Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр.София, 01.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2138/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 3766/ 27.11.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик /СУ Христо Смирненски/ e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 391 от 14.12.2022 г. по гр. д.№ 336/ 2022 г., в частта му, в която Р. Т. К. е възстановена на заеманата преди уволнението, извършено със заповед № РД-07-243/ 04.11.2020 г. на началника на Регионално управление на образованието - Добрич, длъжност „директор” на СУ Христо Смирненски и в частта за дължимите такси и разноски по производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК по служебно формулирания процесуалноправен въпрос нередовна ли е искова молба, в която страната е посочила правна норма, но не е формулирала искане за прилагане на последиците й.

За да бъде отговорено, следва да се вземе предвид трайно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.129 и чл.270 ал.3 от ГПК. Според нея предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът...