О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 77София, 01.04. 2021 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 1272/2019г.

Подадена е молба от „Автотранссервиз“ АД, [населено място] за допълване и изменение на постановеното по настоящото дело определение № 145 от 16.03.2020 г. в частта относно разноските, като в полза на същото търговското дружество бъде присъдено адвокатско възнаграждение за недопуснатата до разглеждане част на касационната жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол в размер на сумата 46 000 лв. и бъдат намалени присъдените на Агенцията разноски съобразно изхода на делото.

Ответникът по молбата – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – оспорва същата като неоснователна поради недължимост, евентуално поради прекомерност на претендираната сума по съображения, изложени в писмен отговор от 14.05.2020 г.

Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

Ответникът по касационната жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – „Автотранссервиз“ АД – е направил своевременно искане за присъждане на разноски в депозирания от същия отговор от 09.05.2019 г. Разноските са посочени в представения списък по чл. 80 ГПК и възлизат на сумата 46 000 лв., като уговарянето и заплащането им е удостоверено в приложените към отговора договор за правна защита и съдействие от 23.04.2019 г. и банков документ за превод от същата дата.

С оглед обстоятелството, че в частта досежно уважения срещу АПСК иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 63, § 1 ДФЕС във връзка с § 8, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗПСК отм. за прогласяване за недействителна на процесната законна ипотека, касационната жалба на Агенцията не е допусната до разглеждане, молбата на ответника по тази касационна жалба за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена.

Основателно е обаче заявеното от АСПК възражение за прекомерност на заплатеното от „Автотранссервиз“ АД адвокатско възнаграждение. С оглед обема на правната помощ, осъществена от процесуалния представител на дружеството – в депозирания отговор само част от съображенията са относими към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като предимно се състоят в цитиране на мотивите на въззивния съд и на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по приложението на § 8, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗПСК отм. и значението й съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че дължимото на „Автотранссервиз“ АД адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, цената на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е данъчната оценка на ипотекирания имот, възлизаща на 2 655 333 лв. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в настоящата й редакция с оглед датата на договора за правна помощ, дължимото на ответника „Автотранссервиз“ АД адвокатско възнаграждение възлиза на сумата – 38 083.33 лв. (21 530 лв. + 1% от 1 655 333 лв. (2 655 333 лв. – 1 000 000 лв.). Доколкото, обаче, в случая производството по делото по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е приключило с недопускане на касационното обжалване, т. е. осъщественото от адвоката на търговското дружество процесуално представителство не включва явяване в съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 3 от цитираната наредба, на същото следва да бъдат присъдени само ѕ от посочената сума. Ето защо, подадената от „Автотранссервиз“ АД молба по чл. 248 ГПК е основателна за сумата 28 562.50 лв., като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение.

Като основателно следва да бъде преценено и искането на молителя за изменение на определението по отношение присъдените на АСПК разноски. С оглед уважаването на касационната жалба на Агенцията само в частта за присъдените разноски в обезпечителното и исковото производство и недопускането й до разглеждане в частта за иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, на същата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение само в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, [населено място] [улица] да заплати на „Автотранссервиз“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 28 562.50 лв. (двадесет и осем хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Автотранссервиз“ АД за присъждане на разноски за разликата над 28 562.50 лв. до претендираната сума 46 000 лв.

ИЗМЕНЯ постановеното по настоящото дело определение № 145 от 16.03.2020 г. в частта за разноските, като

НАМАЛЯВА присъденото в полза на „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол юрисконсултско възнаграждение от 450 (четиристотин и петдесет) на 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: