Противоправно търсене и извършване на теренни археологически разкопки или подводни проучвания

достоверност на доказателствени източници

пряк умисъл

Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр.София, 17.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

2. Теодора Стамболова

при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 387 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. Г. против присъда № 28 от 24.10.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 867/2012 г.

Отбелязани са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се нарушение по чл. 118, ал. 2 НПК, едностранчив подход към част от доказателствените средства, недопустими предположения, несъставомерност на деянието и незаконосъобразно възприето квалифициращо обстоятелство по чл. 277а, ал. 3 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа жалбата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 149 от 13.06.2012 г. по н. о. х. д. № 28/2011 г. на Благоевградския окръжен съд подсъдимият Д. Г. Г. е признат за виновен в това,...