О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1093

София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4341/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Т. К., представляван от адв. И. Я., срещу решение № 839 от 09.08.2022 г. по в. гр. дело № 1035/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което се потвърждава решението от 19.04.2022 г. по гр. д. № 5499/2021 г. на Бургаския районен съд.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 93/02.06.2021 г. на работодателя, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник участък“ и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 31 404, 78 лв., както и на сумата 2 052, 60 лв. – допълнително възнаграждение по чл. 70, ал. 9 КТД за м. април и м. май 2021 г.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените във въззивната жалба оплаквания, окръжният съд е достигнал до идентични правни изводи по предмета на спора, поради което и е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

По делото е прието за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „началник участък“ в предприятието на ответното дружество. С писмено предизвестие, връчено на ищеца на 02.06.2021 г., работодателят го е уведомил, че поради съкращаване на щата в предприятието и намаляване на щатните бройки за посочената длъжност, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно прекратява трудовото му правоотношение с 30-дневно предизвестие. Без да спази срока на даденото предизвестие, с атакуваната заповед № 93 от 02.06.2021 г. ответният работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 02.06.2021 г., на която дата същата му е връчена срещу подпис.

При установено в трудовия спор реално намаляване на щата основният спорен въпрос между страните е съсредоточен върху законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ. Ищецът е получил най-ниска оценка, по показатели, свързани със справяне с работата поради което е съкратен. Ангажирани са гласни доказателства, изслушан е и прекия вишестоящ ръководител на съкратената длъжност, участвал в комисията .Въззивният съд е приел на свой ред, че подборът е извършен добросъвестно, без работодателят да е злоупотребил с правото си по смисъла на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 329 КТ. Извършената оценка е съобразена със зададените от работодателя критерии съгласно изискванията на чл. 329 КТ, за които критерии съдебният състав приема, че са еднакво приложени спрямо всички оценявани служители и няма данни на някой от тях, в т. ч. и на ищеца, да е дадена оценка, несъответстваща на фактическото положение с оглед зададените от работодателя критерии и показатели. С тези съображения е мотивиран извод за законосъобразност на извършения подбор, съответно наличие на предпоставките за надлежно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца при соченото в заповедта за уволнение основание.

В касационната жалба касаторът поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към нея се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при формулирани въпроси:

1. „При оспорване на незаконосъобразно уволнение на основание чл. 328, т. 2, предл. второ КТ (съкращаване в щата), във връзка с което е проведена процедура по подбор, следва ли в исковата молба да бъдат оспорени конкретни оценки поставени на работника или е достатъчно с исковата молба да е оспорена изцяло законосъобразността на процедурата по подбор?“;

2. „Когато е налице несъответствие между наименованието на критерий, зададен в процедура по подбор по чл. 329 КТ и действително оценената трудова характеристика на оценявания работник, не е ли това очевидно субективен подход при извършване на подбора, който противоречи на законовото изискване за обективност на критериите при провеждане на процедурата по подбор?“.

Според касатора, с оглед липсата на съдебна практика, разглеждането на поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Извън това се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради това, че съдът неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал бил приел за обективна дадената от комисията по подбор оценка на уволнения служител.

Ответното „ДИТСМАНН“ АД, чрез юрисконсулт Н. З., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за необоснованост на релевираните основания за допускане на решението до касационен контрол. Поддържа, че същото е правилно и законосъобразно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази данните по делото, Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира постъпилата касационна жалба за процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение по разгледания иск за сумата 2 052, 60 лв. – допълнително възнаграждение по чл. 70, ал. 9 КТД за м. април и м. май 2021 г. Съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, не подлежат на касационно обжалване постановените по трудови спорове въззивни решения, когато се касае до искове за обезщетения с цена под 5 000 лв., поради което и жалбата следва да се остави без разглеждане в тази част. В останалата част, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, касационната жалба е процесуално допустима.

При проверка за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема, че такива не се обосновават поради следните съображения:

Първият от поставените въпроси, дали в исковата молба следва да бъдат оспорени конкретни оценки поставени на работника или е достатъчно да е оспорена изцяло законосъобразността на процедурата по подбор, не удовлетворява изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК,тъй като интерпретира неточно решаващите съображения на въззивната инстнация и се постулира, че уволнението е потвърдено без да са изведени и обсъдени фактическите оспорвания, някои от които изтъкнати едва при касационното обжалване (например, че по един от множеството показатели за оценка –спазване на работното време, доказателствата не потвърждават ниско оценяване на ищеца) Постановеното по делото разрешение по предмета на спора не е водещо основано и обусловено от констатация за липса на конкретни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, а от формирания от съда извод за надлежно провеждане на процедурата по подбор и законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, получил най-ниска оценка съобразно определените от работодателя показатели, за които е прието, че съответстват на законоустановените критерии. Изложени са също така съображения за обективност на дадените оценки, като е посочено, че същите кореспондират на установените по делото данни относно действителните качества на ищеца, в каквато насока ответникът е провел и доказване При тези мотиви е видно, че съдът се е произнесъл по изложените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на извършения подбор, с което е изпълнено задължението му за проверка основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

В случая ответникът е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на оценката, която за ищеца е най-ниска, противно на изложената в исковата молба негова самооценка.. Съдът не се е ограничил да изтъкне, че ищецът няма конкретни съображения по обосноваността на поставените оценки – някои от тях или всички, а се е произнесъл по същество като е формирал волята си съобразно вътрешното си убеждение относно установените по делото правнорелевантни факти. Събраните доказателства са обсъдени и са обосновали обжалваното решение При така обективираната решаваща дейност на въззивния съд поставеният въпрос няма обуславящо значение за изхода на спора.Освен това утвърдена практика на ВКС е , че в производството по оспорване на уволнение като незаконно съдът се произнася само по наведените от ищеца основания /реш. № 158/ 01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г., ІV г. о., реш. № 23/2016 по гр. д. № 4553/2015 г. ІV г. о, реш. № 205/13 гр. д. № 1244/2012 г. на 4-то г. о на ВКС, реш. № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г., реш. № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г. на състав на ВКС, ІV г. о., реш. № 459 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1532/2010 г., на ВКС, IV г. о., реш. № 290/2012 г. по гр. дело № 882/2011 г. ІV г. о на ВКС/

Вторият въпрос, доколкото е разбираем, също не е обусловил решаващите правни изводи на съда по приложението на относимите правни норми. Не представлява конкретно съдържание на правен въпрос окачествяването на дадената от комисията извършила подбора и възприета от работодателя оценка за работата на ищеца като субективизъм, противопоставена на изискването за обективност. Изтъкнатите в тази връзка съображения в изложението към жалбата се свеждат до оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а именно – твърдения за необоснованост на констатацията за неспазване на работното време от ищеца, което според защитата му свидетелските показания не потвърждавали, съответно разминаване между формулировката на заложения критерий „спазване на работното време“ и действително оценяваните показатели на работа . Тези доводи касаят правилната оценка на събраните по делото доказателства, чиято обоснованост настоящата съдебна инстанция може да проверява едва след допускане на жалбата до разглеждане по същество в производството по чл. 290 ГПК.

Не е налице и изтъкваната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не се констатират такива пороци, които да са установими пряко от мотивите към него.В практиката на ВКС се приема, че такава е налице, ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материалноправна норма, уреждаща спорни правоотношения, грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си, или е нарушил основополагащи процесуални правила, гарантиращи правилността на съдебния акт, каквито пороци в случая не се констатират. Доводите за предубеденост на свидетелите и неправилна оценка на дадените от тях показания не могат сами по себе си да доведат до извод за наличие на порок от категорията на гореизложените.

С оглед отсъствието на предпоставки за допускане на жалбата до касационно разглеждане, в полза на ответника по касация „ДИТСМАНН“ АД, представляван от юрисконсулт Н. З., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Т. К. срещу решение № 839 от 09.08.2022 г. по в. гр. дело № 1035/ 2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта му по разгледания иск за обезщетение в размер на сумата 2 052, 60 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл. 70, ал. 9 КТД за м. април и м. май 2021 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 839 от 09.08.2022 г. по в. гр. дело № 1035/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в останалите му части.

ОСЪЖДА Т. Т. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ДИТСМАНН“ АД с ЕИК 831914845 сумата 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Определението, в частта му с която се оставя без разглеждане касационната жалба, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.