Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Агенция „Митници” – [населено място] срещу решение от 22.06.2011 г. по гр. д. № 5499/2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от А. Н. Ц. против Агенция „Митници” – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 3505.20 лв., както и в частта, с която Агенция „Митници” – [населено място] е осъдена да заплати на А. Н. Ц. сумата 693.55 лв. разноски в производствата пред СРС и СГС, както и да заплати на СГС 198.60 лв. деловодни разноски за изслушана експертиза.

Ответникът А. Н. Ц. чрез пълномощника си адвокат Р. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК излага становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

К. е поставил като материалноправен въпроса за приложението на чл. 329 КТ относно правото на работодателя при извършване на подбор да прецени, кой работи по – добре и по – конкретно е формулирал въпрос, който може да се конкретизира и уточни така: Подлежи ли на съдебен контрол в производство, образувано по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите работи по – добре. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са цитирани съдебни актове – определение № 1386/13.11.2009 г. по гр. д. № 1380/2009 г., определение № 1192/01.10.2009 г. по гр. д. № 1123/2009 г., определение № 207/26.02.2010 г. по гр. д. № 1966/2009 г., определение № 228/06.03.2009 г. по гр. д. № 88/2009 г., определение № 650/24.06.2010 г. по гр. д. № 76/2010 г., всичките на състави на ВКС, ІІІ г. о., които са постановени в производства по чл. 288 ГПК, както и решение № 32/26.03.2010 г. по гр. д. № 4629/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 326/18.03.2008 г. по гр. д. № 1243/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение от 07.01.2008 г. по гр. д. № 617/2007 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, решение № 127/12.05.2010 г. по гр. д. № 215/2010 г. на Окръжен съд – [населено място], г. о., 4 състав, решение № 407/10.08.2009 г. по гр. д. № 594/2009 г. на Окръжен съд - Благоевград, от които само последните – съдебните решения формират съдебна практика, решение № 32/26.03.2010 г. по гр. д. № 4629/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а другите решения по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл са разясненията в тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия, т. 2 и т. 3 /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на О./. В цитираните по – горе решения на ВКС, както и на въззивните съдилища – Окръжен съд – Хасково, Окръжен съд - Благоевград и Софийски апелативен съд е обоснован довода, че преценката за качеството на работа е субективна – дава се от работодателя и не би могла да се замени от преценката на съда. Изложеният в обжалваното въззивно решение извод по същия въпрос е близък до посочения по – горе довод и се свежда до виждането, че преценката за качеството на работа /ниво на изпълнение на възложената работа/ е субективна и съдебният контрол е ограничен до установяване на злоупотреба от страна на работодателя с правото на подбор. За решението от 07.02.2011 г. по гр. д. № 13316/2010 г. на Софийски градски съд няма данни да е влязло в сила, поради което същото не формира съдебна практика и обсъждането му е неотносимо към настоящето производство

Поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на спора. Освен това същият, с оглед на постановения правен резултат от въззивния съд – уважаване на предявените от А. Н. Ц. против Агенция „Митници” – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ поради незаконосъобразност на подбора, за който е прието, че съдебният контрол е ограничен до установяване на злоупотреба от страна на работодателя с правото на подбор е разрешен в противоречие с разрешенията, дадени в решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3912/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 310 от 16.04.2010 г. по гр. д. № 333/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 133/31.05.2010 г. по гр. д. № 74/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 497/25.06.2010 г. по гр. д. № 1000/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. В тези решения е прието, че при оспорване законността на извършения подбор, съдът следва да провери обективното съответствие между приетата от работодателя преценка и проявените професионални качества на работника, като работодателят следва да установи фактите, обусловили преценката му при подбора.

По изложените съображения касационната жалба попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт в обжалваната част.

По другия правен въпрос, посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – на кого се възлага тежестта за доказване на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, относно претърпените от работника или служителя имуществени вреди от оставането без работа през определения от закона период, след незаконното уволнение и техния размер, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с разрешенията, възприети по решенията, на които се позовава касатора, а именно решение № 854/30.05.2006 г. по гр. д. № 2670/2003 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 818/24.07.2003 г. по гр. д. № 5/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 109/21.03.2001 г. по гр. д. № 1085/2000 г. на ВКС, ІІІ г. о. Твърдението на жалбоподателя, че в цитираните решения било прието, че тежестта за доказване на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се възлага на ищеца, а въззивният съд бил приел обратното е необосновано. В мотивите на въззивния съд не се съдържа такова правно разрешение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с доводите по посочения въпрос, относно разпределението на доказателствената тежест при иска по чл. 225, ал. 1 КТ не е обосновано основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Тъй като въпросът – Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, преценката на работодателя – кой от служителите има по – висока квалификация и работи по – добре, е поставен за разрешаване от общото събрание на гражданска колегия при ВКС с разпореждане от 07.04.2011 г. на председателя на ВКС, на основание чл. 292 ГПК и е образувано тълкуватено дело № 3/2011 г., производството следва да бъде спряно.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 22.06.2011 г. по гр. д. № 5499/2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ „Б” състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от А. Н. Ц. против Агенция „Митници” – [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, имуществения иск до размер на сумата 3505.20 лв., както и в частта, с която Агенция „Митници” – [населено място] е осъдена да заплати на А. Н. Ц. сумата 693.55 лв. разноски в производствата пред СРС и СГС, както и да заплати на СГС 198.60 лв. деловодни разноски за изслушана експертиза.

СПИРА

на основание чл. 292 ГПК производството по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: