Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез управителите К. М. и А. Г. срещу решение № 11797 от 05.08.2020г. по в. т.д.№ 1589/2019г. на САС, 13 състав, с което е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК решението по гр. д.№ 9498/2016г. на СГС, ГО, 2 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ответниците „Стиларис“АД в качеството му на строител и „Евростандарт“ЕООД в качеството му на строителен надзор са били осъдени солидарно на заплатят на етажната собственост на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗТСУ сумата 200 000лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в подземния етаж-сутерен общи части на сградата, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2016г.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, иска се отмяната му и връщане на делото за решаване по същество от друг въззивен съдебен състав. Поддържа се, че исковата молба е била редовна и САС не е имал основание да изисква уточнения и неправилно е приел, че петитумът не е ясен. Оспорва се правилността на констатацията, послужила като основание за прекратяване на производството по делото - неотстраняване на противоречие между обстоятелствена част и заявено искане съобразно указанията, дадени във въззивното производство. Твърдението е, че в предоставения срок е депозирана подробна молба-уточнение, съобразно която, етажната собственост иска да ангажира гаранционната отговорност по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ по отношение на „Стилартс“АД и по реда на чл. 168, ал. 7 ЗУТ по отношение на „Евростандарт“ЕООД; че исковата претенция е уточнена в размер на 200 000лв. срещу двамата ответници за обезщетение на вреди от лошо/некачествено изпълнено строителство в общи части, респ. неупражнен строителен надзор. Касаторът счита, че въззивната инстанция при оставянето на исковата молба без движение е следвало да даде на ищеца ясни и разбираеми указания, а след депозиране на молбата-уточнение, ако счита, че те не са изпълнени, е следвало да даде допълнителни напътствия, да постави на страната уточняващи въпроси. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е обявила делото за решаване и е прекратила производството по делото по съображения за неотстраняване дефекти на исковата молба, без да даде допълнителни указания, след като веднъж е приела уточнението и го е допуснала. Възразява, че в решението си въззивната инстанция не е изложила аргументация кои указания не са изпълнени, че не са изложени ясни и убедителни мотиви защо счита указанията за неизпълнени.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В обстоятелствената част на исковата молба ищците подробно са изложили и изяснили факти и твърдения, относими към гаранционната отговорност на ответниците „Стилартс”АД като строител и „Евростандарт”ЕООД, осъществяващ надзор по строителството, за детайлно описани вреди от некачествено изпълнение на хидроизолация, довела до проникване на вода в подземния етаж на ЕС. Заявеният петитум е за солидарното осъждане на основание чл. 163, ал. 2 ЗУТ и чл. 168, ал. 7 във вр. с чл. 160 ЗУТ във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/2003г., ответниците да отстранят недостатъците в строителството на подземията на сградата-общи части на сградата, като на основание чл. 80 ЗЗД ищцовата страна бъде упълномощена на извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответниците за сумата 200 000лв., на която исковете са увеличени в хода на производството. Като евентуален иск е предявен такъв с посочено основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за осъждането на „Стилартс”АД като строител и продавач да отстрани недостатъците като на основание чл. 80 ЗЗД ищецът да бъде упълномощен от съда да извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответника в размер на същата сума. В писмената защита е поддържано искане за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на основание чл. 193, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ сумата 200 000лв., необходима за отстраняване на недостатъците, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.

Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените субективно съединени искове по чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ и е постановил солидарното осъждане на ответниците да заплатят на етажната собственост сумата 200 000лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в подземния етаж на ЕС.

След първоначално даден ход по същество на спора, с определение от 18.11.2019г. въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение по съображения за несъответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Счетено е, че са налице противоречия между обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си в исковата молба - че ищецът сочи обстоятелства, обосноваващи претенция по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но искането към съда е по чл. 265, т. 1 ЗЗД и чл. 80 ЗЗД; че не са изложени обстоятелства, дали се претендират вреди, отнасящи се до общите части на сградата, или до части от сградата, собствени на всеки от етажните собственици. Констатирано е, че двукратно е правено искане по чл. 214 ГПК за увеличение на иска до размер на сумата от 200 000лв., но увеличението не е конкретизирано.

По тези съображения на ищцовата страна е указано да отстрани противоречието между обстоятелствата, на които са основани исковете и искането към съда като: 1/ясно заяви каква отговорност търси от ответниците-договорна или гаранционна, като в зависимост от твърденията си, изложи съответните обстоятелства, на които основава искането си, или да уточни искането си към съда; 2/дали се претендират вреди, отнасящи се за общи части на сградата или вреди за части-собствени на всеки от етажните собственици; 3/като съобрази твърденията си да уточни искането си към съда по всеки един от исковете - как и в какво съотношение предявява същите по отношение на всеки от ответниците/евентуално, кумулативно, алтернативно/; 4/ да уточни искането си във връзка с предприетото увеличение на иска.

В изпълнение на указанията е депозирана молба от 27.11.2019г., в която е посочено, че:

1/Във връзка с пункт първи от диспозитива на определението, етажната собственост иска да ангажира гаранционната отговорност по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ по отношение на „Стилартс“АД в качеството му на строител и по реда на чл. 168, ал. 7 ЗУТ по отношение на втория ответник в качеството на лице, упражнявало строителен надзор.

2/В изпълнение на указанията да изложат съответни обстоятелства, на които основават иска си или да уточнят иска си, са посочили, че исковата претенция в размер на 200 000лв. срещу двамата ответници е за обезщетяване на вреди от лошо изпълнено строителство в общи части и се основава на подробно посочените в исковата молба твърдения за отсъствие на планове за хидроизолация при проектирането на сградата, а при строителството не е положена външна хидроизолация на сутернни стени и върху фундаментите на сградата; описано е проникване на вода през 2014г. и до 2018г. в подземните гаражи и мазета, за което е уведомен строителя и др.;

3/В изпълнение на указанията за посочване кои части на сградата засягат течовете, са посочили, че претендират вреди, отнасящи се до общи части на сградата, основи, външни стени, разделителни сутеренни стени, вътрешни носещи стени, колони, плочи трегери и покрива на подземния етаж.

4/В изпълнение на указанията за посочване начина на съединение на исковете за посочили, че претендират кумулативно пасивно субективно съединяване на исковата претенция срещу двамата ответника, предвид пасивната им солидарност, произтичаща от чл. 168, ал. 7 ЗУТ;

5/В изпълнение на указанията за уточняване увеличението на иска, са заявили, че увеличението касае исковете срещу двамата ответника с правно основание чл. 160, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ;

В молбата си ищците изрично са заявили, че във връзка с дадените в определението от 18.11.2019г. указания, евентуален иск по чл. 195, ал. 1, предл. трето ЗЗД не е предявен и не излагат обстоятелства в подкрепа на такъв иск.

Във финалната част на молбата си ищците са заявили искане /аналогично на петитума, заявен в отговора на въззивната жалба/ съдът да приеме, че нередовностите на исковата молба са надлежно отстранени, поради което искат „първоинстанционното решение, с което двамата ответника са осъдени солидарно да заплатят на етажната собственост сумата от 200 000лв. на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ представляваща обезщетение за некачествено изпълнение на строителни работи, ведно със законната лихва, да бъде потвърдено“.

В обжалваното решение САС е приел, че в исковата молба са посочени обстоятелства, обосноваващи претенции по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но искането към съда е по чл. 265, т. 1 ЗЗД и чл. 80 ЗЗД - така, какво е заявено в исковата молба. Прието е, че в молбата-уточнение ищците не са отстранили противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба; че ищците искат да бъде ангажираната гаранционната отговорност на ответниците по ЗУТ, но искането към съда не уточнено, а е останало заявеното с исковата молба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, които следва да бъдат групирани както следва:

1/ За задълженията на съда при несъответствие между обстоятелствена част и правна квалификация; за задълженията на съда да приеме, че нередовността е изправена в момента на депозиране на исковата молба при изпълнени в срок указания; за задължението са съда да разгледа иска след отстраняване на нередовностите при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК съгласно цитираните актове на състави на ВКС.

2/ Относно задълженията на съда да даде ясни и изчерпателни указания за всяка констатирана нередовност на исковата молба и начина, по който тя може да бъде отстранена; за задължението при съмнение относно точния смисъл на твърденията на страната или противоречие в тях съдът да изясни чрез въпроси по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК ; За последиците от неизпълнение на неправилни или неясни указания; Относно изискванията за изчерпателност на петитума; Относно необходимостта съдът да мотивира изводите си за неотстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно дадените и неизпълнени указания; Относно съобразяване от съда при преценката за редовност на исковата молба и на изявленията и доводите на страните при същата допълнителна предпоставка, обоснована с цитиране на актове на състави на ВКС.

3/ При допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с решение на КС №3/96г. по приложението на чл. 56 Конституцията

4/ При допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2, предложение второ ГПК се иска допускане на обжалването поради противоречие с решения на СЕС по приложението на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС;

5/ Поставени са и въпроси при допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

6/ Въведено е основание за очевидна неправилност.

В съвместен писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Предмет на касационната жалба и на настоящото производство е решението на САС в частта за обезсилване на решението и прекратяване на производството по главните искове. Не е предмет на жалбата и е влязло в сила решението на САС за прекратяване на производството по делото по предявения като евентуален иск, основан на договорната/законната отговорност за недостатъци, който иск ищците са заявили в молбата си уточнение пред въззивната инстанция, че не поддържат, поради което по отношение на него не внасят уточнение, съобразно предоставената им възможност по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че относими към решаващите правни аргументи, обусловили извода за неотстраняване на нередовностите на исковата молба по главните искове и изхода на спора по тях - прекратяване на производството по делото с обезсилване на постановеното по него решение, са част от въпросите, посочени в пункт втори от изложението, а именно въпросите: за съдържанието на указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, неизпълнението на които да има като законосъобразна последица връщане на исковата молба; за възможността въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ГПК; за възможността съдът да вземе предвид и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или с които тя се уточнява и конкретизира, при въведената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл последно ГПК - за преценка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в приложените към изложението актове по гр. д.№ 1321/2009г. на ІV г. о, ч. гр. д. № 6523/2014г. на ІV г. о., гр. д.№ 3409/2008г. на ІІ гр. отд., ч. гр. д.№ 5389/2016г. на ІV г. о.; гр. д.№ 149/11г. на ІІ г. о.

Искането за допускане на обжалването по останалите въпроси, както и по въведеното твърдение за очевидна неправилност не следва да бъде уважено.

На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 4 000лв. в едноседмичен срок.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 11797 от 05.08.2020г. по в. т.д.№ 1589/2019г. на Софийски апелативен съд АС, 13 състав в обжалваната част.

Указва на касатора в едноседмичен срок да представи по делото платежен документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 4 000лв. като при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане.

След изтичане на срока делото да се докладва на състава за прекратяване или на Председателя на първо т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: