Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. П. ЧЛЕНОВЕ: К. К. Т. Д. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 2548 / 2022 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт Й. Т.. Жалбата е срещу решение № 6259 от 02.11.2021 г., постановено от Административен съд София град (АССГ) по адм. дело № 5121/2021 г. С него е отменено уведомително писмо (УП) изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на заявка за плащане № 01/22/310720/00787/10.11.2020 г., административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати на ЕТ Л. С. С. сумата от 550 лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба е наведен довод за недопустимост на обжалваното решение поради просрочие на подадената срещу административния акт жалба. Изложени са и подробни съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилване на постановеното от АССГ решение и оставяне без разглеждане жалбата на ЕТ Л. С. С.. В условията на евентуалност се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което жалбата на ЕТ Л. С. С. срещу атакувания административен акт да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на сторените разноски и в двете съдебни инстанции.
Ответникът ЕТ Л. С. С., представляван от С. С. М. чрез процесуалния представител адвокат П. А., в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Навежда доводи за валидност и допустимост на обжалваното решение, но смята същото за неправилно като материално незаконосъобразно.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Производството пред АССГ е било образувано по жалба на ЕТ Л. С. С. срещу УП изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С това писмо е отказано частично плащане по заявка за плащане № 01/22/310720/00787 от 10.11.2020 г. на ЕТ Л. С. С., като финансовата помощ по схема Училищен плод и схема Училищно мляко за периода 01.10.2020 г. 31.10.2020 г. е била редуцирана със сумата от 3198,51 лева без ДДС за доставените 1211,01 кг. конвенционално произведени банани и със сумата от 3522,72 лева без ДДС за доставените 1278,62 кг. конвенционално произведени круши. За да откаже частично заявеното плащане заместник изпълнителният директор на ДФЗ се позовал на чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения С. У. плод и С. У. мляко (Наредбата) като приел, че заявителят ЕТ Л. С. С. е нарушил изискванията на чл. 9, ал. 10 от Наредбата.
В обжалваното решение АССГ приел, че подадената срещу УП жалба е допустима и разгледал спора по същество. За да отмени атакуваното УП съдът намерил от една страна, че в административния акт не са изложени мотиви и същият е необоснован. От друга страна административният съд счел, че обжалваното УП е постановено в противоречие с чл. 9, ал. 10 от Наредбата, чието приложение според съда е следвало да бъде съобразено и с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Административният съд преценил (най-общо), че като е представил сертификати за съответствие на качеството на доставените плодове, издадени на името на дружествата, от които заявителят на плащането е закупил доставените по схемата количества плодове, ЕТ Л. С. С. е изпълнил изискванията на чл. 9, ал. 10 от Наредбата. Така мотивиран АССГ постановил атакуваното решение, с което отменил изцяло оспорения административен акт, върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне и осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК поради просрочие на подадената срещу административния акт жалба.
Между страните няма спор, а същото се установява и от приобщените по делото доказателства, че жалбата срещу УП изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. е подадена пред АССГ след проведено производство по оспорване на административния акт пред министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 81 и сл. от АПК във връзка с чл. 19, ал 2 от Наредбата и чл. 2, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Жалбата до по-горестоящия административен орган е била подадена в ДФЗ на 22.02.2021 г. и съответно получена от министъра на земеделието, храните и горите на 08.03.2021 г. (л. 151 от делото), поради което съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК министърът е следвало да се произнесе по нея в срок до 22.03.2021 г. Установява се от данните по делото, че висшестоящият орган се е произнесъл в последния ден на срока за произнасяне, защото на 22.03.2021 г. е издал заповед № РД 20 34, с която е оставил без уважение подадената срещу административния акт жалба. Заповед № РД 20 34/22.03.2021 г. е била съобщена на ЕТ Л. С. С. на 15.04.2021 г. (л. 167 от делото), а жалбата срещу УП е била подадена в АССГ на 29.04.2021 г. (л. 7 от делото). При това фактическо положение правилно съгласно чл. 149, ал. 3, предл. първо във връзка с чл. 98, ал. 2, изречение второ от АПК административният съд е приел жалбата за допустима като подадена в срок и се е произнесъл по съществото на спора. След като министърът на земеделието се е произнесъл в срок, като е отхвърлил жалбата срещу УП, то срокът за обжалване на УП според чл. 149, ал. 3, предл. първо от АПК е започнал да тече от 15.04.2021 г., когато издадената от министъра заповед е била съобщена на ЕТ Л. С. С.. Затова подадената на 29.04.2021 г. е в законовия 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Неоснователно е позоваването на касатора на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховния административен съд. Разрешението по т. 2 от това тълкувателно решение е неотносимо към конкретния случай. Така е, защото то касае различна от разглежданата в настоящото производство хипотеза, при която погорестоящият административен орган се е произнесъл след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК. Разглежданият случай не е такъв.
Настоящият съдебен състав счита за основателни наведените в касационната жалба доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касационният състав не споделя извода на административния съд, че в оспореното УП липсват мотиви и същото е необосновано. Данните по делото не сочат наличието на колебание по въпроса какви са съображенията, които са ръководили заместник-изпълнителния директор на ДФЗ при издаването на оспорения пред АССГ административен акт. В атакуваното УП, а и в останалите документи, намиращи се в административната преписка, приобщени като доказателства по делото, включително в УП за искане на допълнителна информация изх. № 01-6500/6202 от 29.12.2020 г. (л. 116 от делото), са изложени достатъчно мотиви, от които личи волята на административния орган и стават ясни причините, поради които органът е отказал частично заявеното плащане. Релевантно в случая е и възприетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК становище, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и в друг документ към административната преписка.
Неправилен е мотивът на АССГ, според който (най-общо) заявителят ответник в настоящото производство е отговорил на изискванията на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, въпреки че не е представил сертификати за съответствие на качеството на доставените количества конвенционално произведени плодове, издадени на негово име. Установената от административния съд фактическа обстановка кореспондира на събраните по делото доказателства, но съдът е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.
Между страните няма спор, че ЕТ Л. С. С. е одобрен за изпълнител по схема Училищен плод и схема Училищно мляко за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по силата на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата. По делото липсва и спор, че за процесната част от количествата доставени конвенционални плодове (банани и круши) по заявка за плащане № 01/22/310720/00787/ 10.11.2020 г. ответникът ЕТ Л. С. С. не е представил сертификат за съответствие с качеството съгласно Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (Наредба № 16/2010 г.), издаден на негово име. По делото е безспорно установено, че за доставените 1211,01 кг. конвенционално произведени банани с произход Еквадор, ответникът е представил сертификат за качество № Ш-033/2019 г., издаден на името на БГ Агро плодова компания ЕООД, от което дружество ЕТ Л. С. С. е закупил доставените по схемата количества банани. Безспорно е установено също, че за доставените количества 1278,62 кг. круши, с произход Турция, ответникът е предоставил сертификат за съответствие на пазарните стандарти на ЕС № 031 268999/15.10.2022 г., издаден на името на вносителя на крушите Е. Ф. ЕООД. Нямо спор и че доставените количества круши са закупени от ответника от дружеството Деливъри комерс ЕООД, което пък от своя страна ги е закупило от вносителя Е. Ф. ЕООД. При така установеното от фактическа страна неправилно АССГ е приел, че ЕТ Л. С. С. не е нарушил изискванията на чл. 9, ал. 10 от Наредбата при подаване на заявка за плащане изх. № 01/22/310720/00787 от 10.11.2020 г.
Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 7 от Наредбата към заявката за плащане заявителите по схемите Училищен плод и Училищно мляко прилагат в оригинал или заверено копие сертификат за съответствие на качеството съгласно чл. 9, ал. 10 от Наредбата. Според чл. 9, ал. 10 от същия подзаконов нормативен акт предоставяните по схемата конвенционално произведени плодове и зеленчуци следва да бъдат придружени със сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16/2010 г., издаден на името на земеделския стопанин, произвел плодовете и зеленчуците, или на името на доставчика. Според чл. 19, ал. 3, т. 6 от Наредбата ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато са установени нарушения при извършването на доставките.
В случая е безспорно, че ответникът ЕТ Л. С. С. не е производител на доставените количества конвенционално произведени банани и круши. Ответникът обаче се явява доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 във вр. с ал. 2 от Наредбата като доставчик на плодовете за училищата. Затова за да отговори на императивното изискване на чл. 18, ал. 3, т. 7 от нормативния акт е следвало да представи на административния орган сертификат за съответствие на качеството, издаден на негово име, или на името на земеделския стопанин, произвел плодовете, който съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата следва да е регистриран по Наредба № 3 от 1999 г. Такива в случая не са представени от ЕТ Л. С. С.. Представените сертификати на името на БГ Агро плодова компания ЕООД /за бананите/ и на името на Е. Ф. ЕООД /за крушите/ не са на производителя. А представените фитосанитарните сертификати на производителите от Еквадор /за бананите/ и от Турция /за крушите/ не са изискваните от наредбата сертификати за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16/2010 г., нито производителите от Еквадор и от Турция са земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. /чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.
Последователно в съдебната практика се приема, че императивната разпоредба на чл. 9, ал. 10 от Наредбата не допуска сертификатът за съответствие на качеството да бъде издаден на името на други лица, извън изрично посочените в разпоредбата, като например на името на вносителя на продуктите или на търговеца, от когото доставчикът е закупил продуктите (така напр. решение № 4040 от 27.04.2022 г. по адм. дело № 1462/2022 г. на Върховния административен съд, IV отд., решение № 2434/16.03.2022 г. по адм. дело № 16.03.2022 г. на Върховния административен съд, IV отд., Решение № 12128 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 9570/2021 г. на Върховния административен съд, IV отд., и други). Според посочената практика само одобреният изпълнител по схемите се явява доставчик по смисъла на чл. 9, ал. 10 от Наредбата, и именно той като доставчик следва да представи сертификат за съответствие на качеството съгласно Наредба № 16/2010 г. Настоящият съдебен състав споделя установената практика, от която не намира основание да се отклони. Още повече като съобрази, че разпоредбата на чл. 9, ал. 10 от Наредбата следва да бъде разглеждана в духа на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, в чийто преамбюл ( 24 - 28) достатъчно отчетливо прозира целта на европейския законодател децата в ранна възраст да бъдат приобщавани към здравословни хранителни навици чрез консумацията на плодове и зеленчуци, произведени на територията на съюза и с гарантирано от европейските правни норми качество. Ето защо като не е представил сертификат за съответствие с качеството съгласно Наредба № 16/2010 г., издаден на негово име, или от производителя, регистриран по Наредба № 3 от 1999 г., доставчикът ответник в настоящото производство е нарушил императивното изискване на чл. 9, ал. 10 от Наредбата и правилно съгласно чл. 19, ал. 3, т. 6 от съшия нормативен акт с оспореното УП изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. заявеното плащане му е било отказано частично.
Следва да се отбележи, че позоваването в мотивите на обжалваното решение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за целите на тълкуването по аналогия на приложимата в случая ал. 10 на същата разпоредба, е неправилно. Действително, според чл. 9, ал. 2, изр. първо от подзаконовия нормативен акт количествата плодове и зеленчуци, конвенционално и биологично произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от земеделския стопанин и от доставчика, в случаите, когато доставчикът не доставя продукти собствено производство. В случая обаче е безспорно установено, че доставените от ответника количества банани и круши, внесени съответно от Еквадор и Турция, не са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
По изложените съображения, като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт да бъде оставена без уважение. УП изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материално правни норми и с целта на закона.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. Касаторът е претендирал присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред административния съд по време на проведеното открито заседание по делото (л. 168 от делото). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 53,77 лева, представляваща платена държавна такса за разглеждане на делото пред касационната инстанция. На ДФЗ се дължат и разноски по 150 лева за всяка съдебна инстанция (общо 300 лв.) за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.
Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6259 от 02.11.2021 г., постановено от Административен съд София град по адм. дело № 5121/2021 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ Л. С. С. срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/741 от 04.02.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА ЕТ Л. С. С., с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в град София, [улица],[адрес], представлявано от С. С. М. да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 353,77 лева, представляващи разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ Л. С. С. за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА