. и отхвърлянето на гражданския иск до пълния предявен размер от 45 000 лв.

В касационната жалба, поддържана пред ВКС от защитника на подсъдимия, са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложеното основно и кумулативно наказание, както и относно завишения размер на уважения граждански иск. Претендира се тяхното намаляване при надлежно съобразяване на приноса на пострадалия, което не е било сторено от въззивната инстанция.

Повереникът на частният обвинител и граждански ищец лично, както и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в жалбата доводи за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е частично основателна.

От фактическа страна, и двете съдебни инстанции са приели, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пешеходна пътека, но на червен сигнал на светофарната уредба, както и без да се оглежда за посоката на идващите към него автомобили, за които в този момент сигналът е бил зелен. С това си поведение той очевидно се е превърнал в опасност за движението, което подсъдимият не е предолял своевременно и по предписания начин, реализирайки конкретни нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, които съдилищата са приели в причинна връзка с настъпването на ПТП и съставомерния резултат. Съответно, фактическата картина на случая е очертавала и принос на пострадалия, който макар поначало да не повлиява съставомерността на деянието, то предполага отчитане в контекста на смекчаване на наказанието, което въззивният съд неоправдано не е сторил.

Затова, при правилно съобразяване на констатираните от предходните инстанции смекчаващи обстоятелства, предопределили извод за налагане на основното и кумулативното наказание при превес на такива и включвайки в тази категория и съпричиняването, респ. неговата степен, без игнориране на индивидуалната тежест на деянието и откроеното едно отегчаващо обстоятелство, съотносимо към допуснати от водача предходни нарушения на режима на скоростта, за които е бил санкциониран по административен ред, ВКС намира за съответно на извършеното и достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК наказание лишаване от свобода и лишаване от правоуправление в размер на една година и шест месеца. В такъв смисъл следва да бъде изменен въззивния съдебен акт, като е необходимо само да се маркира, че неправилно същият е бил обозначен като присъда, вместо решение. Частичното оправдаване за инкриминирани нарушения на правилата за движение не води до оправдаване по правната квалификация и поради това не е била приложима хипотезата по чл. 336 ал. 1, т. 3 от НПК, а тази по чл. 337 ал. 1, т. 2 от НПК. Деянието е същото, като само е констатирана липса на причинна връзка между отделни нарушения и съставомерния резултат.

Липсва основание за ревизия на присъдата в потвърдителната й част за присъденото в полза на М. П. обезщетение за неимуществени вреди. При предявен иск за сумата от 45 000 лв., каквато понастоящем обичайно, а и над нея, се присъжда в подобни случаи без наличието на принос на пострадалия, то уважаването му до размера от 30 000 лв. явно държи сметка за този фактор. В такъв аспект са застъпени съображения в мотивите на инстанциите по същество, поради което и ВКС не намира, че приносът на пострадалия е бил игнориран, което и да е довело до несправедливост при отмерване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 101/21.04.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 146/2008 г., КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на основание чл. 343 ал. 1, б „в” от НК, както и кумулативното наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г от НК, от 2 (две) години и 6 (шест) месеца на 1 (една) година и 6 (шест) месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.