Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 5239/03.09.2020 г. по гр. д. № 16274/2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 251924/22.10.2019 г. по гр. д. № 32526/2019 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на И. А. Б. - М. срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), както следва:

· да се признае за незаконно и да се отмени уволнението по чл. 338 КТ, за което е издадената заповед № 70/17.05.2019 г. от изпълнителния директор на ДФЗ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор на ДФЗ“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· за заплащане на сумата 26 880.00 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в периода 21.05.2019 – 21.11.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Решението се обжалва от И. А. Б. – М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е съдът да прави изводи за резултата от проведено гласуване на УС на ДФЗ, при условие, че в протокола от заседанието не е отбелязано кой член на УС как е гласувал и може ли съдът при липса на изрично волеизявление на членовете на УС да направи извод за взето единодушно решение в полза на ДФЗ, само като се позовава, че не е посочено някой от членовете да е гласувал „против“ или „въздържал се“? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с довод, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност – основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 154 ГПК и противоречи на това, което доказва протоколът на УС на ДФС за взетото решение № 141/16.05.2019 г. по чл. 338 КТ. Претендира разноските по делото.

О. Д фонд „Земеделие“, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че страните не спорят да е възникнало от избор трудовото правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „заместник изпълнителен директор на ДФЗ“ (чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗПЗП), а спорът се концентрира върху довода за неспазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с взетото решение № 141/16.05.2019 г. за отзоваването на ищеца И. Б. от Управителния съвет на ДФЗ (от избирателното тяло). Приел е, че установяването на (не)законосъобразността на уволнението е обусловена от конкретните твърдения в исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а това е единственият довод, по който дължи произнасяне. В оплакванията си във въззивната жалбата срещу първоинстанционното решение ищецът поддържа само него (чл. 269, изр. 2 ГПК).

След това въззивният съд е констатирал, че в исковата молба доводът е заявен твърде общо, а е конкретизиран едва в устните състезания пред първата инстанция. Тогава ищецът е заявил, че решението е взето с участието на лица, които не са сред 11-те членове на УС на ДФЗ по чл. 18, ал. 2 ЗПЗ, а протоколът не удостоверява, че е спазено и необходимото мнозинство по чл. 19, ал. 3 ЗПЗП. Въпреки това въззивният съд е намерил, че следва да го разгледа, като се е мотивирал с липсата на възражение от ответника за несвоевременното конкретизиране.

Приел е, че протоколът от 16.05.2019 г. засвидетелства, че на заседанието са присъствали девет от единадесетимата членове на УС на ДФЗ (чл. 18, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ)), а решение № 141 е взето при необходимия кворум - 2/3 от членовете и необходимото мнозинство – единодушно, т. е. повече от 2/4 от присъстващите (чл. 19, ал. 3 от същия закон). Изводът за спазване на необходимия кворум е мотивирал с това, че доводът за това, че част от лицата, участвали на това заседание, не са сред членовете на УС на ДФЗ, не касае „процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение“, а се отнася към неспазените изисквания по чл. 18, ал. 2 ЗПЗП за конституирането на този орган на ДФЗ. Поради това, че надхвърля заявената в исковата молба незаконност на уволнението по чл. 338 КТ, е отказал да изследва верността на тази група твърдения. Изводът за единодушно взетото решение е мотивирал с това, че протоколът е подписан от деветимата присъствали членове на УС на ДФЗ и никой не е удостоверил да е гласувал „против“ или „въздържал се“.

При тези мотиви, с които въззивният съд е приел за осъществено специалното основание по чл. 338 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ – за неоснователни, повдигнатият въпрос не обуславя решението. Той се отнася само към мотивите, с които въззивният съд е приел, че решението на изборното тяло по чл. 338 КТ е взето единодушно, т. е. при необходимото мнозинство по чл. 19, ал. 3 ЗПЗРП. Касаторът не е повдигал въпрос за втората, съществена част от мотивите, с които е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, - обосноваващите отказа на въззивния съд да изследва верността на твърденията, че част от лицата, гласували в заседанието от 16.05.2019 г., не са сред единадесетимата членове на УС на ДФЗ по чл. 19, ал. 2 ЗПЗП.Стелно по процесуалноправния въпрос не е налице общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението, касаторът обосновава с твърденията, че противоречат на елементарната логика мотивите, с които въззивният съд е приел за единодушно взето решение № 114/ 16.05.2019 г. на УС на ДФЗ.Т противоречие обаче обективно няма, а касационният контрол не следва да се допусне и на това основание.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът дължи възнаграждение за представителството от юрисконсулт на ответника и пред настоящата инстанция. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав го определя също в размера от 50.00 лв., така както са го сторили и двете предходни инстанции.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5239/03.09.2020 г. по гр. д. № 16274/2019 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА И. А. Б. – М. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.