Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

София, 05.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Г. З

Г. Т

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора К. И изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 1317 / 2016 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от повереника на частната обвинителка Р. А. П. адвокат А. Б. против решение № 386 от 13.10.2016 г. по внохд № 654/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че са налице всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че в нарушение на закона съдът не е квалифицирал деянието по чл. 343, ал. 3 от НПК, макар да е извършено от неправоспособен водач на моторно превозно средство. Алтернативно се защитава оплакване за нарушение на процесуалния закон поради отказ на съда да върне делото на прокурора за повдигане на коректно обвинение.

Изцяло се оспорва законосъобразността на приложения чл. 343а от НК, тъй като подсъдимият не е оказал каквато и да било помощ на пострадалия. Атакува се и неговото оправдаване за нарушения по чл. 48 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Наложеното наказание се определя като явно несправедливо, тъй като няма смекчаващи вината обстоятелства, а е налице обратното - намерени са единствено отегчаващи обстоятелства, обективирани в желанието на подсъдимия да се укрие от отговорност и лошите му характеристични данни.

В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото / по избор на...