Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ АНЧЕВАМАРИЕТА МИЛЕВАВЕСЕЛА АН. С. при секретар С. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 2511 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна – И. Портних, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт М. Д., срещу решение № 13165/22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, с което по жалба на [Фирма 2], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе", "7-ми километър" № 135Д, Е. В., А. П., [Фирма 4], със седалище в гр. Варна, район "Приморски", кв. "Приморски парк", комплекс "Хоризонт", пл. № 3, ет. 2, и "Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий" ООД, със седалище в гр. Плевен, бул. "Г. К. № 63, ап. 3, е отменена Заповед № 4970/27.11.2019 г. на кмета на община Варна, с която са утвърдени Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк“ и е наредено да се създаде и поддържа актуален публичен регистър за всички пропуски, издадени по реда на Правилата, утвърдени по т. 1, който да се публикува на сайта на община Варна.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на издадената заповед. Развива съображения за неправилност на извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че атакуваното волеизявление е неразривно свързано с отменената с влязъл в сила съдебен акт Заповед № 4966/27.11.2019 г. на кмета на община Варна. Твърди, че забраната, изключение от която предвиждат Правилата, утвърдени с процесната заповед, е въведена не с отменената такава, а с разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), въвеждаща забрана за преминаването и паркирането на моторни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населени места, извън обозначените за това места. В подкрепа на довода си и в контекста на мотивите, изложени в първоинстанционното решение, аргументира становище, че отменената Заповед № 4966/27.11.2019 г. не възпроизвежда нормативното предписание на закона, а въвежда организация на движението в участъка, ограничавайки се единствено до одобряване на проекта на генералния план за организация на движението. В този смисъл счита, че оспорената в настоящото производство заповед не се явява лишена от предмет с отмяната на първата. Позовава се на влезли в сила съдебни актове, в това число: Решение № 1689/20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 3940/2013 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна и Решение № 240/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10716/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. В заключение мотивира съображения за неправилност на решението на тричленния състав на съда и в частта относно присъдените в полза на жалбоподателите в първоинстанционното производство съдебни разноски. Сочи, че съдът не е изложил мотиви във връзка с наведеното възражение за прекомерност, а същото поддържа и в настоящото производство, аргументирайки несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с размера, определен по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.).

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбите против атакуваната заповед. Не претендира разноски.

Ответникът – [Фирма 4], представлявано от изпълнителния директор – Р. К., в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. И. от Адвокатска колегия (АК) – Варна, и в открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 1 200,00 лева съгласно приложен списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК.

Ответникът - Е. В., в писмен отговор, подаден чрез адв. Й. Й. и адв. В. П., членове на АК – Варна, оспорва касационната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност и моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за един адвокат съгласно приложен списък, в размер на 1800,00 лева.

Ответникът - А. П., в писмен отговор, подаден чрез адв. М. С. от АК – Варна, и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски.

Ответникът - "Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий" ООД, представлявано от управителя – А. А., в писмен отговор, подаден чрез адв. К. М. от АК – Варна, оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да се остави в сила. Счита жалбата за недопустима в частта, с която се претендира отмяна на решението в частта за разноските. Претендира разноски за касационното производство в размер на 600,00 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Ответникът - [Фирма 2], в открито съдебно заседание по делото, представлявано от адв. С. С., член на САК, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски по списък в размер на 500,00 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение, по жалби на [Фирма 2], Е. В., А. П., [Фирма 4] и "Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий" ООД, е отменена Заповед № 4970/27.11.2019 г. на кмета на община Варна, с която са утвърдени Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на "Приморски парк" и е наредено да се създаде и поддържа актуален публичен регистър за всички пропуски, издадени по реда на Правилата, утвърдени по т. 1, който да се публикува на сайта на община Варна.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че със Заповед № 4966/27.11.2019 г. на кмета на община Варна е одобрен окончателен проект за актуализация на "Генерален план за организация на движението на територията на О. В. .

На същата дата е издадена и атакуваната пред тричленния състав на Върховния административен съд Заповед № 4970/27.11.2019 г. на кмета на община Варна.

Като правно основание за упражнената разпоредителна власт са цитирани разпоредбите на чл. 44, ал. 1 във вр. ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 3, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 50, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 13 от 10.02.2001 г. (Наредба № 1/2001 г.) и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г. (Наредба № 18/2001 г.) и решение № 1772-6 от Протокол 42 от 01,08.2019 г. Общински съвет - Варна.

Като мотив за издаването на заповедта е посочено, че с актуализация на Генералния план за организация на движението на територията на община Варна се въвежда организация на движението на територията на "Приморски парк" чрез въвеждане на забрана за достъп посредством поставяне на пътни знаци В2 и Т17, а доколкото чл. 50 ППЗДвП и чл. 68 Наредба № 18/23.07.2001 г. допускат изключение от забраната, е налице необходимост от разработване на правила, указващи достъп до територията на "Приморски парк". Прието е, че в съответствие с чл. 71 във вр. с чл. 69 АПК са обсъдени постъпилите предложения и възражения от заинтересованите лица, разгледани от нарочна комисия, назначена със заповед № 4133/04.10.2019 г. на кмета на община Варна и обективирани в Протокол от 15.10.2019 г.

В Правилата по същество е предвидено изключение от въведените с пътни знаци В2 "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки" и Т17 "контролиран достъп" забрани за следните пътни превозни средства: 1) собственост на лица, живеещи в зоната, в която е въведена забраната, 2) които по утвърден от съответните власти ред обслужват обекти с местонахождение в пътните участъци, където е въведена забраната и 3) обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност, и по-специално такива, които по утвърден от съответните власти ред, обслужват обекти с местонахождение в пътните участъци, където е въведена забраната, а именно: 1) търговски обекти; 2) заведения със социални, образователни и обществени функции, както и организации с национално значение, 3) пътни превозни средства на сметопочистващите фирми, които са сключили договори за осъществяване на дейност на територията; 4) служебни пътни превозни средства - ППС, собственост на О. В. 5) аварийни пътни превозни; 6) планови разрешителни и 7) дейности със спортен и културно-развлекателен характер. Установени са правила във връзка с достъпа на лицата по всеки пункт.

С Определение от 06.08.2020 г., постановено по адм. дело № 8088/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, съдът е приел, че с оглед своето съдържание, характер и правни последици Заповед № 4966/27.11.2019 г. представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК.

С Решение № 8864/27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 3773/2021 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав на I колегия, тази заповед е отменена, като решението е окончателно. Решаващият състав е аргументирал теза за незаконосъобразност на атакувания административен акт с мотив, че не е спазена приложимата процедура по издаването му, което е довело до съществено нарушение на административнопроизвдоствените правила и в този смисъл е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3, вр. чл. 228 АПК.

За да отмени оспорената пред него заповед, тричленният състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, е стигнал до извод, че доколкото същата е неразривно свързана с вече отменената заповед, т. к. регламентира изключение от забраната, въведена с нея, отмяната на първия акт изключва необходимостта от издаването на втория. Наред с това, доколкото двете заповеди са издадени в рамките на едно и също административно производство, е формулиран извод за наличие на аналогични с допуснатите при издаването на отменената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези съображения съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и го е отменил.

Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, постановил обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, се свежда до това дали утвърдените със Заповед № 4970/27.11.2019 г. Правила уреждат изключения от забраната, въведена със Заповед № 4966/27.11.2019 г., или предвиждат отстъпление от правилото, съдържащо се в чл. 15, ал. 7 ЗДвП, и в този смисъл дали отмяната на Заповед № 4966/27.11.2019 г. оказва влияние върху законосъобразността на Заповед № 4970/27.11.2019 г.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че на последния въпрос следва да се даде утвърдителен отговор. Атакуваната пред тричленния състав на съда Заповед № 4970/27.11.2019 г. въвежда изключение от забраната, регламентирана със Заповед № 4966/27.11.2019 г. В контекста на развитите в касационната жалба съображения в обратния смисъл, следва да се посочи следното:

Вярно е, че в чл. 15, ал. 7 ЗДвП се съдържа правило, според което е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Действително въведената забрана е императивна, предвид липсата на нормативна възможност за отстъпление от нея. В случая обаче мотивът за издаване на Заповед № 4970/27.11.2019 г. не е обвързан с посоченото нормативно предписание.

На първо място, видно от съдържанието на заповедта, същата, поради припозната необходимост от регламентиране на изключения от ограниченията, въведени със Заповед № 4966/27.11.2019 г., утвърждава правила, нормиращи случаите, в които така поставените забрани не намират приложение. Изключенията не са обвързани с правилото на чл. 15, ал. 7 ЗДвП - нито са налице съображения в тази насока, нито са изложени данни за предназначението на регулираната местност, в това число за възможната й квалификация като "парк", "градина" или "детска площадка", за да бъде направен извод за неговата приложимост.

На второ място, процесното волеизявление е мотивирано от правна страна с разпоредбите на чл. 50, ал. 2 ППЗДвП и чл. 68 Наредба № 18/2001 г. Същите въвеждат неприложимост на забраните, въведени със съответните знаци – B1, В2, В3, В14, B21, B22, B23 и В27, спрямо конкретни групи субекти, и нямат отношение към правилото, заложено в чл. 15, ал. 7 ЗДвП.

Следователно и фактическата обосновка, и правната рамка, на която се е позовал органът, недвусмислено разкриват волята на кмета на община Варна да уреди обществените отношения, свързани с прилагане на допустимите с оглед приложимата нормативна регламентация изключения от издадената заповед за актуализация на плана за движение по пътищата. В този смисъл, както тричленният състав на Върховния административен съд правилно е приел, създаденото със Заповед № 4970/27.11.2019 г. правно положение е в пряка корелация с въведената със Заповед № 4966 от същата дата забрана.

По своя характер и двете заповеди представляват нормативни административни актове.

От данните по делото става ясно, че с Определение № 7056/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 5189/2021 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на II колегия, и Определение № 10483/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 6861/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на II колегия, окончателно е разрешен въпросът относно родовата подсъдност на спора за законосъобразност на Заповед № 4966/27.11.2019 г. По съображения, че същата представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, съдът е определил Върховния административен съд като компетентен да разгледа подадената жалба. Тезата за характера на акта е мотивирана с неговото многократно правно действие спрямо неопределен и неограничен кръг от адресати.

Такъв акт е и оспорената в настоящото производство Заповед № 4970/27.11.2019 г. Не само сходството в разпоредителната власт, инкорпорирана в двете заповеди и проведеното общо административно производство по издаването им, предопределя характера й, а и нейното правно действие. Аналогично на Заповед № 4966/27.11.2019 г., то също е многократно и засяга неопределен и неограничен кръг правни субекти, поради което характеризира атакуваната заповед като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК.

По аргумент от чл. 192а, изр. 2-ро АПК съответствието на нормативния административен акт, какъвто безспорно е Заповед № 4970/27.11.2019 г., с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Доколкото по делото не се спори, че Заповед № 4966/27.11.2019 г. е отменена с влязъл в сила съдебен акт, то забраната, която същата предвижда, е отпаднала, а това логично обезсмисля и съществуването на създадената с последващата Заповед № 4970/27.11.2019 г. регламентация по прилагане на нейните изключения. Когато административен акт се издава въз основа на друг административен акт, правните последици от първия са елемент от правопораждащия фактически състав на втория. След като е налице отпадане на фактическото основание за постановяване на обжалвания административен акт, се явяват неприложими към изявената от фактическа страна воля и дадените правни квалификации, доколкото уреждат хипотеза на изключения от забрана, която вече не съществува. В този аспект изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за незаконосъобразност на атакуваната заповед е правилен.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложената теза е и констатираното от решаващия състав съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато в процедурата по издаването на заповедта.

Производството по издаване на нормативните административни актове е регламентирано в Глава пета, Раздел III АПК и доразвито в Закона за нормативните актове (ЗНА), към който препраща чл. 80 АПК. То съдържа комплекс от императивни предписания, създадени с цел да гарантират, че изработването на проекта за нормативен акт ще се извърши при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Арг: чл. 26, ал. 1 ЗНА. Именно по тази причина тяхното несъобразяване винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съставлява самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

По предписание на чл. 26, ал. 2 ЗНА процесът по изработване на проект за нормативен акт винаги е съпроводен от обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, като ал. 4 нормира не по-кратък от 30-дневен срок за депозиране на становища и предложения по така обявения проект. След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди издаването на нормативния акт, съгласно правилото на чл. 26, ал. 5 ЗНА, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите такива.

В случая няколко основни елемента от производство по издаване на акта не са спазени.

Първо, публикуваният проект не съдържа минимално изискуемото по закон съдържание. Не се спори между страните, а и е видно от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, че към проекта не са приложени мотиви, каквито изисква чл. 28, ал. 1 ЗНА. Видно от посочената разпоредба, мотивите трябва да съдържат следните компоненти: 1) причините, които налагат приемането на нормативния акт, 2) целите, които се постигат, 3) финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, 4) очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива и 5) анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Това правило е своеобразно проявление на базовото изискване за мотивираност на административните актове. То не е самоцел, а е въведено с оглед запознаването на обществеността с направения от вносителя на проекта конкретен избор на правно решение във връзка с възникнала необходимост от такова. Категорична е съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя (Виж например: Решение № 12977/25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 10505/2018 г., петчленен състав на Върховния административен съд, както и Решение № 145/05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 5515/2017 г., петчленен състав на Върховния административен съд и др.), че пълната липса на мотиви, както и некореспондиращото с чл. 28, ал. 2 ЗНА съдържание на изложените такива към внесеното предложение налага отмяната на издадения в това производство нормативен акт, т. к., от една страна, се явява препятствана възможността на съда да прецени законосъобразността му с оглед целите, заложени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, а от друга, е нарушено правото на заинтересуваните лица да вземат участие в нормотворческия процес чрез изразяване на становища и предложения. Индиция за важното място, което заема мотивирането на нормативните актове е и съдържащата се в чл. 28, ал. 3 ЗНА своеобразна санкция за несъобразяването на това правило, според която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, не се обсъжда от компетентния орган. Доколкото в случая докладът съдържа общо формулирани мотиви, от които не може да бъде направен извод за съответствие (или липса на такова) с принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА, както и съдържанието му не кореспондира с минималните реквизити, посочени в чл. 28, ал. 2 с. з., то предвиденият нормативен ред за издаване на акта се явява нарушен, а това от своя страна налага отмяната му на основание чл. 146, т. 3 АПК.

Наред с горното, по делото липсват данни да е спазено и предписанието на чл. 26, ал. 5 ЗНА, предвиждащо публикуване на справка с постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите такива. Законодателят е уредил по императивен начин възможността заинтересуваните правни субекти да вземат участие в нормотворческия процес. Това им право е винаги опорочено, когато компетентният орган не е изложил съображенията си във връзка с неприетите предложения.

Аналогични пороци при формиране на волеизявлението са установени и от решаващия състав при разглеждането на спора за законосъобразността на Заповед № 4966/27.11.2019 г. – Виж: Решение № 8864/27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 3773/2021 г., петчленен състав на I колегия, а е безспорно, че двете заповеди са издадени в рамките на едно производство, с предприети едни и същи процесуални действия.

При така изложеното от фактическа и правна страна, обосновани са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че заповедта е незаконосъобразна.

В отговор на доводите за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция намира, че тричленният състав на Върховния административен съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при вярно изведени фактически констатации и точно приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

Обжалваният съдебен акт е правилен и в частта относно присъдените на жалбоподателите разноски. Фактическата и правната сложност на делото обосновават неоснователност на наведеното възражение за прекомерност на претенциите за адвокатско възнаграждение.

По изложените от фактическа и правна страна съображения, не са налице релевираните от касационния жалбоподател пороци на оспореното решение - нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, претенциите на ответниците за присъждане на разноски следва да бъдат уважени, като на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК, община Варна бъде осъдена да заплати следващите се разноски, а именно: 1) на [Фирма 2] сума в размер на 500,00 (петстотин) лева; 2) на Е. В. - сума в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство; 3) на А. П. разноски в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство; 4) на [Фирма 4] сума в размер на 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция; 5) на "Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий" ООД сума в размер на 600,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13165/22.12.2021 г., постановено по адм. дело № 118/2020 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение.

ОСЪЖДА община Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43, да заплати на [Фирма 2], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе", "7-ми километър" № 135Д, разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА община Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43, да заплати на Е. В. разноски в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА община Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43, да заплати на А. П. разноски в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА община Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43, да заплати на [Фирма 4], със седалище в гр. Варна, район "Приморски", кв. "Приморски парк", комплекс "Хоризонт", пл. № 3, ет. 2, разноски в размер на 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА община Варна, със седалище в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 43, да заплати на "Медицински център за специализирана извънболнична помощ – Асклепий" ООД, със седалище в гр. Плевен, бул. "Г. К. № 63, ап. 3, разноски в размер на 600,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. А. п/ М. М. п/ В. А. п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА